Решение № 8933 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2009 г.

Решение № 8933 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13818/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Асоциация за енергийна ефективност", гр. София, против решение № 61 от 21.07.2009 г., постановено по адм. дело № 920/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспореният административния акт да бъде отменен. С молба от 25.05.2010 г. и с приложената по делото писмена защита касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - зам. министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № ЛС-04-23/10.01.2009 г., издадена от заместник министъра на правосъдието, с която е отказано вписването на Сдружение с нестопанска цел "Асоциация за енергийна ефективност" в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието. По несъмнен начин по делото е установено, че касатора е поискал вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието след изтичане на законоустановения срок, регламентиран в чл. 38, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Съдът е направил извод, че двумесечния срок от вписване на сдружението в Централния регистър е преклузивен, поради което е счел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението на Административен съд - София град е постановено в нарушение на закона. Незаконосъобразен е изводът на съда, че срокът по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ е преклузивен. Законът за юридическите лице с нестопанска цел предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са изпълнени, а пропускането на срока по чл. 38, ал. 3 от закона не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. От редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона) се налага извод, че срокът е инструктивен. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за юридическо лице, чието вписване е заличено да направи повторно искане за вписване (чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ). Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да заявят вписване в централния регистър за общественополезна дейност и съответно отказът на административния орган да извърши вписване само поради това, че срокът е пропуснат, е в противоречие със закона. Ето защо като е приел, че срокът е преклузивен и издаденият само на това основание отказ на административния орган да извърши вписването е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същият противоречи на материалноправните норми на ЗЮЛНЦ, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне. С оглед изхода на делото следва да се осъди Министерство на правосъдието да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Асоциация за енергийна ефективност", гр. София направените по делото разноски в размер на 1500 лв. Видно от приложения към молбата от 25.05.2010 г. договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответната страна не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,