Решение № 4012 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2009 г.

Решение № 4012 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сократ" ЕАД гр. София срещу решение № 11718/9.10.2009 г. по адм. дело № 7211/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 56 от 23.04.2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, като възражението на ответника за недопустимост, поради промяна на приложимата нормативна уредба, е неоснователно. За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното: С обжалваното пред тричленния състав решение, издадено от УС на БНБ на основание чл. 61, ал. 3 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС - отм., ДВ, бр. 23/2009 г.), е отказано издаването на лиценз на "Сократ" ЕАД за извършване на дейност като системен оператор на платежна система. Прието е, че дружеството не отговаря на необходимите условия за лицензиране, тъй като не удовлетворява изискванията по чл. 60, ал. 3, т. 6, 7 и 8 от ЗППЕПИПС във връзка с чл. 57 - 60 от Наредба № 3 от 29.09.2005 г. (отм.), като в административния акт са изложени конкретни съображения за този извод. Решението е правилно. Основните спорни въпроси са два - обосновано ли е отказано издаването на лиценза с аргумент, че заявителят не отговаря на законовите изисквания и допуснато ли е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е му дадена възможност да представи допълнителни доказателства в хода на административното производство. В чл. 60, ал. 3 от отменения закон са изброени изискванията за издаване на лиценз, част от които (т. 6, 7 и 8) са: системният оператор е подготвил стратегия и бизнес план за дейността си във връзка с оперирането на платежната система, основани върху реалистични икономически прогнози; гарантирано е извършването на сетълмента на нарежданията, приемани от платежната система; платежната система, участниците в нея, както и правилата за функционирането й, отговарят на изискванията, съдържащи се в този закон и подзаконовите актове по прилагането му; Без да бъдат преповтаряни мотивите на органа за отказ, които съдът е възприел, следва да се отбележи, че начинът на формулиране на тези изисквания показва, че при извършване на преценка за съответствие с тях, административният орган действа в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Това означава, че тази преценка е единствено в негова компетентност и не може да бъде ревизирана, респ. подменяна от съда, който упражнява контрол само за законосъобразност на административните актове. Затова и всички доводи в тази насока са ирелевантни, а поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза правилно не е била допусната като неотносима към правния спор. Възражението, че органът е следвало да приложи чл. 30, ал. 2 от АПК е обсъдено от тричленния състав и правилно е прието за неоснователно по аргумент от чл. 22, т. 1 от АПК. След като специалната нормативна уредба не урежда процедура по отстраняване на недостатъци в представената документация, а нещо повече - непълната информация е самостоятелно основание за отказ съгласно чл. 61, ал. 3, изр. второ от ЗППЕПИПС (отм.), за органа не възниква задължение да дава указания на заявителя и срок за изпълнението им. Що се касае до доводите срещу въведения у нас лицензионен режим и проблемите, които регламентацията му поражда - както по отменения, така и при сега действащия Закон за платежните услуги и платежните системи, същите не могат да бъдат предмет на анализ от страна на съда. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,