Решение № 15990 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2018 г.

Решение № 15990 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на П. Киряков от [населено място] срещу решение № 1895 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 216/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 6177 от 05.12.2017 г. на младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с която на П. Киряков на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до заплащане на дължимата глоба. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди несъвършенство на правната уредба, както и че с мярката не се постига целта на закона, а се преследва друга цел, а именно събиране на държавни вземания, за които е предвиден друг ред. Твърди и че първоинстанционния съд в решението не се е произнесъл по наведени в жалбата му възражения, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди и неправилна преценка за липса на съществени нарушения на административно производствените правила, като посочва такива, а именно липса на мотиви на заповедта за налагане на ПАМ, водещи до нейната нищожност. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Младши автоконтрольор в ОПП – СДВР И. Владимиров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че в ЗДвП е предоставен срок за заплащане на глоба наложена без значение с фиш или наказателно постановление (НП), и при незаплащането той, въз основа на заповед за оправомощаване от директора, е наложил ПАМ на Киряков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че целта на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДвП е да се постигне преустановяващ ефект спрямо деяние, съставляващо административно нарушение. Приел е, че по отношение на жалбоподателя е безспорно установено, че на 05.12.2017 г. е управлявал лек автомобил "Ф. пасат" с наложена наказание глоба в размер на 50 лв. с фиш № 365665 от 15.07.2017 г. като не са представени доказателства този фиш да е бил оспорен, както и че глобата по този фиш е заплатена на 07.12.2017 г. два дена след налагане на ПАМ. В тази връзка е приел, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ са били налице предпоставките по чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДвП, а именно водачът е управлявал МПС с наложено наказание глоба и същата не е била заплатена в срока за доброволно заплащане. Поради това е приел, че са налице материално правните предпоставки за издаване на заповедта към момента на издаването й и съответно е отхвърлил жалбата на Киряков. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е обстойно доказателствата, възраженията на жалбоподателя и приложимата нормативна уредба, като изведените правни изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от него възражения в жалбата. Напротив видно от решението съдът се е произнесъл по наведените в жалбата възражения. Правилен е извода на съда, че от доказателствата се установява, че материално правните предпоставки за приложението на чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДвП за налагане на ПАМ чрез временно отнемане на свидетелството за правоуправление, са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, а именно установено е, че Киряков е управлявал МПС с наложено наказание глоба по фиш, която не е била заплатена в срока за доброволно заплащане. При наличието на тези предпоставки за административния орган възниква задължение за налагане на ПАМ по посочената разпоредба до заплащане на дължимата глоба, което е и сторено от административния орган. Тези факти са посочени и изложени в оспорената пред АССГ заповед, като в тази връзка е правилен извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила и съответно извода, че заповедта е надлежно мотивирана. Неотносими към спора са наведените възражения за несъвършенства на правната уредба, а именно, че чрез ПАМ се цели осигуряването на събирането на публични държавни вземания, за което е налице друг ред, както и твърдяното несъвършенство на разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДвП. Законът следва да се спазва без значение съгласието или не на жалбоподателя с разписаните разпоредби. Освен това при наложена и неоспорена глоба за жалбоподателя е съществувало задължение да я заплати, а ако не е бил съгласен с нея да я оспори по надлежния ред. Срещу правата на гражданите стоят техни задължения, които също следва да се спазват и при неспазването им съответно е допустимо налагането на ПАМ, какъвто е и характера на оспорената ПАМ. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, нито за тази, нито за първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,