Решение № 2067 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2012 г.

Решение № 2067 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Конкордия" ЕООД моли да бъде отменено решение № 741 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 1039/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 241003088/27.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 241003088/27.12.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който на "Конкордия" ЕООД за периода м. 05, 07 и 09.2006 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 53 578,61 лв. с лихви по фактури на "Тимер груп" ЕООД, с правоприемник "Мог холд" ЕООД на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 6 и 9 ЗДДС (отм.), тъй като фактурираните СМР не са реално осъществени от доставчика. Жалбата е отхвърлена против РА и в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък 40 181,97 лв. по ЗКПО (отм.) за 2006 г. с лихви на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) като е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице с разходите по фактурираните СМР, които не са документално обосновани и са изплатени за услуги, които не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК - указания за доказателствените задачи на страните са дадени от съда в съдебно заседание на 30.05.20011 г. По обясненията на доставчика неговите петима работници са пътували до обекта в Старозагорски минерални бани, като обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на транспорт на работниците поради липса на собствени или наети транспортни средства. Съдът е обсъдил представените командировъчни заповеди, подписани само от доставчика и дължимото им съдържание по Наредбата за командировките в страната и правилно е приел, че не доказват извършване на работа на процесния обект - почивна станция. В съответствие с процесуалните правила съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Мерджанов поради противоречията в тях. Правилен е изводът на съда, че доставчикът не е разполагал с технически и кадрови възможности да осъществи фактурираните СМР, нито е доказано ремонтирането на почивната станция да е извършено от неговите работници. Правилен е изводът на съда, че съставеният РА на доставчика без корекции в частта за извършените от него доставки не е достатъчен, за да установи осъществяване на доставките. Констатациите в РА на трето лице в настоящия процес представляват доказателство наред с останалите доказателства по делото и съдът като е приел, че в процеса не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури е достигнал до правилен извод. В частта по ЗКПО обосновано съдът е приел, че е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), за да се увеличи финансовият резултат с разходите по фактурите, които не са документално обосновани, след като не са представени пътни листове, доказателства за транспорт на работниците, по командировъчните заповеди не са осчетоводени разходи от доставчика, не са представени отчети от командированите лица за извършената работа. Доводът на касатора за неяснота на решението относно втората квалификация по чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) е неоснователен. Съдът е възприел първата посочена квалификация в РА и не е изложил мотиви за наличие на условията за приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), чийто текст не е обсъждан в решението, макар, че е приложим в случая. Неоснователен е доводът на касатора, че е следвало да се вземат предвид получените приходи от продажбата на спорните услуги. След като фактурираните доставки не са осъществени, приходите от доставката на същите СМР на възложителя от ревизираното лице не са свързани със спорните доставки. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС в писмената защита на касатора е неоснователно предвид периода на задълженията - 2006 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,