Решение № 3678 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2013 г.

Решение № 3678 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от заместник председателя на Общински съвет Сливен срещу решение № 81 от 29.08.2013 г. по адм. д. № 118/2013 г. на Административен съд Сливен, с което е отменена разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, приета с Решение № 424/30.01.2009 г. на Общински съвет Сливен със следното съдържание: "За имоти, намиращи се извън районите, в които е организирано събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване, в размери определени в чл. 16, ал. 4". Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че от съдържанието на нормата в нейната цялост се установява, че същата регламентира задължение за собствениците на имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, да заплащат другите два компонента на таксата за битови отпадъци, а именно "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и "поддържане чистота на териториите за обществено ползване". Приел, че нормата въвежда кумулативна дължимост, респ. регламентира задължение за лицата по чл. 64 от ЗМДТ да заплащат и двата компонента - за ползване на депо за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, независимо от обстоятелството дали и двете услуги едновременно се предоставят от общината по отношение на конкретен имот от категорията на изброените в чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и в този вид чл. 14, ал. 5 от НОАМТЦУПП на територията на Община Сливен противоречи на относимите материални норми и по-конкретно на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от Закона за местните данъци и такси Решението е неправилно. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Неправилно е прието, че цитираният законов текст предвижда и алтернативност при задължението за заплащане на двата вида такси с ползваната от законодателя съюзна връзка "и/или". Неправилно е прието, че от граматическото тълкуване на нормата в тази й част става ясно, че за имотите, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събират такса "депо" и такса "поддържане чистота на териториите за обществено ползване", или една от двете, в зависимост от обстоятелството коя от услугите се предоставя от общината в района, в който се намира имотът. Неправилно е прието, че е възможно да се предоставя само едва от двете услуги. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива . Т. е. не се събира такса за услугата поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива, а не както е приел съда, когато услугата не се предоставя. Неправилно е прието, че в несъответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ оспорената разпоредба вменява императивно задължение за собствениците на имоти, намиращи се извън районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, да заплащат такси и за другите две услуги - за ползване на депо и за поддържане чистотата на териториите и че разпоредбата с това й съдържание регламентира задължение за заплащане на такси битови отпадъци, без да се отчита обстоятелството дали за конкретния район, респ. имот се предоставят реално и двете цитирани услуги или са налице предпоставките по чл. 71, т. т. 2 и 3 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на ТБО. Не е налице несъответствие между разпоредбата на закона и разпоредбата, приета от общинския съвет. С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на общината определя със заповед границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район. Нормата на атакуваната разпоредба възпроизвежда разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, поради което не е незаконосъобразна. Разликата е, че в законовата разпоредба е записано "и/или", а в разпоредбата приета от общинският съвет "и", но това не води до различно тълкуване и приложение на разпоредбата. Такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - се дължи когато такива има, а такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата се предоставя от общината. Ако и двете предпоставки са налице и двете такси се дължат. В този смисъл от разпоредбата на общинския съвет не следва друго различно тълкуване. Неправилен е извода, че законодателят е предвидил алтернативност на двете такси и че общинският съвет, в противоречие със закона, е обвързал лицата по чл. 64 от ЗМДТ със задължение за кумулативно заплащане и на двата компонента /"депо" и "поддържане чистота на териториите за обществено ползване"/. При приложението и на двете разпоредби /приетата от законодателя и приетата от общинския съвет/ такса за услугите се дължи когато са налице съответните предпоставки - наличие на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Неправилно административният съд е приел, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,