Решение № 6718 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София, чрез юрк. С. Станчева и на Фобос Консулт ЕООД, гр. София, чрез адвокат А. Пелев против решение 15707/29.08.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 11732/2022 г. и по две частни жалби на същите страни против определение 23599/14.11.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 11732/2022 г., с което е изменено решението в частта за разноските. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София, чрез юрк. С. Станчева обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт Р- 22220220007866-091-001/28.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на Фобос Консулт ЕООД за 2016 г. на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО със сумата 700 000 лева, непризнати разходи съответния на тази корекция корпоративен данък и лихви. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на решението и неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Конкретните доводи се отнасят до изводите на съда, че разход в размер на 1 000 000 лева, отразен по дебита на сметка 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди" е документално обоснован, но предвид неотчитането на приход в размер на 300 000 лева, е коригирано увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разликата от 700 000 лева. Касаторът поддържа, че осчетоводяването на сумата от 1 000 000 лева е взето без основание и преди сключването на договор за цесия от 11.10.2016 г. При проследяване на записите, свързани със спорното салдо по сметка 652, вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза не е установило основанието за кореспонденция между кредитирането на 4981 "Други дебитори Кен Трейд" и дебитиране на 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди". При така взетите счетоводни операции се установява, че към 11.10.2016 г. не е налице остатъчно салдо по сметка 4981 "Други дебитори Кен Трейд" в размер на 1 000 000 лева, представляващо налично вземане от Кент Трейд ЕАД, което да бъде прехвърлено на Спешъл Пропъртис ЛТД. Тези счетоводни данни опровергават, според касатора, доказателствена сила на договора за цесия от 11.10.2016 г. Разходът в размер на 1 000 000 лева, отчетен по сметка на 652 е документално необоснован и не е свързан с дейността на дружеството. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, в която е отменено увеличението на финансовия резултат на дружеството със сумата 700 000 лева. Претендира разноски. "Фобос Консулт" ЕООД, чрез адвокат А. Пелев обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р- 22220220007866-091-001/28.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София относно извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 18 266 769.37 лева общо и установеното задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 736 382.78 лева и съответните лихви. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите съда, че ревизираното дружество не е направило никакви разходи за придобиване на вземането, предмет на цесия по договор от 22.02.2016 г., сключен със Стаджиори Лимитед (цедент). Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно не е отчетено обстоятелството, че по силата на този договор "Фобос Консулт" ЕООД като цесионер се задължава да заплати цена в размер на 98 % от всички суми, получени доброволно или по принудителен ред от длъжника Хелт енд Уелнес АДСИЦ (н.), след приспадане на направените разходи по събиране на вземането. Счита, че цената на придобиване е 18 333 333.33 лева т.е. стойността на вземането, предмет на сделката, срещу което е получена насрещна престация от 18 334 000 лева, изразяваща се в 18 334 000 бр. обикновени, налични, поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лев. Резултатът от сделката не е 17 966 666.67 лева, а разликата между 18 334 000 лева и 18 333 333.33 лева или 666.67 лева. По тези съображения дружеството счита, че увеличението на финансовия резултат със сумата 17 966 666.67 лева е незаконосъобразно, в нарушение на чл.22 и чл. 78 ЗКПО. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Подробни съображения в подкрепа на касационните доводи са изложени в представени по делото писмени бележки на адвокат А. Пелев. Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна с доводи за неоснователност - Фобос Консулт ЕООД, по съображения, изложени в представен писмен отговор, а административният орган в представени по делото писмени бележки на юрк. М. Бакалова. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София, чрез юрк. С. Станчева обжалва определение 23599/14.11.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 11732/2022 г., с което е изменено решение 15707/29.08.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските като е намален размера на присъденото в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение от 51 100 лева на 25 550 лева. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, по съображения, че е уважено преклудирано възражение за прекомерност на разноските от една страна и от друга, че съображенията на съда за намаляване размера на разноските не съответстват на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-438/22, на практиката на Върховния административен съд, както и на вида на правния спор, който изисква правна и счетоводна квалификация на поредица от финансови сделки, на обжалвания материален интерес и на вида и количеството на извършената работа. Искането е за отмяна на определението, с което са намалени разноските. "Фобос Консулт" ЕООД, чрез адвокат А. Пелев обжалва определение 23599/14.11.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 11732/2022 г. за изменение на решението в частта за разноски, като счита, че разноските следва да се определят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а не на основание чл.161, ал.1 ДОПК и в размер на 540 лева, което максималното юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал.1 във връзка с ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането е за отмяна на определението и присъждане на разноски съгласно Закона за правната помощ. Страните оспорват частната жалба на насрещната страна с доводи за неоснователност. От "Фобос Консулт" ЕООД, чрез адвокат А. Пелев е представен писмен отговор по частната жалба на административния орган. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл.220 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт Р - 22220220007866-091-001/28.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1702/24.10.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, с който на "Фобос Консулт" ЕООД, гр. София са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 833 382.78 лева и лихви в размер на 990 615.22 лева. Задълженията са резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата 17 966 666.66 лева, на основание чл. 78 ЗКПО - неотчетен приход от придобиване на акции, чрез апорт на вземане, придобито от Стаджиори Лимитед, с длъжник Хелт енд Уелнес АДСИЦ, без да е отчетен в пълен размер резултатът от цесията на вземането; със сумата от 1 000 000 лева, непризнат за данъчни цели разход на основание чл.26, т.1 и 2 ЗКПО, който не е свързан с дейността и не е документално обоснован и със сумата 102.71 лева - счетоводни и данъчни амортизации, с която е увеличен и намален счетоводния финансов резултат за 2016 г. съгласно ГДД, тъй като дружеството не начислява амортизации по сметка 603 и не разполага с активи, подлежащи на амортизиране. С обжалваното съдебно решение, съдът е отменил ревизионния акт в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2016 г. на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО със сумата 700 000 лева, непризнати разходи и съответния на тази корекция корпоративен данък и лихви и е отхвърлил жалбата на "Фобос Консулт" ЕООД в останалата част, относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. със сума общо в размер на 18 266 769.37 лева и установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 763 382.78 лева и съответните лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: Относно корекцията на счетоводния финансов резултат за 2016 г. в посока увеличение със сумата 17 966 666.66 лева на основание чл. 78 ЗКПО, съдът е обосновал извод за нейната законосъобразност, по съображения, че ревизираното дружество е реализирало приход в посочения размер от поредица от сделки: договор за цесия от 22.02.2016 г., договор за цесия от 23.02.2016 г. и апорт (на вземане) на 16.05.2016 г., вписан в търговския регистър, представляващ разликата в стойността на придобитата инвестиция в акции и цената на вземането, срещу което са придобити, която е останала необложена с корпоративен данък. В мотивите си съдът е посочил, че по делото не се спори относно хронологията на посочените сделки и обстоятелствата, при които са осъществени. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза и от представените по делото писмени доказателства е установил поредица от цесии на вземане от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ (длъжник), възникнало първоначално за КАРНЕ-М ЕООД за възстановяване на платен аванс (финансиран чрез банков крадит от КТБ АД) в размер на 18 333 333, 33 лева, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2011 г., поради несключване на окончателния договор. Това вземане към ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ е цедирано последователно от КАРНЕ-М ЕООД на ПЕРФЕТО КОНСУЛТИНГ ЕООД по договор от 24.09.2014 г., след това на СТАДЖИОРИ ЛИМИТИД с договор от 19.02.2016 г., на ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД с процесния договор за цесия от 22.02.2016 г. и от ревизираното дружество на ЛОДЖ ПРОПЪРТИ АД, краен цесионер по договор за цесия от 23.02.2016 г. Според съда по делото не се спори и относно направените от ревизираното лице счетоводни записвания във връзка със сключените от него договори за цесия от 22.02.2016 г. и от 23.02.2016 г. Като спорен е определен въпросът налице ли е неотчетен приход във връзка с договора за цесия от 22.02.2016 г., сключен между Стаджиори Лимитид и Фобос Консулт ЕООД, клаузите за дължимата цена по този договор, договора за цесия от 23.02.2016 г. сключен от ревизираното лице с Лодж Пропърти АД и апортът (на вземането, предмет на цесиите), който да бъде обложен с корпоративен данък. Съдът е приел за законосъобразен крайният извод на органите по приходите, че през 2016 г. резираното дружество е реализирало печалба в размер на 17 966 666.66 лева от договор за цесия от 22.02.2016 г., договор за цесия от 23.02.2016 г. и последвалия апорт на вземане, която е останала необложена с корпоративен данък. От представените писмени доказателства съдът е установил, че с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 22.02.2016г., СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД - цедент продава на ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД цесионер вземането си от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ в размер на 18 333 333,33 лева. Дължимата продажна цена от ревизираното дружество към СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД за придобитото вземане от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ по този договор, е в размер на 98 % от всички суми, получени от ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД по прехвърленото вземане в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника или при принудително изпълнение, след приспадане на направените разноски по неговото събиране, платими на цедента в 10-дневен срок от получаване на всяко плащане. По счетоводните регистри (с/ки) на ревизираното лице е взето счетоводно записване по кредита на с/ка 4994 Други кредитори СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД със сумата 17 966 666,66 лева, представляваща 98 % от вземането за отразяване на задължение към цедента за придобитото вземане и по кредита на с/ка 729 Други финансови приходи със сума в размер на 366 666.67 лева (18 333 333.33 - 17 966 666.66) за отразяване на приход от сделката, срещу кредитиране на с/ка 4982 Други дебитори ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС със сумата 18 333 333.33 лева за завеждане на вземането в разчетната сметка. Със счетоводното записване по цесията, сумата 17 966 666.67 лева или 98 % от 18 333 333.33 лева е отразена в счетоводството на ревизираното лице - цесионер като задължение към цедента СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД по разчета за покупката на вземането. Останалите 366 666.67 лева (2 %) са отразени като приход в резултата на дружеството. С/ка 729 Други финансови приходи е резултативна с/ка, която не остава със салдо в баланса и в края на отчетния период се приключва със с/ка 123 Печалби и загуби за текущата година . Според заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, счетоводното записване на задължение на ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД към СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД , в размер на 17 966 666,66 лв. (98 % от вземането по договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 22.02.2016г. от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ в размер на 18 333 333.33 лева), не е съобразено с уговореното в договора, според който продажната цена на вземането е 98 % от всички получени (събрани) суми от ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ. Цената не е с фиксиран (точно определен) размер в договора, тъй като размера зависи от последващо получаване (събиране) на суми по вземането. 98 % от тях са пределен (възможно най-голям) размер на продажната цена по договора. Осчетоводяването на приход в размер на 366 666.67 лева, не съответства на договора, защото при така уговорената продажна цена на вземането, този приход от сделката, към датата на договора не би могъл да се оразмери. По счетоводни данни вещото лице е констатирало, че няма отразяване на плащания от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ към ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД. Не са установени плащания и от ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД към СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД по договора. Възникналото задължение от 17 966 666,66 лева по договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 22.02.2016г., не е отписано като погасено по давност от разчетната с/ка. С договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 23.02.2016г., ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД - цедент продава на ЛОДЖ ПРОПЪРТИ ЕООД - цесионер вземането си от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ в размер на 18 333 333.33 лева срещу цена от 18 334 000.00 лева, дължима в 3-дневен срок от сключването му. Положителният резултат от продажбата на вземането по договора за цесия в размер на 666,67 лева (18 334 000.00 - 18 333 333.33), е отразен като приход за бъдещ период. По счетоводните регистри (с/ки) е взето счетоводно записване по кредита на с/ка 4982 Други дебитори ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС със сумата 18 333 333.33 лева, за отписване на вземането от ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС АДСИЦ и по кредита на с/ка 752 Финансови приходи за бъдещи периоди със сума в размер на 666,67 лева за отразяване на приход (за бъдещ период) от сделката, срещу кредитиране на с/ка 4983 Други дебитори ЛОДЖ ПРОПЪРТИ със сумата 18 344 000.00 лева за завеждане на вземане от цесионера в разчетната сметка. Със следващо счетоводно записване е дебитирана с/ка 752 Финансови приходи за бъдещи периоди срещу кредитиране на с/ка 729 Други финансови приходи , с което отразеният приход е пренесен (преосчетоводен) от приход за бъдещ период, в приход за текущият период. По този начин приходът (положителният резултат от сделката) е намерил отражение в резултата от дейността. Вещото лице е посочило, че счетоводна с/ка 729 Други финансови приходи е резултативна сметка, която не остава със салдо в баланса и в края на отчетния период се приключва със с/ка 123 Печалби и загуби за текущата година . От протокол за решение на едноличния собственик на капитала във Фобос Консулт ЕООД от 29.02.2016 г. е установено, че ревизираното дружество е участник в извънредно общо събрание на акционерите в Лодж Пропърти АД, на което е везто решение за увеличение капитала на последното, чрез извършване на непарична вноска (апорт) от Фобос Консулт ЕООД на вземанията му от Лодж Пропърти АД в общ размер на 29 334 000 лева по договори за цесия от 12.02.2016 г. и от 23.02.2016 г. Срещу направения апорт на вземанията по двата договора, Фобос Консулт ЕООД е придобило 29 334 000 лева с номинална стойност 1 лев, всяка. Апортът е вписан в търговския регистър на 16.05.2016 г. За придобиването на акциите по делото е представено временно удостоверие 5 от 16.05.2016 г., издадено от Лодж Пропърти АД за 18 334 000 обикновени, налични, поименни акции с право на клас и с номилна стойност 1 лев всяка една от 19 962 601 до 30 961 000 от капитала на Лодж Пропърти АД. При тези факти, съдът е споделил тезата на ревизиращите органи, мотивирана от решаващия орган, че въз основа на представените договори за цесии и с оглед липсата на каквито и да било събрани суми от длъжника, Фобос Консулт ЕООД придобива от Стаджиори Лимитед вземане в размер на 18 333 333.33 лева от Хелт енд Уелнес АДСИЦ, не заплаща цената за придобиването му, а в замяна на продажбата му, получава акции от капитала на Лодж Пропърти АД на стойност 18 344 000 лева. В тази връзка е споделил и изводите на решаващия орган, че ако определената стойностна оценка на апортираните активи (инвестиция) е различна от тяхната балансова стойност, разликата следва да се осчетоводи, за да се отчете и представи ефектът от инвестираното имущество в дългосрочна инвестиция за придобиване на участия. По аргумент от чл.72 и 73 от ТЗ, Национален счетоводен стандарт СС 32 Финансови инструменти и т.5.2. от СС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия (приложим с оглед на обстоятелството, че ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД като инвеститор упражнява значително влияние чрез участие с акциите в капитала в ЛОДЖ ПРОПЪРТИ АД, което се явява асоциирано предприятие), съдът е приел, че когато инвестицията е придобита чрез прехвърляне на активи, различни от пари, себестойността й се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване на инвестицията /т.нар. себестойностен метод/. Цената на придобиване на акциите /инвестицията/ е равна на справедливата стойност на апортирания актив, като първоначалната оценка на акциите и цената на придобиване на инвестицията се оценяват по справедливата стойност на апортирания актив, а при апорт тази стойност се определя чрез оценка по реда на ТЗ. Предвид, че при апорта стойността на придобиване на апортираното вземане от получаващото дружество е равна на инвестицията в акции, получени в замяна от вносителя на апорта, т.е. една и съща сума определя стойността на придобиване и на инвестицията при вносителя, и на придобиване на имуществото, като справедлива стойност следва да се приеме оценката на апортираните активи, установена от вещите лица по чл. 72, ал.2 от ТЗ. Оценката на апортирания актив в учреденото дружество, дадена от вещите лица, е оценка и на получените акции (инвестицията) - 18 334 000.00 лева. След като първоначалната оценка на инвестицията по процесното вземане (акции за 18 334 000.00 лева) превишава балансовата стойност на отписаните активи (366 666,67 лева отчетеният приход от 2% за придобиване на вземането), то разликата е положителна величина и по силата на счетоводния стандарт се отчита в текущата печалба, която се облага за данъчни цели по общия ред на ЗКПО. В конкретния случай, според съда, в резултат на поредицата от сделки - договор за цесия от 22.02.2016г., договор за цесия от 23.02.2016г. и апорт на вземането в размер на 18 334 000 лева, в капитала на Лодж Пропърти АД, вписан в търговския регистър на 16.05.2016г., ревизираното дружество е реализирало приход през 2016 г. в размер на 17 966 666,66 лева , представляващ разликата в стойността на придобитата инвестиция в акции и цената на вземането, срещу което са придобити, който законосъобразно е обложен с корпоративен данък. По отношение увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО с непризнат разход в размер на 1 000 000 лева, съдът е приел, че корекцията е частично неправилна. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което подробно е анализирало двата договора за прехвърляне на вземане и отчитането им в счетоводството на ревизираното лице. Експертът е констатирал, че с договор за прехвърляне на вземане от 11.10.2016 г., ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД - цедент прехвърля изцяло и възмездно на Спешъл Пропъртис Лтд - цесионер, паричното си вземане от длъжника Кен Трейд ЕАД, в размер на 1 000 000.00 лева. Вземането произтича от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 21.12.2015г сключен между Силвандил Лтд и ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД. Договорената цена на вземането е 300 000,00 лева. Според вещото лице счетоводните записвания, които би следвало да бъдат взети по договора са по дебита на с/ка 498 Други дебитори (партида Спешъл Пропъртис) с 300 000.00 лева за отразяване на вземане от цесионера за продажната цена на вземането и по дебита на с/ка 624 Разходи от финансови операции (или с/ка 629 Други финансови разходи , каквато има разкрита в оборотната ведомост) с 700 000.00 лева за отразяване на отрицателен резултат от разликата между стойността на вземането, предмет на цесия и неговата продажна цена (стойност), срещу кредитиране на с/ка 4981 Други дебитори Кен Трейд с 1 000 000.00 лева за отписване на вземането от разчетната с/ка. Но, тъй като с предходно счетоводно записване (от 2015 г.), стойността на вземането е отнесено от с/ка 4981 Други дебитори Кен Трейд в с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди и стои в салдото по тази счетоводна с/ка, то в такъв случай, според вещото лице, кореспондираща с/ка в посоченото по - горе счетоводно записване, вместо с/ка 4981 Други дебитори Кен Трейд ще следва да бъде с/ка 652 Финансови разходи за бъдещи периоди (по кредита на с/ката) със сумата от 1 000 000.00 лева. В края на отчетния период, с/ка 624 Разходи от финансови операции (или с/ка 629 Други финансови разходи , каквато има разкрита в оборотната ведомост) ще трябва да се приключи по кредита на с/ката срещу дебитиране на с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година , с което ще се отчете загуба в размер на 700 000.00 лева от договора за прехвърляне на вземане от 11.10.2016г., сключен между ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД и Спешъл Пропъртис Лтд. С/ка 123 Печалби и загуби от текущата година е резултативна с/ка и в нея се формира резултатът от дейността. Според съда не е налице основанието по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО за непризнаване на разход от 1 000 000.00 лева, тъй като разходът е документално обоснован, предвид представените в хода на ревизията договори за прехвърляне на вземане и документи към тях, а същите се явяват и свързани с основната дейност на дружеството, посочена и от органите по приходите сделки по придобиване и прехвърляне на вземания. За неотчетения приход от 300 000,00 лева съдът е приел, че е дължима корекция на основание чл.78 от ЗКПО. По тези съображения и като инстанция по същество на данъчния спор, съдът е обосновал извод за частична отмяна на увеличението на счетоводния финансов резултат (СФС) за 2016 г. по чл. 26, ал.1, т.1 и т.2 със сумата на 1 000 000.00 лева непризнати разходи, за сметка на увеличение с неотчетен приход от 300 000,00 лева, като резултатът се постига и като се отмени извършеното увеличение с непризнаване на разходи в размер на 700 000 лева и по този начин се постигне законосъобразната корекция в размер на 300 000 лева, увеличение с неотчетен приход. По отношение намалението на финансовия резултат със сумата 102.71 лева на основание чл. 54, ал.1 ЗКПО съдът е приел, ревизираното лице не декларира притежавани амортизируеми активи, нито данъчни амортизируеми активи по смисъла на глава 10 ЗКПО. Сумата от 102.71 лева е намерила отражение единствено по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги" за получена нотариална услуга от 6.00 лева и застрахозателна услуга от 96.71 лева, а не по сметка 603 "Разходи за амортизации", поради което отразяването й в СФС за 2016 г. като данъчни амортизации, е без основание, а извършеното с ревизионния акт преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение - законосъобразно. Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София е неоснователна. Решението в частта, в която е отменено увеличието на финансовия резултат в размер на 700 000 лева и съответните на това увеличение задължения за корпоративен данък и лихви за 2016 г., е правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че сумата от 1 000 000 лева е документално обоснована и е свързана с дейността на ревизираното дружество по извършване на сделки по придобиване и прехвърляне на вземания. Доводите на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, че ревизираното дружеството не е доказало документалната обоснованост на разход в размер на 1 000 000 лева, отразен по сметка 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди", са в противоречие с представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Експертът е извършил анализ на счетоводните записвания на дружеството през 2015 г. и 2016 г., както и на писмените доказателства по делото и е установил, че тази сума представлява прехвърлен (отразен) остатък от вземане на "Фобос Консулт" ЕООД от Кен Трейд ЕАД по договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 21.12.2015 г., сключен със Силвандил Лтд, който със счетоводно записване от разчетна с/ка 4981 "Други дебитори Кен Трейд" е отнесен по дебита на с/ка 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди". Договорът за цесия от 21.12.2015 г., както и останалите договори за цесия от м.12.2015 г., описани в таблица 3 от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, са представени в хода на ревизията и кореспондират със установените от вещото лице счетоводни записи. Договорът от 11.10.2016 г., представен с възражението срещу ревизионния доклад по чл.117, ал. 5 ДОПК, се отнася до счетоводните записвания през ревизирания период на 2016 г. Съгласно този договор Фобос Консулт ЕООД - цедент прехвърля изцяло и възмездно на Спешъл Пропъртис Лтд - цесионер остатъкът от паричното си вземане от длъжника Кен Трейд ЕАД в размер на 1 000 000 лева, срещу цена от 300 000 лева. Според вещото лице счетоводните записвания, които е следвало да бъдат взети във връзка с този договор, са по дебита на сметка 498 "Други дебитори (партида Спешъл Пропъртис) за отразяване на вземане от цесионера за продажната цена в размер на 300 000 лева и по дебита на сметка 624 "Разходи за финансови операции" (или посметка 629 "Други финансови разходи, каквото сметка има разкрита в оборотната ведомост на ревизираното лице) със сумата 700 000 лева - отрицателна разлика между стойността на вземането и продажната цена срещу кредитиране на с/ка 4981 "Други дебитори Кен Трейд" с 1 000 000 лева за отписване на вземането от разчетната сметка. Вещото лице изрично посочва, че тъй като с предходно записване (през 2015 година) вземането е отнесено от сметка 4981 към сметка 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди", а през 2016 г. от сметка 652 в сметка 629 "Други финансови разходи", в края на отчетния период на 2016 г., трябва да приключи по кредита на сметката чрез дебитиране на сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година", с което да се отчете загуба в размер на 700 000 лева от договора за цесия от 11.10.2016 г. Заключението на вещото лице се подкрепя от представените в хода на ревизията договори за цесия от 21.12.2015 г., от 22.12.2015 г. , 23.12.2015 г. за придобиване на вземането от Кен Трейд ЕАД и разпореждане с част от така придобитото вземане към 31.12.2015 г., остатъкът, от което е отнесен по сметка 652 "Финансови разходи за бъдещи периоди". Следва да се допълни, че пренасянето на вземането от сметка 4981 по сметка 652 засяга счетоводния финансов резултат за предходния отчетен период на 2015 година, който е извън обхвата на процесната ревизия. С оглед на изложеното правилно и в съответствие с чл. 202 ГПК съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза и законосъобразно, в изпълнение на задължението си по чл.160, ал. 4 ДОПК е приел, че следва да отмени частично извършеното увеличение на финансовия разултат за 2016 г. - с резултата от сделката по продажба на остатъка от вземането от Кен Трейд ЕАД в размер на 1 000 000 лева - загуба в размер на 700 000 лева. Решението в тази част е правилно постановено и следва да се остави в сила. Касационната жалба на "Фобос Консулт" ЕООД е неоснователна. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, е правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е изложил мотиви по всички основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2016 г., включително и по отношение на сумата в размер на 17 966 666.66 лева на основание чл. 78 във връзка с чл.16 от ЗКПО и сумата от 102.71 лева на основание чл. 54, ал.1 ЗКПО. Неоснователни са доводите в касационната жалба на "Фобос Консулт" ЕООД, че задължението му към СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД за цената за придобиване на вземане от Хелт енд Уелнес АДСИЦ в размер на 18 333 333. 33 лева по договор за цесия от 22.02.2016 г., е в размер на 17 966 666.66 лева и че резултът от сделката по последващата продажба на това вземане и придобиването на акции от капитала на Лодж Пропърти АД е 666.67 лева, представляваща разликата между продажната цена от 18 334 000 лева и цената на придобиване от 18 333 333.33 лева. Тези твърдения са в противоречие с чл. 7 от договора за цесия от 22.02.2016 г., според който цената за придобиване на това вземане не е конкретно определена сума в размер на 17 966 666.66 лева, представляваща 98 % от вземането предмет на цесията, а е в размер на 98 % от всички суми, получени доброволно или по принудителен ред от длъжника Хелт енд Уелнес АДСИЦ (н.), след приспадане на направените разходи по събиране на вземането. Вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза е категорично, че счетоводното записване на задължение на ФОБОС КОНСУЛТ ЕООД към СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД , в размер на 17 966 666,66 лева по кредита на с/ка 4994 Други кредитори СТАДЖИОРИ ЛИМИТЕД не е съобразено с уговореното в договора относно цената. По делото не са ангажирани доказателства за възникнало в тежест за ревизираното лице задължение за плащане на цена към цесионера Стаджиони Лимитед в размер на 98 % от събрани суми от вземането от Хелт енд Уелнес АДСИЦ. Вземането е продадено на следващия ден след придобиването му на Лодж Пропърти АД с договор от 23.02.2016 г., като вземането си за цената по този договор в размер на 18 334 000 лева, ревизираното дружество е трансформирало в придобиването на акции от капитала на дружеството - цесионер на стойност 18 334 000 лева. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че от поредицата от цесии и апорт на вземане през 2016 г. е реализиран приход, който следва да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 ЗКПО. По отношение на преобразуването на финансовия резултат със сумата от 102.71 лева в касационната жалба не са изложени конкретни доводи. Предвид искането за отмяна на решението в отхвърлителната част изцяло, касационната инстанция извърши проверката по чл. 218, ал.2 АПК и установени, че решението и в тази част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и фактически установявания за липса на амортизируеми активи на дружеството. С оглед на изложеното решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт за установените задължения за корпоративен данък в размер на 1 763 382.78 лева и съответните лихви е правилно постановено и следва да се остави в сила. По частните жалби: С решение 15707/29.08.2024 г. по адм. дело 11732/2022 г., първоинстанционният съд е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията в размер на 51 100 лева, определено съгласно чл. 7 ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (погрешно посочена като чл. 8, ал.1, т. 7 от Наредбата, ред. преди изменението от ДВ бр. 14/2025 г.). С определение 23599/14.11.2024 г. постановено по адм. дело 11732/2022 г., съдът е изменил решението в частта за разноските и е намалил размера на юрисконсулското възнаграждение на 25 550 лева, като е съобразил решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, фактическата и правна сложност на делото и обема и качеството на предоставената от юрисконсулта правна защита - участие в три съдебни заседания, изслушване и приемане съдебно - счетоводна експертиза и представяне на писмени бележки. Според съда определянето на юрисконсултско възнаграждение само въз основа размера на обжалвания материален интерес не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, като страната - жалбоподател понася прекомерна тежест за упражненото право на защита срещу ревизионния акт. Срещу така постановеното определение са подадени две частни жалби от страните по делото и в срока по чл.248, ал. 3 ГПК, които са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни, по следните съображения: Неоснователни са доводите в частната жалба на директора на дирекция ОДОП - София, че съдът се е произнесъл по преклудирано възражение за прекомерност на разноските. За разлика от чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим в производството по АПК на основание чл. 144 АПК, в производството по ДОПК съдът съгласно чл. 161, ал.2 ДОПК може служебно да извършва преценка за прекомерност на размера на възнагражденията за адвокат, в който размер се определя и юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК. Правилно и в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, съдът е преценил, че не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в наредбата на Висшия адвокатски съвет и е определил размера на възнаграждението според фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита пред първата инстанция. Неоснователно е и искането в частната жалба на дружеството, юрисконсултското възнаграждение да се определи по реда на Закона за правната помощ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК, която урежда разноските в съдебното производството по този кодекс препраща към Закона за адвокатурата. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. За настоящото касационно производство, с оглед изхода от спора, разноски следва да се присъдят на Национална агенция за приходите за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 ДОПК за осъществената правна защита срещу касационната жалба на насрещната страна, в размер на 1700 лева, което по съображенията, изложени по-горе във връзка с решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационната инстанция. От Фобос Консулт ЕООД не са представени доказателства за извършени разноски за процесуално представителство по настоящото дело, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,