Решение № 15399 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2012 г.

Решение № 15399 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Парашкева Даскалова от гр. Пазарджик срещу решение № 364 от 9.07.2012 г. по адм. д. № 353/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-ЮЦР-22 от 19.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, с оглед категорията на строежа и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-ЮЦР -22/19.01.2012 г. на началника на РДНСК -ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "баня с тоалетна и навес /лятна кухня/" в УПИ ХХ-124,кв. 348 по плана на гр. Пазарджик, извършен без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след обсъждане констатациите на съдебно-техническата експертиза, че строежът е изграден преди 1982 г., без строителни книжа, на мястото на помощна сграда от кирпич, строена около 1966 г., която поради износване се е саморазрушила. Предвид годината на изграждане, незаконният строеж е възприет като попадащ в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост. Обсъдени са възраженията на страните и обосновано е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, съобразно предназначението и начина на ползване, но не търпял, тъй като липсва съгласие действалата към момента на изграждане норма на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Единственото основание, визирано в обжалваното решение за непризнаване търпимост на процесния строеж е липса на съгласие по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.), което обаче не се обхваща от изискванията на тази норма, а касае узаконяемостта на строежа. Безспорно е установено по делото, от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че процесният строеж е извършен преди 7.04.87 г. /през 1982 г./ и е допустим по действащия ПУП, като постройката /навес с тоалетна и баня/ е нанесена към 2002 г. в кадастъра. Строежът съставлява пристройка към I етаж на сградата, в който няма санитарен възел, и е в обема на съществувалата стара сграда от допълващо застрояване, която е строена от 1966 г. и е "рухнала", поради естествено износване. Процесният незаконен строеж е навес със същите параметри и санитарен възел под него, заключен между сградата и оградата, която не е променяна при строежа. Следователно строежът, предмет на премахване по оспорената заповед отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, които не визират като изискване нито собствеността върху земята, нито съгласието по чл. 56 ЗТСУ (отм.). Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,