Решение № 7485 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 795/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, чрез процесуалния си представител, срещу решение 3482 от 04.11.2024 г. по адм. дело 646/2024 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение АС Благоевград е отменил заповед 3282з-1907/30.04.2024 г. на директора на ГД Гранична полиция МВР, с която на основание чл. 41, ал. 4 във вр. ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и за подпомагане дейността по осъществяване на граничен контрол и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора през държавната граница в ГПУ Елхово при РДГП Елхово, младши инспектор А. Б. И. старши полицай на ГКПП Кулата от ГПУ Петрич към РДГП Смолян да бъде командирован в ГПУ Елхово при РДГП Елхово, със задача за подпомагане дейността по осъществяване на граничен контрол, за времето от 07.05.2024 г. до 05.06.2024 г., включително. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че командироването на служителя е с цел подпомагане дейностите по осъществяване на граничен контрол и препятстване на незаконната миграция, която цел съответства изцяло на изискването по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. Сочи, че командироването в друго населено място е изцяло съобразено с изискванията на закона - за не повече от 30дни, със заповедта не се изменят елементите на служебното правоотношение, издадена е по реда на чл. 181а, ал. 1 и 2 ЗМВР, при спазване на процесуалния и материалния закон. Поради това счита, че съдът неправилно е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и иска да се отмени решението като се реши спорът по същество от касационната инстанция и се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба А. Б. И., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е изяснил фактическите обстоятелства по спора и въз основа на коректен и подробен анализ на събрания доказателствен материал на плоскостта на приложимата нормативна уредба е достигнал до правилни и обосновани изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискванията за форма, т. к. в нея не се съдържат конкретни фактически основания и липсва правно основание за издаването й. Съдът правилно е приел, че по своята правна характеристика заповедта представлява акт за командироване по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. В нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при издаване на заповедта административният орган не е посочил правното основание по чл. 181а, ал. 1 вр. ал. 2 ЗМВР, а само разпоредбите на 41, ал. 4 във вр. ал. 3, т. 1 ЗМВР, които уреждат общите функции и правомощия на органа. Съгласно чл. 181а, ал. 1 вр. ал. 2 ЗМВР при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за срок до 30 календарни дни без да се изисква съгласие на служителя. Дефиницията за служебна необходимост е дадена в § 1, т. 23 ДР на ЗМВР. Изложените фактически обстоятелства в акта за необходимост от подпомагане дейността по осъществяване на граничен контрол във връзка с незаконната миграция и трафик на хора са общи и не почиват на конкретни фактически данни по административната преписка, които отговарят на определението по § 1, т. 23 ДР на ЗМВР за служебна необходимост като извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред. В административната преписка липсват каквито и да било съпътстващи документи за провеждане на административна процедура по издаване на оспорената заповед във връзка с необходимостта от командироване на служителя. По делото е представена справка от РД "Гранична полиция" - Смолян от 07.10.2024 г., от която е видно, че за периода от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г. в ГПУ Средец при РДГП Елхово са командировани двама щатни служители на ГКПП Кулата от ГПУ Петрич, едни от които е младши инспектор А. Б., а за същия период на ГКПП Кулата, ГПУ Петрич са командировани общо 39 служители на РДГП Смолян. Данните от справката очевидно не кореспондират с мотивите и целта на закона за командироване поради служебна необходимост на оспорващия, сега касационен ответник. При тези фактически и правни съображения, съдът правилно и обосновано е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 - 5 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от касационния ответник искане за присъждане на разноски, ГД Гранична полиция МВР следва да заплати на А. Б. И. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 750лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,