Решение № 12220 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2015 г.

Решение № 12220 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Б. Г., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4808 от 07.07.2015 г., постановено по административно дело № 10663/2014 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № з-559/23.10.2014 г. на Главен разследващ полицай началник сектор "Досъдебно производство" при 02 Районно управление полиция (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Главен разследващ полицай началник сектор "Досъдебно производство" (ДП) при 02 РУП-СДВР не взема становище по основателността й. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред АССг е законосъобразността на заповед № з-559/23.10.2014 г. на Главен разследващ полицай началник сектор "Досъдебно производство" при 02 РУП-СДВР, с която на Г., в качеството й на старши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления", сектор ДП към 02 РУП СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) изразено в допускане на пропуски при извършване на неотложните процесуално-следствени действия при посещаване на местопроизшествие за опит за противозаконно отнемане на лек автомобил марка "БМВ", модел 530, с ДК № СА5599ХН на 01.08.2014 г., около 00,42 часа в гр. С., ж. к. "Надежда", ул. "М. А. В.". С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон. Неоснователен е наведеният довод, че неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган. Същата е издадена от служител на ръководна длъжност, каквато безспорно е началникът на сектор "Досъдебно производство", а наложеното наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, при което съгласно нормата на чл. 204, т. 4 ЗМВР ( в действащата към момента на издаването й редакция) същият е имал компетентност за постановяването й. При това е неоснователен наведеният довод за нищожност на административния акт поради издавеното му от некомпетентен орган. Правилен е и изводът, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за форма, тъй като от съдържанието й може да се установи какво точно дисциплинарнонаказващия орган приема като нарушение - неизвършване на неотложни процесуално-следствени действия - претърсване и изземване при условията на чл. 161, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) на автомобил с цел събиране на доказателства за участието на задържаните лица в инкриминираното деяние, тъй като имало достатъчно основание да се предполага, че в автомобила са се намирали предмети, които могат да имат значение за делото. Неправилен е обаче изводът на съда, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, но въз основа на същите е достигнал до неправилни изводи. Не е спорно по делото, че обект на опита за кражба е лек автомобил "БМВ" 530, с ДК № СА5599ХН, а не този, установен в близост до местоизвършване на престъплението с намиращи се в него лица, които са задържани. При това правилно е извършен оглед от Г. и присъствалият експерт именно на автомобила, обект на опита за кражба, при което е установено, че ключалката на шофьорската врата е разбита и патронникът липсва, което е отразено в съставения протокол. Въпреки, че първоинстанционният съд приема този факт за установен същевременно приема, че липсват доказателства за извършването му. Автомобилът "БМВ" Х5, за който пристигналите полицейски органи първоначално приели като обект на кражба, заедно с намиращите се в него лица, всички установени като фигуриращи в криминалния контингент са останали на място под наблюдението на тези служители. След установяване, че предмет на посегателство е другият автомобил Г., предвид времето на извършване на първоначалните следствени действие - късно през нощта и климатичните условия - дъждовалеж преценя, че оглед на този автомобил може да бъде извършен по-късно. Този автомобил е транспортиран до РУП, управляван от задържания Д. в присъствието на полицаи, като на същия е извършено претърсване и изземване на 01.08.2014 г. от 11.05 до 11,40 часа в присъствието на собственика, като са намерени и иззети отвертка и гайка. При това не е налице извършено нарушение по чл. 161, ал. 2 НПК Както дисциплинарно наказващият орган, така и първоинстанционният съд приемат за установено, че при пристигане на полицейските органи на местопроизшествието същите са установили първо наличието на този автомобил, като същият е поставен под наблюдението на тези служители, като след идване на ДОГ, с ръководител Г. и установяване, че не този автомобил е обект на посегателството същият е отведен, заедно с намиращите се в него лица в РУП, при което тези лица са задържани. При задържането им на същите е следвало да бъде извършен обиск и претърсване, което видно от приложението по делото протоколи е сторено. При това неправилно първоинстанционният съд приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г. за извършено нарушение по чл. 164 НПК. Предвид така установеното настоящият състав намира, че в случая липсва нарушение и по чл. 33, ал. 2 от Инструкция за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР № Iз-1373/21.06.2010 г. На първо място по делото няма спор, че Г. е ръководител на дежурната оперативна група, като в нея са включени посочените в текста лица - служител с оперативно-издирвателни функции и експерт, с което са изпълнени изискванията на текста. На второ обстоятелството, че при вземане на решенията си като ръководител на ДОГ и разследващ орган Г. е съобразила решенията относно необходимите действия с конкретната обстановка и становището на експерта не водят до извод за каквото и да е нарушение по този текст. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК 02 РУП СДВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката направените деловодни разноски в размер на 420, 50 лв., от които 10 лв. държавна такса да първа инстанция, 5 лв. такава за касационна инстанция, 5,50 лв. заплатени разноски за снабдяване с преписи от документи и 400 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение