Решение № 6729 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2015 г.

Решение № 6729 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас център", чрез процесуалния представител гл. юрк. Красимира Ташкова срещу решение № 2134 от 10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1425/2014 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отменено решение № 32-48420 от 20.05.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център" към ЕАД № 14BG001007Н0013671/20140415/20140509, потвърдено с решение № 32-64830 от 20.06.2014 г. на началника на Митница гр. Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че митническата стойност следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на базата на издадената от продавача фактура. Според сключения между продавача и купувача договор, база за фактуриране е натовареното нето количество, а не разтовареното количество. Първоинстанционният съд не се е съобразил с мотивите на Съда на Европейския съюз по решение от 6 юни 1990 г. по дело С-11/89. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е решение № 32-48420 от 20.05.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център" към ЕАД № 14BG001007Н0013671/20140415/20140509, с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 59 АПК и Заповед ЗАМ № 494 от 18.08.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е определена нова митническа стойност в размер на 3 951 789,07 лв. на осъществен от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД внос на "тежки масла, смазочни масла, други масла - предназначени за претърпят специфична преработка", поставен под митнически режим - допускане за свободно обръщение, оформен с посоченото по-горе ЕАД, като е определено ново митническо задължение за ДДС в размер на 790 869,91 лв. на основание чл. 201 § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., чл. 199, ал. 1 ЗМ и чл. 54, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил решение № 32-48420 от 20.05.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център" към ЕАД № 14BG001007Н0013671/20140415/20140509, потвърдено с решение № 32-64830 от 20.06.2014 г. на началника на Митница гр. Бургас. По делото не е била спорна установената фактическа обстановка, а именно, че с ОЕАД № 14BG001007Н00013671/20140415 (л. 58 от делото), "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е декларирал митнически режим допускане за свободно обръщение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз на стоки за специфично предназначение - 4 082 400 кг. /бруто вакуум/ стока - тежки масла, смазочни масла, други масла - предназначени за претърпят специфична преработка, тарифен код 2710197100 от Митническата тарифа на Европейските Общности за 2014 г., съгласно представения коносамент. Декларираната обща фактурна стойност в кл. 22 от ОЕАД в размер на 2 889 849,31 щатски долара, определена на база известни до момента на задействане на ОЕАД котировки за CIF Med Basis Italy 1 Pct, увеличена с 51,50 USD, за мт вакуум, съгласно Анекс 90 от 13.03.2014 г. към договора за доставка. При разтоварване на терминал "Росенец", гр. Бургас на 13.04.2014 г., видно от съставения генерален акт № 25/15.04.2014 г. и акт-известие № 25/1/15.04.2014 г. (л. 66-67 от делото), след извършеното замерване е установена разлика в количествата, като обявеното количество съгласно коносамента при натоварване е 4 082 400 кг. (вакуум) мазут, а разтовареното количество е 4 071 179 кг. (вакуум) мазут, в резултат на което е установена разлика от 11 221 кг. по-малко разтоварено количество. Съгласно приложената фактура за стойността на стоката № 90503383/6449 от 23.04.2014 г. (л. 63 от делото) и кредитно известие № 90514209/6828 от 30.04.2014 г. (л. 65 от делото), придружаващи ЕАД 14BG001007Н00013671/20140415/20140509 общата фактурна стойност подлежаща на плащане е 2 811 140, 64 щатски долара. В митническата декларация, в кл. 35 и кл. 38, "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е вписал именно разтовареното количество мазут - 4 071 179 кг. и съобразно това количество, е вписал в кл. 42 цена на стоката - 2 803 413,86 щатски долара, респ. - в кл. 46 митническа облагаема стойност - 3 940 927,07 лева. За да постанови спорното решения административният съд е приел, че констатираната разлика не е внесена в митническата територия на Общността, поради което за тази част от стоката не е възникнало вносно митническо задължение. За тези невнесени количества мазут според чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност и поради това, начисляването на ДДС трябва да бъде само върху стойността на съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 и правилно е приел за приложима в случая тази на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обращение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Също така се прилага пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. По същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по принципното правило на чл. 29, § 1 от МКО като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Посочената разпоредба от регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, правилно административният съд е приел, че поради констатираната загуба на мазут е осъществен съставът на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съответстващ на чл. 145, § 1, изр. II от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с генерален акт и акт-известие, подписани от митнически служител. Ясно е, че при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обращение. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова, съвсем правилно "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС, за корекции на което е липсвало основание при установените факти по случая. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Поради гореизложеното е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. В настоящия случай този факт е ирелевантен, тъй като приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на мазута следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не върху договореното. Доводите на касатора за липса на последваща корекция на платената фактурна цена и за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка, засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. Решението от 06.06.1990 г. по дело С-11/89 на СЕО (сега СЕС) е неприложимо в случая, тъй като засяга прилагането на Регламент 1224/80 на Съвета от 28.05.1980 г., който е отменен с Регламент № 2913/92 за създаването на Митнически кодекс на общността. С оглед на изложеното първоинстанционното решение е правилно и не страда от релевираните касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в писмени бележки и в хода по същество от представляващия дружеството- юрк. Иванова, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение