Решение № 10059 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 216/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Кабатлиева, подадена чрез пълномощник адв. П. Чолаков срещу Решение 6257/27.10.2022г., постановено по адм. дело 4955/2022 г. по описа на Административен съд София град. Въвеждат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град /ТП на НОИ София - град/ чрез процесуален представител главен юриск. И. Бабурска в писмени бележки оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна. С Решение 6257/27.10.2022г., постановено по адм. дело 4955/2022 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на С. Кабатлиева срещу Решение 1040-21-341/05.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-01110022/11.04.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София - град, с което е разпоредено Кабатлиева да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване и за бременност и раждане за периода от 19.10.2020 г. до 07.03.2022г. в размер на 13507,28 лв. главница. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. АССГ е изложил в мотивите си, че за наличието на законосъобразно изплатено парично обезщетение е необходимо не само валидно възникнало трудово правоотношение, но и действително извършвана трудова дейност по това правоотношение, като това изискване в конкретния случай не е изпълнено. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че С. Кабатлиева е ползвала отпуск за временна неработоспособност по 7 болнични листове за периода от 19.10.2020г. до 05.06.2021г., включително и отпуск за бременност и раждане на дете за периода от 06.06.2021г. до 07.03.2022г., за които е получила парично обезщетение за 341 работни дни в общ размер на 23666,96 лв. При извършена проверка от контролните органи на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя КРОС СТОК ЕООД е било установено, че дружеството не е извършвало търговска дейност в периода 01.09.2019г. до 30.09.2020г., съответно лицата, за които са подадени уведомления в регистъра не са упражнявали там трудова дейност, дружеството не е внасяло дължимите осигурителни вноски във фондовете на ДОО, и респективно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигуряване на лицата, в т.ч. и С. Кабатлиева са подавани неоснователно. Тези констатации са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-01011591/05.10.2021 г. Въз основа на тях е било прието, че за периода от 01.09.2019г. до 30.09.2020г. за наетите лица дружеството е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр.1 на физически лица без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Със задължителни предписания ЗД-1-21-01011578/05.10.2021 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София - град дружеството е било задължено да подаде декларации за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 11 физически лица, едното от които е жалбоподателката за периода 25.09.2019 г. 14.09.2020 г. Тъй като задължителните предписания не са били изпълнени доброволно, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. са били заличени служебно. При тези данни, ръководителят на контрола по разходите на ДОО е приел, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради което няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане за периода 19.10.2020 г. до 07.03.2022г., и е разпоредил да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за посочения период в общ размер на 13507,28 лв. главница. С Решение 1040-21-341/05.05.2022 г., предмет на оспорването пред АССГ, директорът на ТП на НОИ София град е отхвърлил жалбата на Кабатлиева срещу разпореждането. При прецизно установена фактическа обстановка, АССГ е извел и обосновал правилни правни изводи. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че не са изпълнени кумулативно предвидените законови предпоставки по чл. 40, ал.1 от КСО за изплащане на парично обезщетение осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски. Обосновани са констатациите, че към датата на настъпване на осигурителния риск Кабатлиева няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като реално не е упражнявала трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. От анализа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установено, че за разглеждания период жалбоподателка не е упражнявала трудова дейност при осигурителя КРОС СТОК ЕООД и в изпълнение на влязъл в сила административен акт задължителни предписания ЗД-1-21-01011578/05.10.2021 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София - град данните, подавани за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са били заличени. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на материалната доказателствена сила на официалния документ - Констативния протокол КВ-5-21-01011591/05.10.2021 г., обективираните в който констатации не са били надлежно оборени. Не може да се сподели възражението на касаторката, че в тежест на административните органи е да установят правоизключващите предпоставки, обуславящи липсата на качеството й на осигурено лице по смисъла на закона. Доказването на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период е задължение на последната, което тя не е изпълнила както в административното производство /при проверката на НОИ и предоставената й възможност за представяне на документи/, така и при провеждане на съдопроизводствените действия пред първоинстанционния съд. Административният съд правилно е приложил материалния закон като е приел, че през времето, през което лицето се е намирало в неработоспособност, поради общо заболяване, бременност и раждане, не е притежавало качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и респективно не е имало правно основание да получи изплатеното му парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО и парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилна е преценката на съда, че установените от проверката на НОИ факти /обективирани в КП и довели до заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от осигурителя/, представляват нови данни по смисъла на чл.14, ал.2 т.2 от КСО, и обосновават липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период, която го дисквалифицира като осигурено лице, респективно е основание за възстановяване на получените суми като обезщетения по чл. 40 и чл.50 ал.1 от КСО. Предвид горното, правилни са изводите на АССГ, че като е съобразил релевантните за спора факти в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София - град е издал законосъобразен акт. В този смисъл, като е отхвърлил жалбата на С. Кабатлиева, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, касационният жалбоподател следва да бъде осъден за заплати претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение