Решение № 461 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2015 г.

Решение № 461 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУ на Областна дирекция МВР - Б. против решение № 1314/04.08.2015 г., постановено по адм. дело № 316/2015 г. по описа на Административен съд Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. И. А. от Б., чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № УРИ7852з-72/09.04.2015 г. на началника на сектор "Охранителна полиция" Второ РУ на Областна дирекция МВР - Б., с която на Т. И. А. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. За да постанови този резултат Административен съд Б. е приел, че в акта не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител, по отношение на второто нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с дисциплинарно наказание "порицание" като такава информация не се съдържа и в подготвителните за издаване на заповедта актове. Дисциплинарнонаказващият орган според съда неправилно не е определил наказание за всяко от извършените от А. нарушения, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде санирано и е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът е направил извод, че в нарушение на императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР изслушването е само за формално придържане към процедурата, като не става ясно във връзка с кое нарушение е поканен за изслушване служителят, както и е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на нормите на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Незаконосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното производство е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Установено е по делото, че процесната заповед има фактически и правни основания, издадена е от компетентен орган, при спазена законова процедура и събрани доказателства, установяващи извършените нарушения на служебната дисциплина и правната квалификация на деянията, за които е приложима разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Наложеното наказание е съобразено със степента на нарушенията на служебната дисциплина и обстоятелството, че съгласно чл. 19, т. 2 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.) на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко може да наложи едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, във връзка с чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. Държавният служител е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Достатъчно е, както в случая, обясненията да са във връзка с деянието или деянията, за които е наложено наказание. Освен това, на служителя е осигурена възможност да бъде изслушан, за което на 07.04.2015 г. е съставен протокол за изслушване на държавен служител, от който се установява, че жалбоподателят е изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, като протоколът е подписан от началника на сектор "Охранителна полиция" Второ РУ - Б. и от държавния служител. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Необосновани са и правните изводи на съда за допуснати нарушения на материалния закон от административния орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно на 02.04.2015 г. съгласно разстановката на силите и средствата и видно от утвърдената ежедневна ведомост с № 7852р-1990/17.02.2014 г. за времето от 20:30 часа на 02.04.2015 г. до 08:30 часа на 03.04.2015 г. е назначен в наряд полицай Т. И. А., като постови полицай на пост № 1 - осъществяващ охраната на сградите на Второ РУ - Б. и сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Б., като при застъпване в наряд, полицай А. не е изпълнил служебните си задължения, изразяващо се в това, че не е изготвил информационна карта за отчитане дейността на наряда - обр. Приложение № 5, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. на Министерство на вътрешните работи за патрулно-постовата дейност, според, който информационната карта с приложения доклад за установен факт и взето отношение по чл. 33, ал. 2, т. 1 се изготвя от полицейския орган, назначен в наряд, както и на 03.04.2015 г. за времето от 06:30 ч. до 08:30 ч. въпреки издаденото му устно разпореждане от страна на началника на сектор "Охранителна полиция" Второ РУ - Б. и прекия му началник С. Л. М. - ПИ в група "ООР" на СОП при Второ РУ на ОД на МВР-Б. да докладва писмено за причините довели до пропуските, констатирани при проверка, като полицай Т. И. А. не е изпълнил отправено му разпореждане, като не е изготвил писмен доклад, с което е нарушил чл. 6, ал. 1 от Инструкция № Iз-2813/14.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи, съгласно който заповедите и разпорежданията на началниците са задължителни за подчинените им служители. С тези нарушения служителят е осъществил състава на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че същият е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, като не изпълнил служебните си задължения и заповед. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Т. И. А. да заплати на Областна дирекция на МВР - Б. сумата 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,