Решение № 135 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2009 г.

Решение № 135 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение № 664 от 20.05.09 г. по адм. д. 1585/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2100148/6.07.07 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Смолян, изменен с Решение № 843/10.09.07 г. на Д "ОУИ" относно отказано право на данъчен кредит на "Монолит - инвест - 99" ЕООД в размер на 97 420 лв. и са определени лихви в размер на 20 569, 84 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречи с материалния закон и събраните по делото доказателства, както и че е немотивирано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Монолит - инвест - 99" ЕООД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение № 664/20.05.09 г. по адм. д. 1585/07 г. по описа на АС - Пловдив е отменен РА № 2100148/6.07.07 г. на ТД на НАП - гр. Смолян, изменен с Решение № 843/10.09.07 г. на Д "ОУИ" относно отказано право на данъчен кредит на "Монолит - инвест - 99" ЕООД в размер на 97 420 лв. и са определени лихви в размер на 20 569, 84 лв. по фактури № 395/29.09.05 г., № 396/30.09.05 г., № 400/3.10.05 г., № 401/10.10.05 г., № 403/19.10.05 г. и № 404/20.10.05 г., издадени от "Символ" ЕООД, както и по данъчни фактури № 768/1.12.05 г., № 774/12.12.05 г. и № 780/27.12.05 г., издадени от "С. Т. С. Софтуер инженеринг" ЕООД. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му в оспорената част, изменена с решението на Д "ОУИ", са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че двамата преки доставчици "Символ" ЕООД и "С. Т. С. Софтуер инженеринг" ЕООД са действали като посредници по сделките за извършените строително монтажни работи (СМР), поради което данъчните органи без основание са изисквали от тях да представят доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост за изпълнение на СМР. Съдът е обосновали извод, че спорните данъчни фактури отразяват реални облагаеми доставки, защото договорените дейности са реално осъществени и обектите са изградени, като описаните дейности са констатирани от актове на строителния надзор и назначените от съда вещи лица. АС - Пловдив много задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обосновал извод, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от "Символ" ЕООД и "С. Т. С. Софтуер инженеринг" ЕООД, защото дори и при недоказване на начисляването на данъка по тях е осъществена хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Съдът е аргументирал и правните си изводи, че не са налице основания за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) - посочено в РА, както и на чл. 64, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) - посочено в Решение на Д "ОУИ". Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационната инстанция намира, че административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, но е направил правни изводи в противоречие на материалния закон. С оглед събраните по време на данъчната ревизия и съдебното производство доказателства АС - Пловдив правилно е приел за установено, че спорните данъчни фактури са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, съдържат всички достатъчно реквизити, за да се определи предмета на доставката и страните по нея по смисъла на Тълкувателно решение № 5/2004 г. на Върховния административен съд. В съответствие със събраните доказателства е и изводът, че данъкът по фактурите е заплатен по "ДДС - сметка", поради което независимо от липсата на установяване относно начисляването му от доставчиците, на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) следва да се приеме, че са спазени всички формални предпоставки на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит. Въз основа на заключенията на вещите лица и писмените доказателства по делото административният съд правилно е приел за доказано, че обект "Страгите", гр. Банско е изграден и по изпълнението му са осъществени дейностите, описани в спорните фактури. Според решаващият съд тези факти са достатъчни, за да се приеме, че са осъществени реални доставки, за които "Монолит - инвест - 99" ЕООД има право на данъчен кредит. Този правен извод на АС - Пловдив е в противоречие с други правни факти, които също са безспорно приети за установени от съда, а именно, че двамата преки доставчика "Символ" ЕООД и "С. Т. С. Софтуер инженеринг" ЕООД са действали като посредници за извършване на строителни дейност на обект "Страгите", гр. Банско, и не е необходимо да бъде доказано, че разполагат с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на строителните работи. Следователно данъчните фактури, за които "Монолит - инвест - 99" ЕООД е декларирало отказаното с РА право на данъчен кредит не отразяват реалните отношения между издателите им и получателя, които са отношения по договори за посредничество, а не доставка на строителни услуги и материали. По изложените съображения касационната инстанция намира, че законосъобразно органите по приходите са приели, че спорните данъчни фактури не отразяват доставките, които са описани в тях като извършени от "Символ" ЕООД и "С. Т. С. Софтуер инженеринг" ЕООД и на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) на "Монолит - инвест - 99" ЕООД не следва да бъде признато декларираното право на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че фактическите действия, представляващи престацията по стопанската операция, описана в спорните данъчни фактури, са реално изпълнени не е достатъчно за възникване на право на данъчен кредит за получателя на престацията. Необходимо е да се установи, че доставчикът е издателя на данъчната фактура ( както и другите предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), който при изпълнението е възможно да използва и подизпълнители. В конкретния случай представители на издателите на данъчните фактури са декларирали, че не са изпълнители по договорените доставки, а са действали само като посредници т. е. не са използвали подизпълнители, а само са посредничили между "Монолит - инвест - 99" ЕООД и лицата, които са изпълнители на строителните работи. Следва изрично да бъде посочено, че по делото липсват и достатъчно доказателства кои дружества са изпълнили строителните работи и дали разполагат с достатъчно техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението. Като е достигнал до противоположни правни изводи АС - Пловдив е постановил неправилно решение за отмяна на законосъобразен данъчен акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Монолит - инвест - 99" ЕООД против законосъобразния РА № 2100148/6.07.07 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Смолян, изменен с Решение № 843/10.09.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите относно отказано право на данъчен кредит на "Монолит - инвест - 99" ЕООД в размер на 97 420 лв. и са определени лихви в размер на 20 569, 84 лв. Касаторът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт при разглеждане на спора пред АС - Пловдив, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъде присъдена сумата 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,