Решение № 10498 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2018 г.

Решение № 10498 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. от [населено място] против решение № 4264 от 22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4314/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РА-30-268/23.08.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" Столична община (СО). В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства, както и на допуснатата и приета по делото съдебно – техническа експертиза. Моли оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" СО, чрез юрк. Д. П., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Г. против заповед № РА-30-268/23.08.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Стопанска постройка", находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.4388.511, УПИ ІІ-311, кв. 29, м. "Филиповци", ул. "Капитан Иван Златев" № 14, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Обосновал е извод, че процесната сграда представлява строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Същият не отговаря на предпоставките за търпимост с оглед времето на построяването му и подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно - постановено в съотвествие с материалния закон и е обосновано. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Аргументирани в съответствие със закона и обосновани от представените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните предпоставки за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица. В случая, при правилно тълкуване и прилагане на закона, първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Фактическите констатации за вида, времето на извършване и състоянието на строежа, не са оборени от касатора. Безспорно е установено, че процесната постройка представлява метална конструкция от стоманени профили и бетонови вертикални панели, с размер 5 м/9 м, като покривът е демонтиран и не е захранен с ток и вода. Посочено е, че е изградена през 1983 г., без издадено разрешение за строеж, в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план и без отстъпено право на строеж от собственика на съседния имот с идентификатор 68134.4388.870, поради което за него са неприложими § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 ПЗР на ЗУТ. Строежът е шеста категория и собственост на К. Г. При извършената проверка е съставен констативен акт № 15/12.07.2017 г. от длъжностни лица на СО - район Люлин. По делото безспорно е установено, че постройката е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен. Както правилно е установил първоинстанционният съд за процесната постройка няма издадено разрешение за строеж, което е било необходимо в съответствие с чл. 55 от ЗТСУ (отм.); и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно и обосновано в съответствие с доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че процесният строеж не отговаря и на предвижданията на действащия ПУП. Следавотелно налице са правните основания на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата е постановена в съответствие с материалния закон. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се споделят от настоящата инстанция. С оглед времето на извършване на строителството, правилно е прието, че относима е разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Заключението на съда в този смисъл е направено след подробно обсъждане на представените писмени доказателства, и се обоснова от анализ и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Установено е, че строежът е изграден в периода 1980 – 1985 г., но липсва основание същият да се определи като търпим, тъй като не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план, както и по правилата и нормативите действали по време на извършването му, алтернативно съгласно ЗУТ. При липсата на кумулативното наличие на трите предпоставки обосноваващи приложението на хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, правилно е прието, че строежът не е търпим. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение