Решение № 593 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1808/2012 г.

Решение № 593 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1808/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата И. И. И. против въззивна присъда № 202/28.06.2012 г. на Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав, постановена по ВНОХД № 937/2012 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда № 1/25.01.2012 г. по НОХД № 12074, с която Районен съд - София е признал подсъдимата за невиновна в извършването на инкриминираното й престъпление, като вместо това е признал същата за виновна в това, че на 29.01.2011 г., в гр. С., кв. О., в кафе - аператив на [улица], е държала акцизни стоки без бандерол - цигари на обща стойност 675 лв., когато такъв се изисква по закон (чл. 2, т. 2, от ЗАДС), като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 от НК й е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за 3 години и кумулативно глоба в размер на 2000 лв. Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й част за отнемане предмета на престъплението на основание чл. 234, ал. 3 от НК. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от упълномощения защитник на подсъдимата, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че случая е бил маловажен, тъй като подсъдимата е неосъждана, с добри характеристични данни и безупречно процесуално поведение, държала е цигарите за лична употреба в складово помещение, далеч от търговската част на обекта, дължимият, но невнесен акциз е на обща стойност 337.50 лв. На тази основа се претендира отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата поради несъставомерност на деянието. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за несъставомерност на деянието поради липса на обективния признак по чл. 234, ал. 1 от НК - немаловажност на случая, не могат да бъдат споделени. В мотивите си въззивният съд е изложил пространни и задълбочени съображения за отказа да приеме случая за маловажен съобразно критериите по чл. 93, т. 9 от НК, като добре е откроил и разликите в предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, които е отчел, че не са налице. Подкрепил е изводите си с коректно цитиране на практиката на ВКС, която правилно е съотнесъл към конкретиката на настоящия казус. Броя на държаните от подсъдимата кутии цигари - 90 бр., мястото, където те са били открити - една част зад бар-плота, а друга в сервизните помещения, в заведение, в което обичайно се продават акцизни стоки с обезпечена потенциална клиентела, както и извъсъдебните признания на подсъдимата пред полицейските служители, че е имала намерение да ги продава, за да си осигури доходи, са опровергавали твърдението, че те са били предназначени за лична нейна употреба. Стойността на предмета на престъплението - акцизните стоки (675 лв.) и дължимия, но невнесен акциз в размер на 337.50 лв., също не са пренебрежимо малки. В този аспект, не може да се счита, че степента на обществена опасност на престъплението с оглед начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, потенциалните вреди за фиска, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. Такъв извод не следва и от съпоставката на всички тези обстоятелства с положителните данни за личността на подсъдимата (чисто съдебно минало и добра характеристика), към които следва да се добави и добросъвестното й процесуално поведение, което ВКС отчита за неоснователно игнорирано, без обаче това да повлиява по-различна оценка по разглеждания въпрос, че случаят не е маловажен. Затова, като е приел, че деянието е съставомерно по чл. 234, ал. 1 от НК, като наред с останалите елементи от състава е налице и този за немаловажност на случая, въззивният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон и постановената присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение