Решение № 5268 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2009 г.

Решение № 5268 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Величка Георгиева Дурева от гр. Девин, чрез процесуалния й представител адвокат Живко Чепишев, против решение № 170/27.07.2009 г. постановено по административно дело № 159/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на община Девин по молба вх. № 94В-263-2/29.04.2009 г. за издаване на удостоверение от емлячен регистър. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения моли решението да бъде отменено, при което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в нея съображения: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е приел за допустима, но неоснователна жалбата, подадена от Величка Георгиева Дурева срещу мълчалив отказ на кмета на община Девин, да й издаде удостоверение от емлячен регистър относно нива с площ 1.2 дка в м. "Вадата" в землището на гр. Девин, записана на Георги Тодоров Паликъщов. По същество решаващият състав е приел, че именно кметът на община Девин е бил компетентен да извърши поисканата "административна услуга" по смисъла на § 1 от Закона за администрацията, но предвид липсата на всички предпоставки за издаване на удостоверение от емлячен регистър, мълчаливият отказ по молбата от 29.04.2009 г. е законосъобразен. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че по подадената от Величка Георгиева Дурева молба от 29.04.2009 г. е налице мълчалив отказ на кмета на община Девин, по искане за извършване на административна услуга. В случая липсва каквото и да било правно основание да се приеме, че удостоверяването на съдържанието на емлячен регистър е в тежест именно на кмета на съответната община. Извод в обратен смисъл не се налага и от съдържанието на действащата Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги в община Девин, публикувана на интернет страницата на същата община. Но след като кметът на община Девин не е бил длъжен да издаде поисканото му удостоверение, в случая не е налице подлежащ на обжалване по съдебен ред, негов индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и по - конкретно, мълчалив отказ по молбата подадена от Величка Дурева на 29.04.2009 г. Предвид изложеното, административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Наред с горното следва да се отбележи, че емлячните регистри /книги за поземлената собственост/ действително попадат в кръга на документите с несамостоятелна доказателствена сила, визирани в специалния текст на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, като служещи за доказване при облекчен режим, на правото на собственост върху подлежащи на реституция земеделски земи. Те са съставяни въз основа декларациите, подадени от притежателите на земеделски непокрити имоти, като по делото липсва спор, че препис от подадената от Георги Паликъщов декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, е предоставена от общинската администрация на Величка Дурева. Евентуалният спор относно данните в последната, е извън предмета на искането за извършване на административна услуга по издаване на удостоверителен документ. Поради това в случая липсват данни установяващи по несъмнен начин и за наличието на пряк и личен правен интерес от подаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Па изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спор, повдигнат с недопустима жалба. В резултат на това е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,