Решение № 16068 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2009 г.

ВАСVII отделение28.12.2009 г.докладчик Соня Янкулова

Диспозитив

Отхвърля жалбата на на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение по т. 31.1 на Висшия съдебен съвет по протокол № 33 от 6.08.2009 г. Решението подлежи на оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 16068 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение по т. 31.1 на Висшия съдебен съвет по протокол № 33 от 6.08.2009 г. Жалбоподателят счита оспорваното решение за неправилно и незаконосъобразно. С решението си по т. 31.1 Висшият съдебен съвет е прекратил дисциплинарното производство срещу Добрин Тодоров Добрев, прокурор в районна прокуратура Тутракан. Съветът не е отчел резултатите от извършената на Добрев проверка от Инспектората, която е завършила с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", както и факта, че по време на проверката той е подал молба за освобождаване от длъжност. С това Съветът е нарушил разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Правно основание на депозираната от прокурор Добрев оставка е чл. 165, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Съветът не е събрал доказателства за причините, обуславящи трайната невъзможност за изпълняване на задълженията, а Комисията по предложенията и атестациите е предложила на Съвета освобождаване по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. С оглед на това решението на Съвета е неправилно. Висшият съдебен съвет е следвало, с оглед наличието на недовършени дела и преписки, да определи по-дълъг срок за предизвестие, а не да приеме, предложения от магистрата срок. Моли съда да отмени оспорваното решение и върне делото на Висшия съдебен съвет за произнасяне по предложението на Инспектората. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Срокът на предизвестието, отправено от магистрата до Висшия съдебен съвет, е изтекъл преди внасянето в Съвета на предложението на Инспектората за образуване на дисциплинарно производство. В хода на дискусията по вземане на решението членовете на Съвета са изказали становища, поради което решението е мотивирано. Моли съда да отхвърли жалбата. Заинтересованата страна - Добрин Тодоров Добрев, счита жалбата за неоснователна. Решението на Висшия съдебен съвет е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Добрин Тодоров Добрев е бил прокурор в районна прокуратура гр. Тутракан. На основание заповед № 140 от 03.06.2009 г. на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет на 10.06.2009 г. е извършена комплексна планова проверка на дейността на прокуратурата. В хода на проверката е установено, че от проучени общо 43 броя преписки, наблюдавани от прокурор Добрев, по 15 са констатирани нарушения на сроковете по чл. 242, ал. 3 НПК и по 7 - бездействие, неоправдано забавящо хода на досъдебното производство. Установено е, че за системно неспазване на процесуалните срокове, през 2008 г. на Добрев е наложено дисциплинарно наказание "порицание". С оглед на това Инспекторатът е приел, че с действията си магистратът е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ. Заради това Инспекторатът е предложил на Висшия съдебен съвет, рег. № 11-12-097 от 7.07.2009 г. на Съвета, да наложи на Добрев дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С молба от 21.05.2009 г., заведена в администрацията на Висшия съдебен съвет с рег. № 11-03-339 от 4.06.2009 г., прокурор Добрев е подал оставка по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. След депозиране на оставката Комисията за предложенията и атестациите на 16.06.2009 г. е взела решение за приемане на оставката, считано от 4.06.2009 г. на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. На заседание на Висшия съдебен съвет от 24.06.2009 г. предложението е било оттеглено. На 30.06.2009 г. Комисията по предложенията и атестациите взема решение да предложи на Съвета да освободи магистрата на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ считано от вземане на решението. На заседанието на Висшия съдебен съвет от 8.07.2009 г. предложението е оттеглено, като на същото заседание с решение по т. 10 от допълнителните точки е образувано дисциплинарно производство срещу Добрев. Дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет да прекрати дисциплинарното производство, тъй като същото е образувано след изтичането на срока на предизвестие, отправено от прокурор Добрев до Висшия съдебен съвет. На свое заседание на 6.08.2009 г. Висшият съдебен съвет взема решение за прекратяване на дисциплинарното производство и освобождаване на прокурор Добрев от заеманата длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ считано от датата на вземане на решението. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет за неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ съдия, прокурор или следовател се освобождава от длъжност при подаване на оставка. Законът за съдебната власт не е дал специфичен смисъл на употребения термин - оставка. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като дума с утвърдено правно значение, тя има същия смисъл, както в другите нормативни актове. Това означава, че при тълкуването и прилагането следва да се изхожда от създадената за този правен институт съдебна практика и теория. С тази норма законодателят е създал едно субективно потестативно право на магистрата. То се реализира чрез едностранно волеизявление на носителя му, т. е. само по негова воля, и предоставя законова възможност за определено поведение. За защита интересите на страните по правоотношението законодателят е определил, че това субективно право може да бъде упражнено като се отправи до работодателя предизвестие, което не може да бъде по-малко от един месец - чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. Предизвестието е волеизявление за прекратяване на правоотношението след изтичане на посочения в него срок. То е правопрекратителен факт - с неговото изтичане настъпва целеното с подадената оставка прекратяване на правоотношението. Видно от данните по делото прокурор Добрев е отправил до своя работодател - Висшия съдебен съвет, едностранното си волеизявление за прекратяване на правоотношението като е посочил едномесечен срок за предизвестие. Оставката е постъпила във Висшия съдебен съвет на 4.06.2009 г. Законът за съдебната власт не съдържа специална норма, която да определя от кой момент започва да тече срокът на предизвестието. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се приложи общоприетото в правото правило, че срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаването. Следователно едномесечният срок изтича на 5.06.2009 г. Тъй като този ден е неработен, срокът на предизвестието изтича в 24 часа на първия работен ден, т. е. на 6.07.2009 г. Считано от тази датата субективното право на магистрата е произвело своя преобразуващ ефект. С оглед на това законосъобразно Висшият съдебен съвет е приел, че още към датата на постъпване на предложението на Инспектората за образуване на дисциплинарно производство във Висшия съдебен съвет - 7.07.2009 г., правоотношението между прокурор Добрев и Висшия съдебен съвет е следвало да бъде прекратено - считано от 6.07.2009 г. Липсата на валидно правоотношение прави незаконосъобразно образуваното на 8.07.2009 г. дисциплинарно производство. След тази дата Висшият съдебен съвет не разполага с дисциплинарна власт върху магистрата. Незаконосъобразно образуваното и проведено дисциплинарно производство прави незаконосъобразно последващото наложено дисциплинарно наказание. С оглед на това законосъобразно Висшият съдебен съвет е прекратил дисциплинарното производство. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че оспорваното решение е взето в нарушение на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ. Видно от данните по делото оставката е депозирана във Висшия съдебен съвет на 4.06.2009 г. Проверката в районна прокуратура Тутракан е започнала на 10.06.2009 г., т. е. след подаването на оставката, а самото дисциплинарно производство, което визира нормата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ, е образувано много по-късно - на 8.07.2009 г. Следователно към датата не само на подаване на оставката, а и към датата на изтичане на срока на предизвестието по отношение на магистрата не е било налице образувано дисциплинарно производство. Липсата на образувано дисциплинарно производство прави неприложима разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ. Тази норма е изключение от общото правило на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ и разширителното й тълкуване е недопустимо. С оглед на горното ирелевантни за законосъобразността на оспорваното решение на Висшия съдебен съвет са твърденията на жалбоподателя за неотчитане от страна на Съвета на резултатите от извършената проверка. Висшият съдебен съвет не е имал право да се занимава с допуснатите от прокурора нарушения на служебните му задължения след изтичането на срока на предизвестието. Изложените доводи за моралния аспект на решението на Съвета не влияят на неговата законосъобразност. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че правното основание за освобождаване на прокурор Добрев е чл. 165, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Видно от приложената по делото оставка магистратът се е позовал изрично на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Законът не изисква мотивиране на оставката. С оглед на това посочването на каквито и да било причини за подаване на оставката са ирелевантни за настъпването на нейните правни последици. Законосъобразно Висшият съдебен съвет не е обсъждал и събирал доказателства за трайната невъзможност на прокурора да изпълнява служебните си задължения. Той не би могъл да промени волята на магистрата и да преформулира правното основание за прекратяване на правоотношението. Допущането на такава правна възможност прави невъзможно упражняването на субективното потестативно право на магистрата да прекрати по своя воля, едностранно, правоотношението си с Висшия съдебен съвет. Именно поради това законодателят, не само в ЗСВ, а и в цялата правна система, е приел, че прекратителният акт е заявлението за подаване на оставка, чийто ефект настъпва с изтичането на визирания срок на предизвестие. Заявлението и изтичането на срока на предизвестие са фактите, които имат преобразуващ ефект и този ефект не зависи от волята на работодателя. Видно от изложеното неоснователни са твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност и неправилност на оспорвания акт. Законосъобразно Висшият съдебен съвет е прекратил образуваното дисциплинарно производство срещу прокурор Добрев. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт, поради което оспорването на Инспектората към Висшия съдебен съвет следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1