Решение № 2264 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд "Култура", подадена чрез адв. Цончева, срещу решение 4372/03.07.2023 г., постановено по адм. дело 11502/2022 г., по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен по жалба на Сдружение "Балкански документален център" отказ за финансиране на проект "Развитие на БДЦ и София ДокуМентал", с който е кандидатствало по програма "Едногодишен грант", обективиран в решение по т. 3 от Протокол 23/21.11.2022 г. на Управителния съвет на Национален фонд "Култура". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Сдружение "Балкански документален център", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на Сдружение "Балкански документален център" отказ за финансиране на проект "Развитие на БДЦ и София ДокуМентал", с който сдружението е кандидатствало по програма "Едногодишен грант", обективиран в решение по т. 3 от Протокол 23/21.11.2022 г. на Управителния съвет на Национален фонд "Култура". Съдът е приел, че така приетото решение в неговата обжалвана от сдружението част е незаконосъборазен индивидуалне административен акт. Според съда към решението не са изложени мотиви, което се явява пречка да се провери съобразеността му с материалния и процесуалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка се възприема от настоящата инстанция така , както е установена от първоинстнационния съд, както и на осн. чл. 220 АПК, норма, съдържаща забрана за фактически установявания в касационната инстнация. Правилно и обосновано съдът е приел, че актовете на УС на НФК по чл. 10 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Национален фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Създаден е със Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата /чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК/. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК, въз основа на протокола с решение на експертната комисия по оценка на проектите Управителния съвет с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. При тази правилна характеристика на актовете на НФК, в случаите, когато се оценяват проектите за финансиране от бюджета на Министреството на културата, решенията с които проектите са одобряват или се отхвърлят следва да отговарята на изискванията на АПК, като особено в случаите на отказ да бъдат обстоятелствено мотивирани. Оспореният индивидуален административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 АПК, изискващ излагане на правни и фактически оснтования за отказа. Не е ясна волята на административния орган по какъв принцип и критерии и на какво основание са одобрени едни проекти, а други проекти са отхвърлени без изложени мотиви за конкретно установени несъответствия и как са разпределени средствата по проектите. Съдът обосновано и правилно е приел, че решението е взето при липса на оценка и конкретика относно установени несъответствия на спорния проект с общите критерии, без ясно, точно и обективно оценяване на проектите. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като , въпреки изискването на чл. 168, ал.1 АПК съдът служебно, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК и в случаите, когато страната не е навела оплакване, това задължение не може да бъде изпълнено, защото материалната и процесуалната законосъборазност на акта не може да бъде проверена. С оглед на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му поради което следва да бъде оставено в сила.. Водим от горпното Върховният административен съд, трето отделение