Решение № 149 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2014 г.

Решение № 149 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. А. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Елин Пелин по гр. д. № 307/07 г. Молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че разпореждането за връщане на подадената от него касационна жалба не е му е съобщено редовно - отбелязано е, че е връчено на 22.02.13 г. на пълномощника на молителя адв. С., но положеният подпис не е на адвоката, нито той е ходил в Бюро "Призовки", където според отбелязването на връчителя е станало връчването. Ответниците по молбата Г. Г. и А. А. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ намира молбата за формално допустима, при сочената в нея дата на узнаване, че решението, срещу което е насочена е влязло в сила. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: С нея се иска отмяна на решението не поради нарушения, които обосновават основанието по чл. 303, т. 5 ГПК в производството за постановяването му, а поради нередовно връчване на разпореждането за връщане на подадената от молителя касационна жалба срещу решението. Връчването на това разпореждане / ако наистина е нередовно/ препятства влизането в сила на решението - арг. от чл. 296, т. 2 ГПК, но молбата за отмяна е неоснователна, защото извънинстанционното средство за контрол се отнася само до влезли в сила решения - р. по гр. д. № 337/10 г. на трето гр. отд. на ВКС. Освен това, от данните по делото не се установява разпореждането да е нередовно връчено, за което са възразили и ответниците по молбата. Връчването е удостоверено от длъжностното лице - призовкар и има официален характер относно лицето, на което е връчено разпореждането - адв. С. и обстоятелствата, при които е станало връчването. Твърдението в молбата, че подписът не е на адвоката и той не е ходил в Бюро Призовки на посочената дата е голословно и не може да преодолее материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване. Неоснователни са и възраженията, че връчването е нередовно, защото не е станало на посоченото в чл. 51 ГПК място. Практиката на ВКС категорично приема, че е достатъчно съобщението, книжата и/или съдебният акт да са връчени на страната или пълномощника й, за да е постигната целта на връчването - страната да узнае съдържанието на призовката, книжата или на съдебния акт и обжалваемостта му, за да може да организира защитата си. В този см. е напр. р. по т. д. № 543/08 г. на първо т. о., в което е прието, че страната е редовно призована за датата и часа на съдебното заседание, след като това е удостоверено от пълномощника й при проучване на делото за заседанието в канцеларията на съда. Не се установяват предпоставките на соченото в молбата основание за отмяна и ВКС на РБ, трето гр. отд.