Решение № 2101 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2019 г.

Решение № 2101 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Димитрова, от [населено място] против решение № 31/23.07.2019 г. по адм. дело № 163/2019 г. на Административен съд Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Русе изразява становище за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 31/23.07.2019 г. по адм. дело № 163/2019 г. Административен съд Русе е отхвърлил оспорването по жалба на М. Димитрова, от [населено място] срещу решение № 2153 – 17 – 8/14.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140 – 17 – 630/03.12.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 2 КСО. Административният съд е приел, че не са налице основания за незаконосъобразност на оспорените актове на пенсионните органи. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са зачели осигурителен стаж на жалбоподателката от 22 години, 4 месеца и 6 дни от ІІІ категория и 5 години, 6 месеца и 28 дни от ІІ категория или общо превърнат към ІІІ категория – 29 години, 3 месеца и 26 дни. Към датата на подаване на заявлението за пенсия сборът от осигурителен стаж и възраст на Димитрова е бил [възраст]. Не е бил зачетен осигурителният стаж за периодите 23.08.1988 г. – 31.05.1992 г.; 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г.; 01.01.1998 г. – 31.01.1998 г. и 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. по удостоверенията, издадени от Железопътен завод – София и ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. София. Пенсионните органи са се позовали на констативен протокол № КВ – 5 – 17 – 00487157/13.11.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Русе и писма изх. № 1042 – 09 – 2943#1/22.11.2018 г. и изх. № 1042-09-2945#1/20.11.2018 г. от отдел "Обединен осигурителен архив", с. Невестино, в които е отговорено, че приетите за ЖПЗ "Г. Димитров" гр. София архиви касаят периоди след м. ноември 1994 г., а за останалите осигурители ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. София жалбоподателката не фигурира в разплащателните ведомости за заявените от нея периоди. По съхраняваните, но неприети от Националния осигурителен институт разплащателни ведомости, досиета и други документи, касаещи дейността на прекратените ДФ "Строймашинженеринг" и СМИ "Строймашремонт" гр. София, първоинстанционният съд е назначил съдебно-икономическа експертиза, със задача да установи дали данните във ведомостите за М. Димитрова съответстват на тези, които са отразени в издадените удостоверения (УП образци) от тези предприятия. В заключението си вещото лице е посочило, че представените му документи нямат характера на ведомости за заплати и не отговарят на изискванията на нормативните актове за счетоводството. Същите представляват фишове, от които не могат да се направят изводи за полагания от жалбоподателката труд. Заключението е било прието без възражения от страните. Административният съд е извършил детайлен анализ на приложените по делото и административната преписка писмени документи (удостоверения за установяване на осигурителен стаж и доход). Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки удостоверяваните от тях факти по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до верни изводи, които се споделят и от касационната инстанция. Достигнал е до правилни изводи досежно предмета на доказване. Съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия (за жените към 2018 г.) при навършена възраст 53 години и 8 месеца и най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94. Така изискуемите материалноправни основания не са доказани като съществуващи за М. Димитрова. Оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение