Решение № 16752 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2017 г.

Решение № 16752 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ч. Янев, против решение № 5437/20.09.2017 г., постановено по адм. дело № 12790/2016 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 446/09.11.2016 г. на Четвърти постоянен специализиран заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. В жалбата и в съдебно заседание, касаторът, представляван лично и от съпругата си Л. Георгиева, излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалноправните норми – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа заявената и пред първоинстанционния съд претенция за преустановяване на проявената спрямо него дискриминация от ответните дружества и за защита на правата му като собственик на имота, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Моли съдът да осъди дружествата служебно да сменят партидата на посочения имот по същия начин и при същите условия, както това е станало с лицето С. Янев. Иска отмяна на обжалваното решение на АССГ и постановяването на друго, с което да се признае за установено, че по отношение на него е осъществена дискриминация, както и да бъде задължено електроразпределителното дружество да коригира служебно партидата на имота. Не претендира разноски по делото. Прави възражение срещу размера на претендирания юрисконсултски хонорар. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в депозирано пред съда писмено становище, чрез пълномощник по делото ст. юрк. Ж. Милушева. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касатора разноски, в случай че са поискани над нормативно определения минимален размер. Ответната страна – "ЧЕЗ България" ЕАД, по наведени в писмено становище доводи, чрез пълномощник по делото юрк. Димитрова, счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Не претендира разноски. Ответната страна – "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД, представя писмено становище, чрез пълномощник по делото юрк. Сидерова, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, с оглед което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ч. Янев срещу решение № 446/09.11.2016 г. на КЗД, постановено по преписка № 165/2015 г., с което е установено на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че ответните страни "ЧЕЗ България" ЕАД и "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД не са извършили спрямо жалбоподателя дискриминация по признак "убеждение" във връзка с осигуряването на доставка на електрическа енергия. За да постанови този резултат, съдът, след преценка на доказателствата и извършена цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт, е приел, че от данните по делото не се установява наличие на по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо други лица в сравнимо сходно положение. Решението на КЗД е постановено при изяснени фактически обстоятелства, издадено е от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Решението на АССГ е правилно. Правилна е установената от съда фактическа обстановка по спора, която по същество се припокрива с изложеното от фактическа страна и в решението на КЗД. Така установените релевантни към спора обстоятелства са обсъдени от съда в светлината на приложимата спрямо тях материалноправна уредба, въз основа на което е формиран крайният извод за законосъобразност на решението на КЗД. Настоящият касационен състав споделя изцяло направените от административния съд фактически констатации, като съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Изяснен е спорният по делото въпрос, предмет на образуваното пред КЗД административно производство, а именно – допусната ли е от страна на ответните дружества дискриминация спрямо Ч. Янев по признак "убеждение", изразяваща се в това, че на същия не са били предоставени данни и сведения относно извършени отчети, проверки и контрол на електрозахранващото съоръжение, обслужващо имота, за който той твърди, че е собственик, както и в това, че жалбоподателят не е могъл да се възползва от услугата смяна на доставчик и регистрация на свободния пазар на електрическа енергия по причина на липсващо валидно правоотношение между него и електроразпределителното дружество "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД, въз основа на което лицето да е придобило качеството "потребител на електрическа енергия", предоставящо му възможността да извърши желаната услуга – смяна на доставчик и регистрация на свободния пазар. Настоящият касационен състав приема, че следва да бъде потвърден като правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че с така описаното поведение на ответните дружества не са нарушени правата на жалбоподателя, гарантирани с разпоредбите на Глава първа от ЗЗДискр. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци. В чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. националният закон определя като пряка дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране на лицето на основата на защитените признаци в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. непряката дискриминация се дефинира като поставяне на лицето на основата на защитените признаци по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно (неблагоприятно) третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 ЗЗДискр., в случая – "убеждения". При тази нормативна регламентация, съдът е извършил преценка на фактите по делото с оглед твърдения от жалбоподателя признак "убеждение". Обосновано е прието, че обективираните от "ЧЕЗ България" ЕАД и "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД действия в рамките на осъществената комуникацията с жалбоподателя по повод търсения от него достъп до регистрация на свободния пазар на електрическа енергия, не съставляват проява на неблагоприятно третиране, нито биха могли да се свържат със защитен признак по чл. 4 ЗЗДискр. Правилно е установеното от съда, че за да може да упражни правото си на смяна на доставчика и на регистрация на пазара на електрическа енергия, лицето следва да се намира във валидно договорно правоотношение с електроразпределителното дружество за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекта, чийто собственик е това лице. От представените в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства несъмнено се доказва, че Ч. Янев е собственик на имота, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Същевременно, от събрания по делото доказателствен материал, в това число административната преписка от КЗД, е видно, че между Ч. Янев и "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД в качеството му на електроразпределително дружество, не е налице валидно договорно правоотношение за продажба и разпределение на енергия. Такова съществува между "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД и лицето С. Янев, когото Ч. Янев първоначално твърди, че не познава, но за когото впоследствие се установява, че е брат на жалбоподателя и бивш съсобственик на процесния имот. Именно С. Янев е лицето, вписано като титуляр на партидата на имота, по силата на сключен договор с "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД за използване на електроразпределителната мрежа. За да може да се легитимира пред дружеството като потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите условия (съгласно които на основание чл. 104а от Закона за енергетиката "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия), Ч. Янев следва да приеме Общите условия за продажба на крайния снабдител и да извърши пререгистрация на партидата на имота, т. е. да изпълни изискуемите предпоставки, позволяващи му да упражни правото на смяна на доставчика и регистрация на пазарна на електрическа енергия по свободно договорени цени. Той обаче отказва да предприеме необходимите действия в тази насока, твърдейки осъществена спрямо него дискриминация При тези обстоятелства, правилно съдът е приел, че причината да не бъде извършена пререгистрация на партидата на имота на името на Ч. Янев се дължи на неговото собствено поведение, конкретно – на отказа му да предостави пред "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД документите, легитимиращи го като собственик на имота. Доказателства за правото си на собственост той представя едва в хода на съдебното производство пред АССГ, като формулира и изрична претенция до съда – да задължи електроразпределителното дружество да извърши служебно пререгистрацията на партидата на имота. При това положение, след като е отказал да се съобрази с установените изисквания на закона и приетите въз основана на него Общи условия за продажба на електрическа енергия на крайния снабдител, Ч. Янев сам е възпрепятствал упражняването на правото си да смени доставчика на електрическа енергия и да се регистрира на свободния пазар. Поради това, обоснован е изводът на АССГ, че в конкретния случай не се доказва твърдяното неблагоприятно третиране на жалбоподателя от съответните дружества. Спрямо него са приложени правилата, които действат общо за всички лица, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа и които желаят да използват електроразпределителната мрежа за снабдяването на обектите си с електрическа енергия. Това може да стане едва след като лицето изрази съгласие с публично оповестените Общи условия за осъществяване на електроразпределителната дейност, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № О У 067 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение № О У-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. По делото не са представени доказателства, сочещи на наличието на такова съгласие от страна на Ч. Янев. В този смисъл обоснован е изводът на съда, че причината за непредоставянето на достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, не е свързана с неблагоприятно третиране на Ч. Янев по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр., а е резултат на неизпълнение на изискванията от негова страна за такъв достъп. Законосъобразен е и изводът на съда, че по делото не се установява наличие на заявения в жалбата до КЗД защитен признак "убеждение", въз основа на който спрямо Ч. Янев да е проявено по-неблагоприятно третиране. Жалбоподателят не сочи конкретни факти, които биха могли да определят съдържанието на признака "убеждения" по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В закона не е дадена легална дефиниция на термина "убеждения". За разлика от други защитени признаци като пол, раса, възраст, увреждане, семейно положение и други, признакът "убеждения" няма еднозначно и изначално установено в закона съдържание. Във всеки конкретен случай се налага установяване и доказване наличието на проявено характерно, присъщо, устойчиво разбиране, схващане на лицето, позволяващо по обективен начин да бъде възприето мнението, позиция му по същностни въпроси от сферата на политическия, икономически, културен, социален, религиозен живот или други общозначими теми, касаещи протичащи в обществото процеси. В този смисъл, не представлява "убеждение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. субективната представа у едно лице, че то не дължи плащането на суми, било то за доставка на електрическа енергия или за друг вид услуга, както и не е "убеждение" – защитим от закона признак, принципното несъгласие на лицето с установени съобразно закона условия и изисквания, свързани с възможността за упражняване на дадено субективно право – в случая, правото на смяна на доставчика на електрическа енергия и регистрация на свободния пазар. По изложените съображения, като е приел, че не е налице дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., в какъвто смисъл е и решението на административния орган, решаващият състав на АССГ е постановил правилен съдебен акт – в съответствие с материалния закон и фактите по делото. Съдът е разгледал и се е произнесъл по всички конкретни оплаквания за осъществено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, като обосновано е приел, че такова не е доказано. С тези мотиви, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема, че не е налице соченото в касационната жалба отменително основание. Обжалваното решение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Всички останали претенции, заявени с касационната жалба - за определяне на обезщетение, смяна на партидата и други подобни са извън предмета на настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне. При този изход на спора, основателна е заявената своевременно претенция на ответната страна – КЗД, за присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в минималния размер от 100. 00 (сто) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,