Решение № 2256 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2014 г.

Решение № 2256 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Образувано е по жалба от "Интернешънъл ИМП - ЕКСП 93" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Атанас Лещев, срещу Заповед № ЛС-04-286 от 21.02.2014 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 18 от 29.01.2014 г. на директора на Централния регистър на особените залози, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелства по договор за особен залог на търговско предприятие, сключен между "Интернешънъл ИМП - ЕКСП 93" ЕООД и "Рали 2003" ЕООД за обезпечаване на вземане по предварителни договори от 10.01.2008 г. и от 30.09.2008 г. в размер на 11 544 800 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган и същият се явява нищожен. В допълнение развива съображения за материална незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че в изискуемото съдържание на заявлението не се включва представянето на декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, според оспорващия непопълването на полета № 14, № 18 и № 21 от заявлението не може да обоснове отказ от вписване на съответните обстоятелства в ЦРОЗ по договор за особен залог. Оспорва приетото от административния орган, че договорът за особен залог е следвало да бъде вписан в търговския регистър, за да се осъществи впоследствие вписване в ЦРОЗ. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк. Домузчиева, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/. Нормата е специална по отношение на общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра на правосъдието, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. До този извод се достига и при тълкуването на нормата на чл. 35, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП, според която при отхвърляне на жалбата от министъра на правосъдието централната регистърна служба препраща съответно към чл. 31 от правилника, т. е. относно оспорването на отказа за вписване в ЦРОЗ. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. Процесната заповед е връчена на процесуалния представител на заявителя на 06.03.2014 г., като жалбата до Върховен административен съд е подадена на 13.03.2014 г., т. е. в рамките на 7-дневния срок по чл. 35, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП. Следователно, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по заявление на 29.01.2014 г., подадено от "Интернешънъл ИМП - ЕКСП 93" ЕООД за вписване на обстоятелства по договор за особен залог на търговско предприятие, сключен между "Интернешънъл ИМП - ЕКСП 93" ЕООД в качеството му на заложен кредитор и "Рали 2003" ЕООД в качеството му на залогодател, за обезпечаване на вземане по предварителни договори от 10.01.2008 г. и от 30.09.2008 г. в размер на 11 544 800 лева. Към заявлението са приложени следните документи: пълномощно за упълномощаване на адв. А. Лещев; платежно нареждане от 29.01.2014 г. за внесена държавна такса за вписване на особен залог. Със заповед № 18 от 29.01.2014 г. директорът на ЦРОЗ е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗОЗ. Отказът за вписване е връчен на адв. Лещев лично на 30.01.2014 г. видно от отбелязването в заявлението. Този отказ е обжалван пред министъра на правосъдието, като със заповед № ЛС-04-286 от 21.02.2014 г. е отхвърлена жалбата на дружеството - заявител и отказът за вписване на договора за особен залог е потвърден. Органът е мотивирал заповедта със следните съображения: 1. Договорът за особен залог не е бил вписан в търговския регистър към датата на подаване на заявлението за вписване на договора в ЦРОЗ; 2. Към заявлението не е представена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; 3. При попълване на заявлението е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 5, б. "г", т. 7, б. "б" и т. 8 от ПУДЦРОЗМП, като не са попълнени полета № 14, № 18, № 20 и № 21. При така установените факти настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд достига до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от орган, разполагащ с материална компетентност видно от приетите по делото доказателства - заповед № ЛС-04-272 от 20.02.2014 г., издадена то министъра на правосъдието, заповед № КМ-38 от 19.02.2014 г., издадена от министър-председателя на РБ и заповед № КВ-12 от 14.02.2014 г., издадена от министър-председателя на РБ. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от заместник-министъра на правосъдието в условията на заместване. За посочения период в цитираните по-горе заповеди министърът на правосъдието е бил възпрепятстван да осъществява функциите си и е заместван от своя заместник. Съгласно ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на съдиите във Върховен административен съд, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В процесния случай посочените материалноправни условия за заместване са били налице, поради което доводът на касатора за липса на компетентност на лицето, издало оспорения акт е неоснователен. Обжалваната заповед е издадена при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Вписването на особените залози е регламентирано в два нормативни акта - ЗОЗ и приетия на основание чл. 23 от него ПУДЦРОЗМП. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗОЗ искането за вписване се разглежда незабавно. Вписването може да бъде отказано само ако искането няма необходимото съдържание или не е внесена определената държавна такса, като едновременно с това отказът се съобщава на заявителя. Отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът на министъра на правосъдието подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От друга страна, в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона в обобщен вид са посочени обстоятелствата, които подлежат на вписване. Това са пет групи обстоятелства: идентификационните данни на длъжника, залогодателя за обезпечение на чужд дълг, заложния кредитор; описание на обезпеченото вземане или размера на сумата, за която е учреден залогът; описание на заложеното имущество; срокът на залога и на последно място условието на залога. Информацията за тези пет обстоятелства е детайлно регламентирана в чл. 9 от ПУДЦРОЗМП и заявителят е длъжен да я отрази в заявлението, което е по образец № 1 в полета, обединени в наименованите групи. На първо място, правилно административният орган е приел, че непредставянето към заявлението за вписване на писмена декларация относно непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски съставлява основание за отказ за вписване. Това изискване е предвидено в чл. 264, ал. 1 от ДОПК, която разпоредба се явява приложима и в настоящото административно производство. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК задължава длъжностното лице извършващо вписването да извърши същото при условие, че при спазени всички останали изисквания, е налице и писмена декларация от лицето, посочено в заявлението като залогодател, за липса на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. В процесния случай това условие не е било спазено от заявителя, а същото следва да бъде отнесено към необходимото съдържание на заявлението за вписване на договора за особен залог. На второ място, неоснователно е твърдението на касатора, че непопълването на заявлението в отразените графи 14,18,20 и 21 не може да обоснове отказ за вписване и съответното длъжностно лице по регистрация е било длъжно да окаже съдействие на заявителя. Информацията за обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 26 от ЗОЗ при вписване на договор за особен залог е уредена изчерпателно в чл. 9 от ПУДЦРОЗМП и заявителят е длъжен да я отрази в полета на съответното заявление, обединени в наименованите групи. Според чл. 25 от Правилника, полетата от заявлението, които остават празни поради незаявяване на обстоятелствата, за които са предвидени, се попълват с думата "не" или "няма", което в случая не е спазено от заявителя. Допълнителен аргумент за законосъобразност на оспорения отказ за вписване може да бъде извлечен от нормата на чл. 28, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, според която вписването може да бъде отказано само ако искането няма необходимото съдържание, както и от нормата на чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ, съгласно която заявителят може да отстрани пороците и да подаде ново искане, като новото искане се вписва по реда, по който е постъпило в регистъра. Следователно, при подадено заявление за вписване, чието съдържание не е пълно според изискванията на чл. 26 от ЗОЗ и чл. 9 от ПУДЦРОЗМП, отказът за вписване се явява материално законосъобразен. Няма пречка лицето да подаде ново искане в изискуемото съдържание. На следващо място, обосновано органът е мотивирал отказа за вписване на договора за особен залог с липсата на вписване на същия в търговския регистър. На основание чл. 21, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, договорът за особен залог на търговско предприятие подлежи на вписване в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ПУДЦРОЗМП, изрично предписва заявлението за вписва на залога върху търговското предприятие в ЦРОЗ да се придружава от удостоверение за вписване на залога в търговския регистър. Тази норма обаче се явява противоречаща на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, според която ако е посочен ЕИК, държавните органи и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър. В случая длъжностното лице от ЦРОЗ е извършило служебна проверка, при която е констатирано, че вписване в търговския регистър по партидата на залогодателя не е извършено към датата на заявяване на вписването в ЦРОЗ. Според касатора вписването на договора за особен залог е заявено и в търговския регистър към 29.01.2014 г., но данни за такова вписване липсват. По така изложените съображения оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални правила, при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, което обосновава извода за неоснователност на подадената от "Интернешънъл ИМП - ЕКСП 93" ЕООД жалба. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,