Решение № 17627 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2019 г.

Решение № 17627 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323, във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на П. Смолички срещу решение по т. 2 на Протокол № 13 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ( ПК на ВСС) от 8.05.2019 г., с което, в качеството му на прокурор в Софийска районна прокуратура, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Развиват са доводи, че "функцията му на редови прок урор на най-ниското ниво на йерархията, от когото зависи отчасти единствено решаването на отделни казуси по възложените му преписки, не прави личността му толкова значима", поради което и не е налице уронване престижа на съдебната власт, а и случаят е изолиран и не са настъпили вреди и непоправими последици за никого. Смята, че наложеното най- тежко дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на нарушението и изразява съжаление за случилото се. Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Димитров, изразява становище за неоснователност на същата. Намира за несъответстващи на доказателствата по административната преписка твърденията за нарушение на административнопроизводствените правила, като в писмени бележки счита, че дисциплинарноразследващият орган е събрал относимите доказателства, съобразил е доводите на страните, изяснил е пълно и всестранно фактите и обстоятелствата, релевантни към състава на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и е наложил дисциплинарно наказание, адекватно на нарушението. Обосновава липсата на пороци по чл. 146 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, развивайки подробни съображения по съществото на спора. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Налице са останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Не са налични отрицателни процесуални предпоставки за съдебното оспорване, поради което предприетото от П. Смолички оспорване е процесуално допустимо. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 2 на Протокол № 13 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 8.05.2019 г., с което на П. Смолички от [населено място], в качеството му на прокурор в Софийска районна прокуратура, за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС по Протокол № 21/18.07.2018 г. по предложение на органа по чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ /ИВСС/ за налагане на дисциплинарно наказание, като е определен чрез жребий дисциплинарен състав. С Решение № ВСС 2785/27.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 24/2018 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на прокурор П. Смолички от Софийска районна прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Решението, заедно с преписката, е предоставено на дисциплинарнонаказващия орган, съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок е насрочил заседание на ПК на ВСС. Предвид обстоятелството, че П. Смолички е бил в платен годишен отпуск от 5.03.2019 г. до 3.04.2019 г. и е било невъзможно да му бъде връчено решението на дисциплинарния състав за предварително запознаване и предоставяне на възможност за даване на обяснения на заседанието, това е сторено на 4.04.2019 г., като връчването е лично. За насроченото на 8.05.2019 г. заседание, Смолички е уведомен надлежно и присъствал лично. Предвид посоченото, решението по т. 2 на Протокол № 13/08.05.2019 г. на ПК на ВСС е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, поради което не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната му. В хода на административното производство дисциплинарният състав е изследвал поведението на прокурор Смолички от СРП, участвал като страна в съдебно заседание в Софийски районен съд. На база на становището на Комисията по професионална етика в Софийска градска прокуратура и писмените доказателства/протокол от съдебно заседание, обяснения и др. /е установено, че той е нарушил основни принципи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати- вежливост, толерантност, почтеност и благоприличие, използвайки думи и изрази, които не отговарят на изискванията за благоприличие, установени в обществото, не са пример за висок морал и компрометират честта на магистрата. Повод за иницииране на проверката, извършена от Инспектората към Висшия съдебен съвет и образуване на дисциплинарно производство, е поведението на прокурор Смолички в проведеното на 22.01.2018 г. съдебно заседание по частно наказателно дело № 634/2018 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, образувано по искане на директора на ДПБ "Св. Иван Рилски" за настаняване на С. Иванов за задължително лечение по реда на Закона за здравето. Заседанието е било насрочено за цитираната дата в 13. 00 часа и на това заседание са присъствали освен С. Иванов, неговата майка В. Христова, неговия служебен защитник адв. М. Владимирова и вещото лице д-р Е. Радкова. Съдия- докладчик по делото е В. Ангелова, а съдебен секретар В. Тасева. Близо половин час след определеното време за начало на съдебното заседание, в залата се явява, в качеството на представител на Софийска районна прокуратура, прокурор П. Смолички. На въпросите на съдия Ангелова на какво се дължи закъснението му и дали е в състояние да участва в съдебното заседание, същият отговаря: "Идвам късно поради тежка зимна обстановка. От луната идвам. Ще идвам откъдето си искам... В състояние съм да продължа заседанието, както винаги. Не псувам. Само казвам, че мафията управлява България. Фандъкова да изчисти улиците!". След прочитане заключението на вещото лице по съдебно- психиатричната експертиза и дадените от него обяснения, че лицето се нуждае от лечение в стационарна форма в "Център за психично здраве- София", обосновавайки се с факта, че заболяването му датира от 2014 г. и с поведението си то представлява опасност за себе си и за околните, прокурор Смолички "оспорва" заключението с думите: "Да не се приема заключението, защото считам, че С. е нормален човек. Половината народ страда от психични заболявания, тях ли ще настаните?" След произнасяне на съда с нарочно определение по приемане на експертизата, прокурорът възнегодувал: "Казах да не се приема експертизата! Целият народ е за лудницата". Поради неприемливото за съдебна зала поведение и непристойни изрази, съдията прекъсва заседанието. Във възобновеното в 13: 50 часа съдебно заседание, в същия състав на присъстващите, съдия Ангелова отново установява, че "явилият се представител на СРП не е в състояние адекватно да участва в разглеждането на настоящото дело" и го отстранява от участие с нарочно определение. Преди да напусне залата, прокурорът заявил, че ще освободи съдия Ангелова от служба, като ще се обади за това на председателя на Върховния касационен съд, цитирайки името му и отправяйки по негов адрес цинични и пошли думи със сексуален подтекст, отнесени към индивиди с различна сексуална ориентация. Разглеждането на делото продължило с участието на прокурор К. Георгиева от СРП. Така възприетите факти се установяват от протокола от съдебно заседание, от писмените обяснения на съдия В. Ангелова от Софийски районен съд, съдебния секретар В. Тасева и вещото лице доктор Е. Радкова. Установената фактическа обстановка не се оспорва нито от прокурор Смолички, нито се опровергава от писмения отговор на адв. М. Владимирова- служебен защитник на предложеното за освидетелстване лице С. Иванов и неговата майка В. Христова, които заявяват, че не си спомнят за проведеното заседание и не дават отговори по същество на поставените въпроси. Събраните доказателства кореспондират помежду си, а писмените отговори на съдия Ангелова, д-р Радкова и секретаря Тасева се отличават с висока степен на достоверност и фактическа автентичност. Предвид различното качество на тези лица в трудовоправен смисъл, не е налице някаква заинтересованост или свидетелстване "про кауза" предвид служебна зависимост. Съдът отбелязва, че възражението на жалбоподателя, изразено и в съдебно заседание от адв. Велинова, че "не е бил запознат със съществени документи по проверката, като по този начин не е могъл да изрази своите съображения и становища по тях, каквото право има съгласно вътрешните правила на Инспектората", е напълно неоснователно. Както в административната преписка, така и в подробно индивидуализираните данни на ПК на ВСС, в изпълнение на протоколно определение от 7.10.2019 г. /л. ЗЗ-35 от делото/, се съдържа информация, обективираща надлежното връчване на прокурор Смолички, чрез писма, на всички документи по дисциплинарното производство и информация за насрочените и отсрочени заседания. Доказателство за наличието на надлежно упражнено право на защита е и участието на П. Смолички в дисциплинарното производство, което е сторено лично от него, Становището си по случая прокурорът е изложил устно и непосредствено пред дисциплинарния състав и пред прокурорската колегия на ВСС. Както при дисциплинарното разследване, така и в жалбата си до съда, прокурор Смолички не оспорва фактическите констатации, съдържащи се в предложението на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство и тези, установени от дисциплинарния състав. Въпреки това обаче, той явно не съзнава сериозността и укоримостта на своите действия, защото твърди, че неговият престиж "не е на нужното ниво, като това / в смисъл на "такова" /се дължи по- скоро на по- значими личности, които са на ръководни и отговорни длъжности, известни в обществото и са фактори, от които зависят действията на други хора", а неговата функция е на "редови прокурор на най- ниското ниво в йерархията, от когото зависи отчасти единствено решаването на отделни казуси". Съдът не споделя тези негови съждения. В Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/ се посочва, че той е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, т. е. независимо от мястото им в йерархията, локалния признак и делата/ преписките/, които са предмет на тяхната юридическа дейност. Сред основните принципи, залегнали в Кодекса, освен независимост, безпристрастност, справедливост, прозрачност, са и принципите на вежливост и толерантност, на почтеност и благоприличие. Тези изисквания към магистратите се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Принципът на почтеност и благоприличие, обективиран в Кодекса, определя правила за поведение, които имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Приетият с решение на ВСС Кодекс формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. Отнесени към поведението на наказания магистрат, принципите в КЕПБМ безспорно са сериозно нарушени. Словесните излияния на П. Смолички, изразяващи грубо и неприязнено отношение, вулгарните изрази и обиди към други магистрати, изразени на публично място, станали достояние на достатъчно хора и останали в съдебния протокол по делото, не могат да бъдат възприети като моментна грешка или изолиран случай, защото показват недопустимо поведение, непровокирано от никого и позиция на магистрат, нетърпящ възражение и несъобразяващ се с процесуалната етика и правила / "Казах да не се приема експертизата! Целият народ е за лудницата"/, което, взето в съвкупност, представлява деяние с форма на вината- пряк умисъл. Неговото поведение предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и самият той; действията му компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Административното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е резултатно. За да бъде осъществен неговият фактически състав е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, т. е. да е настъпил този противоправен резултат, и конкретното действие или бездействие, включително нарушаването на КЕПБМ, да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора. Тези предпоставки са налице. Вложеният при употребата емоционален заряд на думите и изразите, смисловият контекст, съобразен с експресивността на тона, с който са изречени и демонстрираното от прокурор Смолички поведение сочат на явното му намерение да бъдат засегнати адресатите на тези негови "подхвърляния". Аргументът, че това се е случило в състояние на раздразнение и слабост, макар и без посочена обективна или субективна причина за това, не "оправдава" магистрата и не игнорира факта на проявеното неетично поведение. Имайки предвид обстоятелството, че съдебното заседание е проведено след обедната почивка, а не в самото начало на работния ден, недопустимо и неуважително към съда и присъствалите в съдебна зала лица е обяснението, дадено от прокурора, че идва късно в съда поради тежка зимна обстановка. Тази обстановка е важала и за всички останали, и ако действително е било налице някакво форсмажорно обстоятелство или субективна причина, налагаща неявяването на магистрата на работа, то той е следвало да уведоми по надлежния начин своя пряк ръководител или съдията. Налаганите по-рано на прокурора дисциплинарни наказания не са постигнали целта си и съдията не е променил поведението си, характеризиращо се с демонстративно пренебрежение към служебните му задължения. Макар и понастоящем всички /3 на брой/ дисциплинарни наказания на Смолички /последното от които през 2017 г. / да са заличени, съдът отбелязва, че извършените в тях нарушения, съотнесени към фактите по настоящото дело, показват не спорадично, а устойчиво небрежно отношение на прокурора към навременното явяване на работа, станало причина и за системно неспазване на сроковете. Това е индиция за чувството му за безнаказаност, за невъзможността да установи контрол върху поведението си и най-вече за липсата на желание да поправи поведението си. Белег за последното е и държанието на Смолички след прекъсването на ЧНД № 634/2018 г. на СРС, с оглед недопустимото му и неадекватно преди това поведение в съдебно заседание, включващо и репликите му: "Кой ще настаняваме в болница?... Кой казва да се настани в болница...". Въпреки дадената почивка и желанието на съдията да предостави възможност на прокурор Смолички да поправи своето поведение, той продължава да се държи непрофесионално и неадекватно, да отправя обиди и заплахи, което скандално поведение налага и прекъсване на съдебния процес и отстраняването му от съдебна зала. Ефектът от подобно поведение е предизвикал притеснения и стрес не само за съдията, водещ съдебното заседание, но и за съдебния секретар и за вещото лице и за останалите присъствали лица, макар и те да не са свидетелствали за това пряко. Фактите, установени от дисциплинарния състав, възприети и от ПК на ВСС се основават на осъществен задълбочен анализ на приобщените доказателствени средства и съдържащия се в тях доказателствен материал. След съпоставяне на установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, направените изводи от дисциплинарнонаказващия орган са верни и се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. От действията на прокурор Смолички обосновано може да се заключи, че той съзнава характера им, а от дадените от него обяснения пред дисциплинарния състав може да се направи извод, че той си е давал сметка и за тяхната укоримост. Независимо от това, той не е ревизирал своето поведение и е продължил да се държи грубо и непристойно, погазвайки правилата за поведение, произтичащи от принципите за вежливост, толерантност и благоприличие, регламентирани в КЕПБМ/т. 4 и 5/ Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен. Магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи. Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието и авторитета на магистрата. Действията и думите на П. Смолички са абсолютно недопустими за прокурор, към когото обществените очаквания и критерии за етично поведение са съвсем различни. Установените непровокирани от никого отклонения от дължимото и очаквано поведение сочат осъществяване на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказания магистрат. Въпросът за съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложеното за него наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ следва да бъде разгледан в контекста на изключителната степен на цинизъм, грубост и нехайство, проявени от прокурора в действията му, насочени към съда, с които категорично е засегнат в голяма степен престижа на професията и на съдебната власт като цяло. Настоящият състав намира допуснатото дисциплинарно нарушение за тежко по своя характер, защото засяга основни ценности- достойнството и престижа на съда и неговите представители, и защото е извършено в съдебна зала, пред герба на РБългария и в присъствието на граждани- страни и участници в процеса. Моралното и нравствено поведение на един магистрат, придружено с необходимата етика и стремеж към професионално отношение в работата, трябва да го съпътстват през цялата му кариера. Те не могат да бъдат инцидентно "изключвани" /каквато теза се домогва да докаже жалбоподателя/, тъй като това би се изтълкувало като допустимо поведение, при определени обстоятелства, за останалите членове на това съсловие и несъмнено би предизвикало в обществото чувството за безпринципност, безнаказаност и липса на справедливост, последната категория от които е и основна ценност в юриспруденцията. В този смисъл, следва да се отбележи, че е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона. Изложените мотиви на ПК на ВСС следва да бъдат ценени и като съответстващи на изискванията по чл. 309 от ЗСВ. По изложените съображения, оспореното решение по т. 2 на Протокол № 13 от заседание на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 8.05.2019 г. е издадено при точно прилагане на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, като не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение