Решение № 13698 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2009 г.

Решение № 13698 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), образувано по касационна жалба на Любомир Георгиев Петров от гр. Бургас, подадена от пълномощникът адв. Вандова срещу решение № 7515/8.06.2009 г. по адм. дело № 6636/2009 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. В жалба не се излагат конкретни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а се твърди, че не са обсъдени всички доводи на жалбоподателя. Излагат се подробни доводи по същество, като се твърди нищожност на обжалваното решение, поради нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСВ и произнасяне на два различни съдебни състава по делото - този, постановил определение от 18.05.2009 г. по искане за спиране изпълнението и състава, постановил обжалваното решение. Претендира се обявяване нищожност на решението и алтернативно - неговата отмяна като незаконосъобразно и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът по жалбата Висш съдебен съвет, чрез процесуалният си представител излага становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Заинтересованата страна Емил Христов оспорва касационната жалба като излага подробни доводи за законосъобразност на решението в писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ, а разгледана по същество - неоснователна, предвид следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Любомир Петров срещу решение № 1.2.5 по Протокол № 17 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.04.2009 г., с което на основание чл. 160 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, Емил Златев Христов е назначен за "Административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура - Бургас. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона, спазена е предвидената процедура в ЗСВ и Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател (ДВ, бр. 2/8.01.2008 г.), вкл. и залегналите правила в Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници, както и изискването за кворум и мнозинство. Прието е, че по отношение на предпочетения и избран кандидат в конкурса Емил Христов са налице изискванията по чл. 170, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността, а възраженията на жалбоподателя за липсата на необходимите професионални и нравствени качества е от изключителната компетентност на ВСС и са такива по целесъобразността на оспорения административен акт, която е изключена от съдебния контрол - чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. възражението за немотивираност на оспореното решение е възприето като неоснователно с оглед разпоредбите на чл. 34, ал. 3 във връзка. с чл. 171, ал. 1 от ЗСВ и т. 5 от ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС, като са обсъдени конкретните изказвания на членове на ВСС. Оплакването за съществено нарушение в процедурата при атестиране на жалбоподателя е преценено като несъстоятелно и в противоречие з разпоредбите на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 37, ал. 1 от Наредбата. С подробни мотиви, тричленният състав е приел за неоснователни и възраженията за нарушение при начина на сформиране на помощните атестационни комисии и опорочаване на избора поради устно обявяване на резултата от гласуването, като е обсъдил дори наведената от жалбоподателя аналогия с изборното законодателство. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, постановено от надлежен съдебен състав, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Доводите за нищожност на обжалваното решение са изцяло неоснователни, тъй като дори и при установено нарушение на изискването на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, каквото в случая не е налице, то това не съставлява основание за обявяване нищожност на съдебния акт. Доказателства в подкрепа на твърдението за разпределение на делото в нарушение на принципа на случайния подбор не са ангажирани от касатора, както и такива за "пристрастност" на съдебния състав. Нещо повече - пред първата съдебна инстанция не е направено искане по реда на чл. 22 и 23 ГПК. Безспорното обстоятелство, че постановеното по делото определение от 18.05.2009 г. по искане за спиране изпълнението е от различен съдебен състав от този, участвал в съдебното заседание, в което е даден ход по същество и постановил решението не съставлява процесуално нарушение и съответно не е основание за нищожност на решението. Това е така, тъй като в административния съдебен процес не е приложим принципа на неизменност на съдебния състав, залегнал в чл. 258 НПК. Съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес предвид нормата на чл. 144 АПК, валидността на съдебното решение е обвързана единствено с идентичност на съдебния състав, постановил съдебното решение и този, участвал в последното съдебно заседание, в което е обявено за решаване делото (даден е ход по същество). Следва да се отбележи и безспорния факт за идентичност на докладчика по делото и в двата съдебни акта (определението и решението), който именно се определя на случаен принцип, а не съдебния състав. Неоснователни са възраженията за необоснованост на обжалваното решение. Тричленният съдебен състав е изследвал законосъобразността на оспореното решение на ВСС в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК, като са обсъдени всички възражения по жалбата. Законосъобразни са изводите в решението досежно вота при тайно гласуване съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСВ, а именно, че е израз на свободната преценка на членовете на колективния орган, в рамките на представената от закона дискреционна власт. Съображенията на вносителя на предложението и изказванията на членовете на ВСС като колективен орган съставляват мотиви на решението (чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, изр. Второ), поради което правилно съдът е приел за неоснователни доводите за немотивираност на оспорения административен акт. Неотносими са както доводите, така и исканията за събиране на доказателства относно неблагоприятни за избрания кандидат факти, тъй като преценката за качествата на същия на административен ръководител е изцяло от компетентността на кадровия орган и е недопустимо заместване на неговата воля от съда, както правилно е приел тричленният състав. Релевантните в случая обстоятелства по отношение на предпочетения и избран кандидат в конкурса Емил Христов са тези за наличие изискванията по чл. 170, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността, по които не се спори. Възражението по касационната жалба за нарушена процедура по атестиране на жалбоподателя, тъй като същият не е атестиран за конкретния конкурс е такова по същество, обсъдено от първата съдебна инстанция и прието правилно за неоснователно. Не е налице нарушение на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 37, ал. 1 от Наредбата, а атестацията е благоприятстваща кандидата-максималната оценка "много добра". Съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и извода на тричленния състав за недоказаност на твърденията за нарушения на чл. 16, ал. 1, б. "а" и ал. 2, б. "а" от Процедурата във връзка със структурирането и дейността на помощните атестационни комисии и опорочаване на избора поради устно обявяване на резултата от гласуването по чл. 35, ал. 2 от Процедурата. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,