Решение № 12059 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2021 г.

Производството е по чл.58, ал.1 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по жалба на А. Карагьозов от град София, депозирана чрез процесуалния му представител- адв.Симеонова, против решение 960-МР от 17.11.2021г. на Централната избирателна комисия, с което жалбата на Карагьозов против решение 79-МР/14.11.2021г. на ОИК-Драгоман е оставена без разглеждане. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и с преследваната от него цел. Жалбоподателят счита, че за него съществува правен интерес от оспорване на решението на Общинската избирателна комисия- Драгоман, въпреки че изборният ден е приключил. Поради това жалбоподателят моли решението на ЦИК да бъде отменено и преписката да бъде върната на комисията за ново произнасяне по съществото на жалбата. Претендира присъждането на сторените разноски. Ответникът по оспорването- Централната избирателна комисия, не заявява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: На 14.11.2021г. жалбоподателят А. Карагьозов сезира ОИК- Драгоман с жалба, че не е бил допуснат до гласуване в местния референдум в община Драгоман на 14.11.2021г. от секционната избирателна комисия в [населено място], въпреки че има настоящ адрес в посоченото село. С решение 79-МР/14.11.2021г. Общинската избирателна комисия- Драгоман оставя без уважение жалбата на А. Карагьозов срещу отказа на секционната избирателна комисия в [населено място], община Драгоман, да го допусне до гласуване в местния референдум, произведен на 14.11.2021г. Изложени са мотиви, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не е включен в избирателния списък за референдума, има постоянен адрес в населено място от друга община, а заявление за гласуване по настоящ адрес не е подадено. С решение 960-МР от 17.11.2021г. Централната избирателна комисия оставя без разглеждане жалбата на А. Карагьозов срещу решението на ОИК-Драгоман. За да постанови решението си, ЦИК приема, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването на решението на ОИК, тъй като към момента на постановяване на решението местният референдум в община Драгоман на 14.11.2021г. е приключил, приключила е и дейността на секционните избирателни комисии. ЦИК приема, че това води до невъзможност жалбоподателят да получи търсената защита, тъй като независимо от изхода на спора по същество, той не може да упражни правото си на глас в референдум, който вече е приключил. Решението на ЦИК е обявено на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция (електронна емисия) на 17.11.2021г. Жалбата е подадена по електронната поща на Върховния административен съд на 20.11.2021г. (справка от система за сигурно електронно връчване на л.10 от делото). Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.58, ал.1 от ИК, насочена е против решение на ЦИК, взето на основание чл.57, ал.1,т.26а от ИК, което подлежи на съдебен контрол съобразно чл.58, ал.1 от ИК и е депозирана от лице, за което това решение е неблагоприятно . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Местният референдум в община Драгоман е проведен на 14.11.2021г. и към момента на произнасяне на ЦИК по жалбата срещу решението на ОИК е приключил. Поради това правилен е изводът на ЦИК, че жалбоподателят не може де получи търсената от него защита независимо от изхода на спора по същество, тъй като не би могъл да упражни правото си на глас във вече произведения местен референдум. Изложените от централната избирателна комисия мотиви, че за жалбоподателя липсва правен интерес от водене на настоящия спор, се споделят и от съда. В първоначалната жалба, с която е сезирана ОИК- Драгоман са изложени оплаквания за това, че Карагьозов не е бил допуснат до гласуване в местния референдум, тъй като не е включен в избирателния списък за него. Избирателното право може да бъде упражнено само при условията, определени в ИК, приложим в настоящата хипотеза на основание на препращащата норма на § 2 от ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Съобразно чл.3 от ЗПУГДВМС прякото участие на гражданите в управлението може да се осъществи чрез гласуване в референдум. Гласуването се извършва само по избирателни секции и в предназначени за тази цел изборни помещения и само до края на изборния ден. Отказът на СИК да допусне избирател до гласуване подлежи на оспорване пред ОИК, като целта на това производство е да се гарантира, че избирателят ще може да упражни избирателното си право в съответствие със закона. В конкретната хипотеза изборният ден е приключил, жалбоподателят не би могъл да гласува и следователно е отпаднала възможността да получи търсената с жалбата защита, което обуславя и липсата на правен интерес да води настоящия спор. Възраженията на жалбоподателя, че след като е оставила жалбата му без разглеждане, ЦИК е осуетила правото му да гласува в местния референдум, не се споделят от съда. В ИК, приложим и при произвеждане на местен референдум, са предвидени достатъчни гаранции за ефективното осъществяване на равното, всеобщо и пряко избирателно право с тайно гласуване във всички фази на изборния процес. На избирателите е дадена възможност при определени условия да изберат мястото, на което ще гласуват; да поискат отстраняване на непълноти и грешки, допуснати спрямо тях в избирателните списъци; да обжалват отказа за вписване или дописване в избирателния списък. Най-сетне, допуснатите нарушения при гласуването могат да бъдат основание за оспорване на законноста на резултатите от местния референдум съобразно чл.42 от Закона. Ето защо съдът намира, че решението на ЦИК е постановено в съответствие със закона, поради което жалбата на Карагьозов следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл.58, ал.3 от ИК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,