Решение № 6265 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2020 г.

Решение № 6265 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Пловдив срещу решение № 2468/28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 973/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на Е. М. от [населено място] е отменен АУПДВ № 16/06/1/0.0.1708/2/01/04/01 от 25.02.2019 г., издаден от посочения по-горе директор за отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и е определена за възстановяване сумата от 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по договор № 16/06/1/0.0.1708 от 27.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно описване в касационната жалба на цялата фактическа обстановка по делото, вкл. и описание на мотивите в обжалваното решение, се сочат и конкретните оплаквания. Твърди, че безспорно е доказано по делото, че от страна на ползвателя на помощта е налице неизпълнение на договорните задължения, разписани в чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор № 16/06/1/0.0.1708 от 27.01.2016 г. Сочи и за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане мярка 6. 1. предвид, че е налице неувеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в стандартен производствен обем (СПО). Налице е според касатора виновно неизпълнение на което и да е нормативно и договорно задължение от страна на ползвателя и съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от договора, същият се прекратява едностранно без предизвестие. Изразява се и несъгласие с приетото от съда, че административният орган не е спазил правилата в Правилника за дейността на дирекция "Технически инспекторат" относно извършените проверки на място на стопанствата на М. – чл. 43, ал. 7 и чл. 45, т. 6 от цитираната Наредба. Позовава се на констатациите от проверката, отразени в контролен лист, в който е посочено местоположението на пчелин № 4295-0168 в имот № 060029 в с. Буково, Община Първомай, както и отразено, че не са установени пчелни семейства в кошерите. Излага се оплакване от касатора, че при извършената проверка от служители на регионалния технически инспекторат при Областната дирекция и че при покана от проверителите, М. не се явила на 19.06.2017 г. и на 10.10.2018 г. Твърди се в касационната жалба, че при извършените проверки освен липсата на пчелни семейства в имота, не е установено наличието и на животновъден обект или наличието на някаква селскостопанска дейност, както и че ползвателят не е уведомил административния орган за промяна на местонахождението на декларираната към момента на кандидатстване земя. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Ответникът по касация Е. М. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Я. Тончева оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се настоящият съд да постанови изричен диспозитив, с който ДФ "Земеделие" да бъде осъдени да изпълни задълженията си по договора и да заплати на Е. М. сумата 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договора от 27.01.2016 г. или ако този диспозитив надхвърля пределите на касационния контрол, да се дадат указания в мотивите на съдебното решение – да се издаде индивидуален административен акт за прекратяване на производството по финансова корекция за връщане на първата част от изплатената субсидия и акт за изплащане на дължимата втора част от договора. Депозирано е по делото и писмено становище от адв. Я. Тончева с искане и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, както и писмени бележки от същия адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По оспорване от Е. М. от [населено място] Административен съд – гр. Пловдив е отменил изцяло АУПДВ № 16/06/1/0.0.1708/2/01/04/01 от 25.02.2019 г., издаден от посочения по-горе директор за отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и е определена за възстановяване на сумата от 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по договор № 16/06/1/0.0.1708 от 27.01.2016 г. Със същото решение е изпратена преписката на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Пловдив за ново разглеждане и постановяване на акт по заявка за второ плащане от 30.08.2016 г. на Е. М. по договора от 27.01.2016 г. при спазване на изложените в решението съображения, които са задължителни. Първоинстанционният съд подробно е изложил установените по делото факти и обстоятелства, свързани с предмета на спора и е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган – директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие – гр. Пловдив в рамките на неговата териториална и материална компетентност, в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание и затова е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Относно приложеният от административния орган ред за издаване на процесния АУПДВ съдът е приел, че той е правилен, тъй като е издаден по ЗПЗП, а не по ЗУСЕСИФ. В тази връзка съдът е приел, че не е приложим чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съгласно който за ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. за производствата пред управляващия орган или ДФ "Земеделие" – разплащателна агенция, се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и условията на ЗУСЕСИФ, извън мерките по чл. 9б, т. 1 ЗПЗП, измежду които безспорно не попада процесната. В тази връзка съдът се е позовал на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ. За да отмени индивидуалният административен акт съдът е приел че е налице нарушение правото на Е. М. да присъства на проверките от служителите на ДФ "Земеделие" предвид, че комуникация с нея е осъществена ден преди проверката или в същия ден на проверката. Съдът се е позовал на чл. 27, ал. 1 от договора с ДФ "Земеделие", в който е посочено, че всички съобщения между страните се извършват писмено, независимо от характера на проверката, а в административната преписка няма доказателства за спазването на договорните и законовите задължения на административния орган. При така установеното съдът счита, че М. не е извършила нарушенията, които й са вменени от административния орган и посочени в чл. 43 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В съдебното решение категорично съдът е приел, че не е установен отказ от Е. М. от извършване на проверка на пчелина й, като е установено, че в деня на проверката на 19.06.2017 г. е отсъствала от с. Буково и е нямала и възможност да изпрати упълномощен представител. Друго посочено от съда нарушение от страна на административния орган е и неуведомяването на М. за резултатите от извършената проверка на място и по този начин е нарушен и чл. 12, ал. 2 от договора с ДФ "Земеделие". Съдът сочи, че правното основание за издаване на процесния АУПДВ е чл. 38, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., но в обжалваното решение е установено, че по бизнес-план М. е поела ангажимент за подвижно пчеларство с посочено в приложение № 2 към договора закупуване на 65 бр. кошери. Съдът е приел също така, че от доказателствата по делото се установява, че органът не е наясно в кой имот в с. Буково физически са се намирали пчелните кошери и проверката на 19.06.2017 г. е извършена в първоначалния имот, деклариран от М., но според свидетеля А. проверяващите органи вече били посетили парцела за проверка преди да дойде майката на М., разполагали са с GPS-координати на парцел 56335-060-029 и направили актуални снимки, но съдът сочи, че те не са приложени по делото. Излагат се доводи в съдебното решение, че преместването на пчелните кошери от бенефициера не е самоцелно, а с оглед изпълнение на целите на подвижното пчеларство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за пчеларството, както и свидетелката С. е заявила, че още при проверката през 2015 г. майката на жалбоподателката е уведомила проверяващите за намерението за преместване на кошерите на друго място. В тази връзка съдът е упоменал в решението си, че промяната на местонахождението на кошерите е извършена при спазване на специализираната законова уредба и няма отношение към изпълнение на бизнес-плана и договора, тъй като в тях Е. М. не е декларирала, че ще отглежда пчелните семейства само в имота в м. "Требището", както и че смята да практикува подвижно пчеларство. След справка в интернет на страницата на БАБХ съдът е констатирал, че пчелинът на М. фигурира в регистъра на пчелините в България. Съдът е изразил и несъгласие с изводите на административния орган, че икономическият размер на стопанството в СПО е в размер на 0 евро, а оттам и че е налице нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г., а оттук е направен извод в обжалваното решение, че неправилно са приложени разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 15, ал. 2 от цитираната наредба. Относно първият диспозитив на АУПДВ, с който на бенефициера е отказано изплащате на второто плащане по договора, съдът е счел, че той не съвпада с предмета на акта, който в тази част се явява незаконосъобразен предвид, че директорът на Областна дирекция Пловдив при ДФ "Земеделие" принципно разполага с правомощие да отказва цялостно плащане на одобрена финансова помощ, но не и с АУПДВ. Поради тази причина съдът е върнал административната преписка на органа за издаване на съответен акт по заявката на Е. М. за второ плащане по договора. Приетото с решението на съда, че АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, както и с несъответствие с целта на закона и затова като незаконосъобразен, е отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно съдът е посочил в съдебния си акт, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съдът е съобразил § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, според който започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон по прилагане мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. се довършват по досегашния ред и до изтичане периода на мониторинг. Приложимата в случая Наредба № 14/28.05.2015 г. правилно съдът е отбелязъл, че е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.) и производството по договора на Е. М. е започнало по време на действието на тази Наредба и и като се има предвид, че в процесния случай се касае за подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", тя е в обхвата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, поради което е налице предвиденото изключение в посочения § 12. Следва да се подкрепят мотивите на съда и относно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, че този закон е приложим, стига да няма друг специален ред, а такъв е редът по Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., както и ЗПЗП и свързаните с него актове по прилагането му. Предвид изложеното предвид, че договорът между бенефициента и бенефициера в настоящия случай и развилото се между тях административно производство по посочената по-горе подмярка, за същата се прилага чл. 9б ЗПЗП. Не се спори по делото, че Е. М. е сключила договор с ДФ "Земеделие" № 16/06/1/0.0.1708 от 27.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", като същата е регистрирана под уникален регистрационен номер 656909 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Първоначално М. е представила договор за аренда от 15.07.2015 г. за имот – ливада в с. Буково, местност "Требището" за отглеждане на пчели. Относно факта, че М. ще осъществява дейността с отглеждане на подвижно пчеларство, като впоследствие е преместила пчелните семейства на друг имот, както и притежава сертификат за биологично произведени храни, установено е и, че в бизнес-плана на бенефициера на помощта е посочен икономически размер на стопанството – 8 052, 85 евро стандартен производствен обем (СПО). Административният орган е приел, че М. не е изпълнила задълженията си по договора за поддържане на минимално изискуем размер на СПО в границите на 8 000 и 16 000 евро (в тяхната левова равностойност), поради което е започнало и административното производство, завършило с издаването на оспорения АУПДВ. Следва и да се отбележи, че производството неправилно е открито за налагане на финансова корекция, което сочи на приложимост на ЗУСЕСИФ, но не е издадено решение по чл. 73 от посочения закон, а АУПДВ съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК по реда за издаване на административни актове по АПК. В този смисъл производството е открито за решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ, макар правилно впоследствие да е издаден оспорения АУПДВ. Страните спорят по какъв начин е извършена проверката от служители на РТИ по повод заявлението на М. за второ плащане по одобрената финансова помощ, вследствие на което е издаден АУПДВ. Проверяващите служители на РТИ твърдят, че броят на пчелните семейства е 0 бр. и не съответства на подадените документи, в които са вписани 126 бр. пчелни семейства. Проверката на 19.06.2017 г. е приключила, като изрично е посочено от служителите на РТИ, че кандидатът за второ плащане е отказал да присъства и не е представил поисканите документи, което било нарушение на чл. 33, ал. 1 и 3 и чл. 43, ал. 1 и 7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Правилно съдът е отразил, че обаждането по телефона часове преди проверката, не води до изпълнение на разпоредбите от договора между М. и фонда. Правилно съдът се е позовал на чл. 27, ал. 1 от договора, според който всички съобщения (кореспонденция) между страните се извършват писмено на адреса, факса или електронната поща на ползвателя, посочени в договора и на адреса на ДФ "земеделие" или съответната областна дирекция. Такова уведомление на М. липсва по делото. Нещо повече, в съдебно заседание на 17.09.2019 г. процесуалният представител на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Пловдив изрично е заявил, че няма уведомително писмо за проверката на 19.06.2017 г., защото била извършена внезапна проверка. В случая неизпълнението на посочената разпоредба от договора е на фонда, а не на ползвателя. Липсва и връчен на М. контролен лист от проверката, поради което ползвателят не е уведомен за резултатите й и съдът правилно е квалифицирал, че представлява нарушение от страна на административния орган по чл. 12, ал. 2, т. 1 от договора. При тези допуснати от страна на административния орган нарушения, законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че именно тези нарушения са довели и до неправилно прилагане от административния орган на материалния закон. Не е доказано твърдяното в АУПДВ нарушение от страна на М. по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството в границите по сочената разпоредба, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Неспазването на изискването за уведомяване на бенефициера, че ще се извършва проверка в стопанството му е опорочило самата проверка, както и невръчването впоследствие на контролен лист от нея за резултатите от проверката. По делото е налице заявление от 03.11.2017 г. от М., че пчелите ще се отглеждат при практикуване на подвижно пчеларство по смисъла на § 1, т. 3 от Закона за пчеларството, както и в бизнес-плана не е декларирано, че пчелните семейства ще се на едно място. При опорочена проверка на 19.06.2017 г., административният орган не е съобразил, че със заявление от 03.11.2017 г. регистрирано в Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Пловдив, както и Е. М. е подала ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване на животни, както и ветеринарно-медицински дневник на пчелите – за 126 бр. пчелни семейства и с отразяване за подвижно пчеларство и обектите, на които се намират – вместо в местността "Требището", в местността "Заслона". Освен това настоящата касационна инстанция споделя изводите на съда, че при преместване на животновъдния обект на друго място, не означава, че е налице нов такъв обект предвид осъществяването на т. нар "подвижно пчеларство", което макар и в по-късен момент (03.11.2017 г.) М. е заявила, че ще практикува. Правилно е отразено в съдебното решение на първостепенния съд, че още при кандидатстване за финансова помощ от страна на М., административният орган относно земята е отразил статус "неприложимо" предвид, че тя не участва при сформиране на СПО, а само пчелните семейства – 126 бр. Въпреки нарушенията от проверяващите по неуведомяване на бенефициера на финансовата помощ, в АУПДВ е направен незаконосъобразен извод, че по вина на М., тя не е присъствала при проверката и затова е уведомена "Дирекция за противодействие на измамите", а впоследствие е и подаден сигнал от служители на фонда до Икономическа полиция – гр. Пловдив и до прокуратурата в същия град. В докладната записка на директора на дирекция "Противодействие на измамите" е посочено, че са налице съмнения за измами/нередности от М. по повод придвижването на животновъдния обект в друга местност - "Заслона", което предполага издаване на решение по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. Установява се по делото, че на 09.10.2018 г. по телефона М. е била уведомена, че на 10.10.2018 г. предстои нова проверка, но тя е отговорила, че желае да й се изпрати уведомление по пощата, поради което такава проверка не се е състояла, което обстоятелство е установено при разпита от съда на свидетелката М. М. – майка на Е. М. Свидетелката като родственица на ползвателя на помощта наистина е заинтересована от изхода на делото, но показанията й не са опровергани от другата разпитана свидетелка Л. С. – служител в отдел "Прилагане схеми и мерки за подпомагане" към ДФ "Земеделие", която е установила обстоятелства около подготовка на проверки на 14.09.2019 г. /15.09.2019 г., които са извън настоящия спор, като се има предвид, че АУПДВ е от 25.02.2019 г. В същия смисъл са и показанията на свидетели Е. А. – старши експерт в РТИ в гр. Кърджали. При така установеното не е доказано от административния орган по безспорен начин, че бенефициерът на помощта е възпрепятствал и/или е осуетил извършването на проверка на място, каквото е задължението по договора в чл. 9, т. 15 и т. 16. Освен това изрично в чл. 27, ал. 1 от договора страните са приели, че всички съобщения (кореспонденция) се извършват писмено на адреса, факса или електронната поща на ползвателя, които са посочени в договора и на адреса на фонда, поради което правилно в решението си съдът се е позовал на тази клауза от договор, която не е била спазена от проверяващите служители на фонда. Правилно първостепенният съд се е позовал на Регламент (ЕС) за изпълнение № 809/2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., че обявяването на извършване на проверки на място е строго ограничено, като е посочил чл. 25, § 1, вместо чл. 25, § 2, според който при помощ за животни уведомяването е до 48 часа, освен в надлежно обосновани случаи, а не 14 дни, както е посочено в първоинстанционното решение. Тази разпоредба не е спазена от проверяващите и в тази връзка правилно съдът е приел, че и при неизпълнение посочения Регламент и на чл. 27, ал. 1 от договора, не може да се приеме, че М. е нарушила чл. 33, ал. 1 и 3, чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 43 от Наредба № 14/28.05.2015 г., тъй като не е доказано от административния орган нарушение от нейна страна с неприсъствие на проверката предвид, че безспорно е установено липсата на писмени съобщения до бенефициера за извършване на проверки. В този аспект следва да се споделят изводите в обжалваното решение, че не е доказано в оспорения индивидуален административен акт, че са допуснати нарушения от бенефициера на клаузите на договори и на бизнес-плана, посочени в издадения АУПДВ. Напротив, налице са съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на административния орган съгласно чл. 168, ал. 4 АПК, което е лишило бенефициера да участва в административното производство, а това правилно е обусловило първостепенния съд да отмени на това основание оспорения пред него АУПДВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените нарушения в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане чрез адв. Тончева, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1 900 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение