Решение № 572 от 28.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2056/2013 г.

Решение № 572 от 28.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2056/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитниците на подсъдимия Г. С. П. против присъда № 245 от 16.07.2013 г. по внохд № 1295/2013 г. по описа на Софийския градски съд. В жалбата се сочи, че новата присъда в осъдителната й част е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитниците поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският районен съд, двадесет и трети състав, с присъда от 11.06.2012 г. по нохд № 16687/2010 г. признал подсъдимия Г. С. П. за невиновен в това, че на 11.06.2010 г. повредил противозаконно чужда вещ - екран на игрален автомат на стойност 442 лева, собственост на [фирма], като обществената опасност на деянието е явно незначителна и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 9, ал. 2 от НК. Софийският градски съд, наказателно отделение, четиринадесети въззивен състав, сезиран от прокурора, с присъда № 245 от 16.07.2013 г. по внохд № 1295/2013 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен в това, че на 11.06.2010 г. повредил противозаконно чужда вещ - екран на игрален автомат на стойност 442 лева, собственост на [фирма], като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Въззивният съд оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК. Прокурорът не протестирал оправдателната част на въззивната присъда. Касационната жалба срещу така постановения второинстанционен акт е основателна. Инкриминираното деяние е извършено на 11.06.2010 г. С § 34 на ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г., в разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК е предвидено, че наказателното преследване за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия. Въпреки направените от защитата на подсъдимия възражения в тази насока въззивният съд не е счел за необходимо да обсъди процесуалната допустимост на постановеното осъждане без да е сезиран по надлежен ред. В материалите по делото няма данни пострадало от престъплението лице да е отправило искане за наказателно преследване. Не са били и налице и предпоставките на хипотезата, визирана от чл. 287, ал. 5 от НПК, при която прокурорът или частният обвинител може да поискат от съда да се произнесе с присъдата и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. По делото не е конституиран частен обвинител, а държавното обвинение не е било в позицията на чл. 48, ал. 1 от НПК да встъпи и поддържа обвинението пред първата инстанция. Ето защо не се констатират процесуалните предпоставки по чл. 247, ал. 1 от НПК за развитие на наказателно производство за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК. Въззивният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, постановявайки обжалваната присъда, поради тя следва да бъде отменена, а производството - прекратено в тази част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,