Решение № 9807 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2017 г.

Решение № 9807 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. К. срещу решение № 133/28.12.2016 г. на Административен съд гр. К. по адм. д. № 174/2016 г., с което съдът е прогласил за нищожно негово решение с рег. № 1947р-9544 от 12.09.2016 г. /съдът е допуснал техническа грешка при изписването на датата на решението/, с което на В. Н. В. от гр. К. е отказано издаването на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Релевира съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК и е прогласил нищожността на оспорения пред него акт. Решението на ВАС по адм. д. № 5787/2015 г. касаело друг спор между същите страни, по заявление от 19.03.2014 г. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие, същият бил длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени затова в закона. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата на В. В. срещу решение с рег. № 1947р-9544 от 12.09.2016 г. на Началника на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. К.. Ответникът по касационната жалба, В. Н. В. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: Производството пред Административен съд гр. К. е образувано по жалба на В. Н. В. срещу решение с рег. № 1947р-9544 от 12.09.2016 г. на Началника на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. К., с което на г-н Василев е отказано издаването на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. За да прогласи нищожност на това решение, съдът е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Обосновал е, че спорът между страните е решен с влязъл в сила акт, а именно решение № 19/17.03.2015 г. по адм. д. № 3/2015 по описа на АС гр. К., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 5787/2015 г. Решението на АС гр. К. е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано: В действителност, сходен спор между същите страни е бил решен с решение № 19/17.03.2015 г. по адм. д. № 3/2015 по описа на АС гр. К., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 5787/2015 г., но съдът не е съобразил, че решението по това дело касае законосъобразността на решение № 11731/9.12.2014 г. на началника на РУП гр. К., с което на В. В. се отказва издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси по заявление на Василев № 1389/19.03.2014 г. АС гр. К. с решението си е отменил решение № 11731/9.12.2014 г. на началника на РУП гр. К., като е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението от 19.03.2014 г. Редът, по който Василев е следвало да защити правата си във връзка с изпълнението на това съдебно решение, е регламентиран в глава седемнадесета и глава осемнадесета на АПК. С решението съдът е дал едномесечен срок от влизането му в сила на Началника на РУП К. за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Ако в този срок органът не се е произнесъл, Василев е можел да предяви при условията на глава седемнадесета и глава осемнадесета на АПК претенция за изпълнение на решение на административния съд срещу административен орган по реда на чл. 290 АПК или налагане на органа на наказание за неизпълнение на съдебно решение /чл. 306 АПК/. Ако изпълнявайки съдебното решение, органът постанови акт, който е в противоречие с него, същият е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Конкретната хипотеза не попада в приложното поле на чл. 177, ал. 2 АПК предвид следните изводи от фактическа и правна страна: Производството по издаване на решение с рег. № 1947р-9544 от 12.09.2016 г. на Началника на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. К., с което на г-н Василев е отказано издаването на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е започнало по ново заявление на Василев от 14.07.2016 г. Процесното решение, прогласено за нищожно от АС гр. К., нито касае преписката от 2014 г., нито представлява произнасяне по това заявление от 19.03.2014 г., нито е в изпълнение на решението по адм. д. № 3/2015 г. по описа на АС гр. К.. Същото е постановено по ново заявление на Василев от 14.07.2016 г. Въпрос на избор на г-н Василев е дали ще търси изпълнение на вече влязлото в сила съдебно решение или ще подаде ново заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Като е подал ново заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие обаче, Василев следва към момента на подаване на това заявление да обоснове положителните и отрицателните предпоставки за идването му. В този случай позоваването на чл. 177, ал. 2 АПК във връзка с решението по адм. д. № 3/2015 г. по описа на АС гр. К. е неоснователно, тъй като решението по това дело касае друг спор по друга преписка, образувана по друго заявление на г-н Василев. В тази насока, основателно е възражението на касатора, че преценката досежно предпоставките за основателността следва да се направи на самостоятелно основание. За пълнота, съдебният състав намира за необходимо да посочи и факта, че дейността по носене и съхранение на огнестрелно оръжие е високо рискова. Проверката досежно някой от обстоятелствата по чл. 58 ЗОБВВПИ касае срок от "последните три години". При срочност на самото разрешително от пет години и необходимост от установяване на актуална информация относно наличието на положителните и отрицателните предпоставки за издаване на разрешението, както и с оглед подаденото ново заявление от г-н Василев, преценката на органа досежно предпоставките за издаване на търсения акт е следвало да се осъществят отново на общо основание. Предвид гореизложеното, като е прогласил нищожност на обжалваното решение с рег. № 1947р-9544 от 12.09.2016 г. на Началника на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. К., с което на г-н Василев е отказано издаването на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК /спорът е решен с влязъл в сила акт, а именно решение № 19/17.03.2015 г. по адм. д. № 3/2015 по описа на АС гр. К., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 5787/2015 г./, АС гр. К. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. АС гр. К. в решението е проследил детайлно отношенията между страните, като е приел правилно, че: Макар и решенията по адм. д. № 3/2015 г. по описа на АС гр. К. и адм. д. № 5787/2015 г. на ВАС да са изпратени на органа, същият не се е произнесъл с нарочен акт в срок до 17.03.2016 г.; Към 18.05.2016 г. началникът на РУ гр. К. се е произнесъл с последващ отказ рег. № 1947р-4039, който не е бил влязъл в сила към момента на постановяване на решението по адм. д. № 174/2016 г. по описа на АС гр. К.; Решение № 947р-9544 от 12.09.2016 г. е издадено по ново заявление на Василев от 14.07.2014 г. Въпреки това обаче съдът неправилно е приел, че въпросът за необходимостта от издаване на оръжие вече е решен със сила на присъдено нещо с решението по адм. д. № 3/2015 г. по описа на АС гр. К., поради което и същият не следва да бъде пререшаван. Както по-горе посочи касационната инстанция, подобна сила на присъдено нещо решението на АС гр. К. би имала в този административен спор само ако правоотношението по настоящото дело касаеше заявлението на Василев от 19.03.2014 г. Настоящата преписка обаче е по ново заявление от 14.07.2016 г., което се явява ново искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие, поради което и преценката за законосъобразност на същото не следва да бъде обвързана с решението по друга административна преписка, образувана по друго искане за издаване на разрешение. Позовавайки се на влязлото в сила решение, първоинстанционният съд е постановил и необосновано решение доколкото от една страна приема, че органът не е извършил никаква проверка съгласно изискването на чл. 83, ал. 1 ЗОБВВПИ, а от друга страна е мотивирал обвързаност на органа със сила на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Ако органът е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 3/2015 г. по описа на АС гр. К. и го изпълнява, той следва да издаде акт въз основа на предходните установявания по преписката от 2014 г. В случая изискването от нова проверка е наложено от новото заявление на Василев от 2016 г., по което следва да бъде извършена самостоятелна преценка за предпоставките за издаване на исканото разрешение. Предвид гореизложеното, след отмяна на съдебното решение, делото следва да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане на законосъобразността на оспореното решение с рег. № 1947р-9544 от 12.09.2016 г. на Началника на РУ гр. К. при ОДМВР гр. К., поради което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд