Решение № 4443 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2016 г.

Решение № 4443 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Н. К., пълномощник на С. Е. К. от гр. Х., срещу решение № 120 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 579/2015 г. на Административен съд-Х. С него съдът е отхвърлил жалбата й срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за кампания 2014 г. Същевременно я е осъдил да заплати разноските направени от ответника. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. А. К. релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени, като се отмени и уведомителното писмо, а преписката се върне на административния орган, на когото да се дадат указания по тълкуването и прилагането на закона. От ответната страна по касация заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Попов, в който се съдържат възражения по наведените оплаквания в касационната жалба. По изложените съображения моли, съдебното решение да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи по всеки един пункт на касационната жалба, като намира съдебното решение за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-Х. е бил сезиран с жалба, подадена от С. К. срещу уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/11019 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е била уведомена за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Съдът е посочил приобщените писмени доказателства, полученото уведомително писмо от С. К. за установено застъпване на заявени от нея площи, подаденото от нея заявление за подпомагане и промененото такова. Обяснил е всяка част от уведомителното писмо, като е посочил мярката, по която С. К. е кандидатствала, таблицата за заявените от нея площи за подпомагане, установеното при извършените административни проверки, включително и съдържанието на всяка една от колоните в таблиците, които са неразделна част от уведомителното писмо. Тези писмени доказателства съдът е обсъдил ведно с неоспореното заключение на вещото лице, като е направил правни изводи, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, в необходимата форма, като в него се съдържат фактическите констатации, които дават възможност на земеделския стопанин да упражни правото си на защита. Съдът е приел, че административният орган при издаване на уведомителното писмо не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Като краен извод е приел уведомителното писмо за законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От уведомителното писмо се установява, че С. К. е кандидатствала по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), като е декларирала 32,86 ха. След извършване на административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е била установена площ в размер на 10,22 ха, а недопустимата за подпомагане площ е била в размер на 22, 64 ха. Процентът на наддеклариране е 100, а оторизираната сума е определена на нула лева. При извършените административни проверки е било установено неотстранено застъпване за два парцела, а останалите площи, определени като наддекларирани е поради това, че са попадали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Поради това и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и 6 ЗПЗП ДФЗ е отказал оторизация. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на земеделския стопанин е наложена санкция за бъдещ период в размер на 6813,70 лв. С. К. е кандидатствала и по Схемата за преразпределително плащане (СПП). Според чл. 15г от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане право на подпомагане по тази схема имат стопаните, които имат право за плащане по СЕПП. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Тъй като такова плащане не е оторизирано по СЕПП, то и по СПП не е оторизирана сума. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на С. К. е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2628,76 лв. С. К. е кандидатствала и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Заявила е за подпомагане 2,46 ха, а при извършените административни проверки не е била установена за подпомагане площ, при което процентът на наддеклариране също е 100. Причината е била, че заявените парцели са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" й е отказано подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията е реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за ограничения различни от планинските райони". На основание чл. 16 от Регламент (ЕО) 65/2011 й е наложена санкция за бъдещ период в размер на 625,46 лв. Последната мярка, по която С. К. е кандидатствала е била Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения различни от планинските (НР2), като е заявила за подпомагане 25,74 ха. За два от заявените парцели е било установено застъпване с други земеделски стопани, което не е било отстранено, а останалата площ на заявените парцели е била извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". След извършените административни проверки допустимата за подпомагане площ е останала в размер на 8,30 ха, а недопустимата - 17,44 ха. Процентът на наддеклариране е 100, поради което й е отказано подпомагане и на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) / 65/2011 й е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2387,64 лв. По делото е било безспорно установено, че за двойно заявените площи С. К. е била уведомена, като за два от парцелите е отказала потвърждаване. Отделно от това някои от договорите за предоставената под наем земя не са били вписани. Между страните не е било спорно, че С. К. не е подавала възражение срещу заповедта на министъра на земеделието и храните за изработването на одобрения слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. нито е обжалвала окончателната заповед на министъра, с която е одобрен специализирания слой. Установените факти в уведомителното писмо се потвърждават и от заключението на вещото лице, което е посочило, че върху заявените за подпомагане парцели са били извършени специализирани теренни проверки от структурите на ОДЗ, като вещото лице е приложило и протоколите от тези проверки. При това фактическо установяване обосновани и правилни са изводите на административния съд, че уведомителното писмо е законосъобразно. В касационната жалба се твърди, че извършените теренни проверки били незаконосъобразни, защото Върховният административен съд е отменил чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията е реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, поради което и уведомителното писмо било незаконосъобразно. Вярно е, че с решение № 1155 от 2.02.2015 г. по адм. д. № 10538/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав, е отменен чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г., но това решение е публикувано в ДВ, бр. 50/2015 г. Съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. А подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение - чл. 195, ал. 1 АПК. Тъй като специализираните теренни проверки са били извършени през 2014 г., преди отмяната на подзаконовия нормативен акт в посочената част, те са законосъобразни, защото отмяната няма обратно действие. Поради това наведеният довод за незаконосъобразност на извършените теренни проверки, а оттам и на обжалваното съдебно решение е неоснователен. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора е основателно. С. Е. К. следва да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение