Решение № 2331 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2013 г.

Решение № 2331 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Иван Руменов Панайотов от гр. Хасково срещу заповед № РД-10-1361 от 26.06.2013 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение на длъжност "началник" на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Хасково, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. В процесната заповед е посочено, че се прекратява служебното правоотношение на Панайотов поради възстановяване на служител на длъжността, в изпълнение на влязло в сила на 11.03.2011 г. решение на Софийски градски съд (СГС) по гр. дело № 8646/2009 г. и окончателно решение № 7827/06.06.2013 г. на ВАС, Петчленен състав, с което е оставено в сила решение № 1612/04.02.2013 г. по адм. дело № 9851/2011 г. на ВАС, Пето отделение. От представените по делото документи се установява, че Мариела Георгиева Златева е заемала длъжността "началник" на РИО-Хасково. Със заповед на министъра на образованието и науката № РД-12-58/05.12.2004 г. (л. 95) трудовото й правоотношение е прекратено. С решение по гр. дело № 4700/2004 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), заповедта е отменена и Златева е възстановена на същата длъжност. Решението е обжалвано от министъра. С решение от 09.01.2006 г. по гр. дело № 1587/2005 г. по описа на СГС (л. 96) и след нова жалба на министъра против него - с решение № 70/21.04.2008 г. по гр. дело № 339/2007 г. на Софийски апелативен съд (л. 100), решението е оставено в сила. Със заповед № РД-12-363/15.08.2008 г. (л. 76), на основание чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и в изпълнение на влязло в сила решение на СРС по гр. дело № 4700/2004 г., министърът е възстановил Златева на заеманата преди уволнението й длъжност "началник" на РИО, считано от 18.08.2008 г. Същият ден е издадена и заповед № РД-12-364 (л. 75), с която на основание чл. 325, т. 12 от КТ във вр. с § 4 от ПЗР на ЗДСл, е прекратено трудовото правоотношение на Златева на посочената длъжност, считано от 18.08.2008 г. Мотиви за издаването на заповедта са, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и в едномесечен срок от постановяване на окончателното решение № 70/21.04.2008 г. по гр. дело № 339/2007 г. на САС, не е подадено заявление за постъпване на държавна служба. Заповедта е обжалвана и с решение от 15.06.2009 г. по гр. дело № 31841/2008 г. (л. 77) СРС е отхвърлил иска на Златева по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Решението е обжалвано и е образувано гр. дело № 8646/2009 г. по описа на СГС (л. 84). Съдът е постановил решение на 08.02.2010 г., с което е отменил решението на СРС и е признал за незаконна заповед № РД 12-364/15.08.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която е прекратено трудовото правоотношение на Златева. Решението на СГС е влязло в сила на 11.03.2011 г. (л. 92) след като по образувано дело № 827/2010 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С писмо на СРС по гр. дело № 31841/2008 г. (л. 58), връчено на Златева на 07.06.2011 г. тя е уведомена, че на основание чл. 345, ал. 1 от КТ, в двуседмичен срок тя може да се яви и да заеме предишната си работа, поради възстановяването й с влязло в сила съдебно решение. Златева е подала молба с вх. № 94ММ-1269/20.06.2011 г. (л. 56) до министъра на образованието, младежта и науката, с която заявява, че ще се яви на работа в РИО-Хасково на 20.06.2011 г. и желае да бъде назначена по служебно правоотношение, тъй като длъжността е определена за заемане от държавен служител. Със заповед № РД 12-149/20.06.2011 г. (л. 55) министърът е възстановил Златева на основание чл. 345, ал. 1 от КТ и във вр. с влязло в сила решение по гр. дело № 8646/2009 г. на СГС на заеманата преди уволнението длъжност "началник" на РИО, считано от 20.06.2011 г. На същата дата със заповед № РД 12-151 (л. 54) на основание чл. 325, т. 12 от КТ, във вр. с чл. 35, ал. 4 от Закона за народната просвета (ЗНП) е прекратено трудовото правоотношение на Златева, тъй като длъжността е определена за заемане от държавен служител. И двете заповеди са връчени на Златева на 27.06.2011 г. Служителката е обжалвала заповедта за прекратяване на правоотношението, по което е образувано гр. дело № 35477/2011 г. по описа на СРС. С решение от 09.11.2011 г. (л. 114) съдът е отхвърлил иска на Златева като в мотивите си е посочил, че резултатът от влязлото в сила съдебно решение по трудов спор е възстановяване на заеманата работа, а не основание за сключване на нов трудов договор или допълнително споразумение. Посочено е, че възстановеното правоотношение е трудово, но то не се трансформира в служебно предвид конститутивното действие на съдебното решение. Решението на СРС е потвърдено изцяло с решение от 24.01.2013 г. по гр. дело № 57/2012 г. по описа на СГС (л. 120), което е влязло в сила на 12.03.2013 г. По време на гражданското производство по обжалване на заповедта от 20.06.2011 г. Златева е подала жалба срещу мълчалив отказ на министъра да се произнесе по молбата й с вх. № 94ММ-1269/20.06.2011 г. По нея е образувано адм. дело № 9851/2011 г. по описа на ВАС, Пето отделение. С решение № 1612/04.02.2013 г. (л. 8) съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра като му е дал указания да се съобрази с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл и ако жалбоподателката отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗДСл министърът е длъжен и действа при условията на обвързана компетентност и трябва да я назначи като държавен служител на тази длъжност, а ако не отговаря или длъжността не съществува - да откаже, като обоснове и мотивира отказа си. Решението е оставено в сила с решение № 7827/06.06.2013 г. по адм. дело № 4164/2013 г. на ВАС, Петчленен състав (л. 5). На основание чл. 9 от ЗДСл, във вр. с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл и влязло в сила на 11.03.2011 г. решение на СГС по гр. дело № 8646/2009 г. и окончателното решение на ВАС министърът на образованието и науката е издал заповед № РД 10-1360 от 26.06.2013 г. (л. 53), с която е назначил Мариела Златева за държавен служител на длъжността "началник" на РИО-Хасково. На същата дата е издадена процесната заповед № РД 10-1361 (л. 4), с която на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл министърът е прекрати служебното правоотношение на Иван Руменов Панайотов като "началник" на РИО-Хасково като в мотивите е посочено, че уволнението е поради възстановяване на служител на длъжността и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 8646/2009 г. и окончателното решение на ВАС. По делото са представени документи, от които е видно, че Панайотов е бил назначен на длъжността на 26.09.2007 г. след провеждане на конкурс по реда на ЗДСл и Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители (л. 31). Въз основа на така установеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган - министърът на образованието и науката, който е орган по назначението по отношение на жалбоподателя, при което е и компетентният орган да прекрати същото. Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма. При издаването на заповедта са спазени предвидените в закона административнопроизводствени правила, но същата е постановена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 35, ал. 4 от ЗНП, "началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от министъра на образованието и науката". Със заповед № РД 09-842/02.07.2007 г. (л. 38) е обявен конкурс за заемане на длъжността "началник" на РИО-Хасково от държавен служител. След провеждането му, със заповед № РД 10-1377/26.09.2007 г. на министъра на образованието и науката, е преназначен на тази длъжност жалбоподателят Иван Руменов Панайотов, считано от същия ден. Посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на служебното правоотношение - § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл гласи, че служебното правоотношение на държавен служител, който заема длъжността, на която се възстановява служителят в случаите по ал. 1 и 2, се прекратява, като той запазва придобития си ранг и има право на обезщетение в трикратен размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение. В случая при издаване на заповедта за назначение на Златева министърът се е позовал на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл и влезли в сила съдебни решения. В разпоредбата на закона е посочено, че в случаите по ал. 1 служителите, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация. Следователно за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панайотов е било необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, а именно: възстановяване на служител с влязло в сила съдебно решение и то на заеманата от него длъжност. По делото е безспорно обстоятелството, че Златева с влязло в сила на 12.03.2013 г. решение по гр. дело № 57/2012 г. по описа на СГС не е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението - "началник" на РИО-Хасково по трудово правоотношение, т. е. не е налице една от предпоставките, а именно служителят да е възстановен на предишната длъжност. Позоваването на министъра в заповедта на влязло в сила решение на 11.03.2011 г. по гр. дело № 8646/2009 г. на СГС е незаконосъобразно, тъй като на 20.06.2011 г. трудовото правоотношение на Златева отново е било прекратено и след приключване на делото с влязло в сила решение от 12.03.2013 г. тя не е била възстановена на заеманата от нея длъжност. Оттам и посоченото основание в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Панайотов е неоснователно, тъй като на неговата длъжност не е възстановен служител, т. е. липсва фактическо основание за издаване на процесната заповед, което води до незаконосъобразност на издадения акт. Другото основание, което министърът е посочил в заповед № РД 10-1361/26.06.2013 г. е влязло в сила съдебно решение на ВАС, Пето отделение за отмяна на мълчалив отказ, с което съдът е дал указания на органа. Министърът неправилно ги е тълкувал, тъй като в тях е посочено, че ако служителят отговаря на изискванията по ЗДСл за заемане на държавна служба следва да бъде назначен, а ако не отговаря или длъжността не съществува, следва да откаже като обоснове и мотивира отказа си. ВАС не е дал указания на органа да възстанови Златева на предишната заемана длъжност, което е направил министъра на образованието и науката. От друга страна, както бе споменато и по-горе, за да бъде възстановена Златева е следвало да има влязло в сила решение, с което е уважен искът й по КТ, което не е налице. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваната от Панайотов заповед следва да бъде отменена, като постановена в нарушение на материалния закон. От процесуалния представител на министъра на образованието и науката е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на делото е неоснователно и не следва да се присъжда такова. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение