Решение № 8006 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2015 г.

Решение № 8006 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. П., при ЦУ на НАП, срещу решение № 734/8.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3910/13 г. по описа на Административен съд гр. П. /АС/, в частта в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161301311 от 19.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, гр. П., ИРМ Х., потвърден с Решение № 1214 от 21.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП " гр. П. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "М. К.-86" ЕООД, срещу РА в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, без посочен размер. Ответната страна - "М. К.-86" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Б. в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил акт РА № 161301311 от 19.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, гр. П., ИРМ Х., потвърден с Решение № 1214 от 21.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП " гр. П. при ЦУ на НАП. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението на първоинстанционния съд в частта с която е отменен процесният РА относно отказано право на данъчен кредит на "М. К.-86" ЕООД по доставки на "Д. М. Ц." ЕООД и "Ц. Р." ЕООД, поради липса на реално предаване на процесните стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В останалата част решението на съда е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да отмени РА първоинстанционния съд е приел, че предмет на доставките са стоки-строителни материали, подробно индивидуализирани в процесните фактури, установено е плащане, макар и от нерегистриран ЕКАПФ относно "Д. М. Ц." ЕООД, сключени са двустранни договори, в които вещите също са индивидуализирани и същите са вложени в изграждане на строителен обект находящ се в гр. П., ул. "Н. К.", №.... Обсъдено е заключението на ССЕ и е прието, че доставките са реално извършени, като е посочена относимата практика на СЕС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), съгласно който не е нужно установяване на транслативната сукцесия (прехвърлително правоприемство), като вещно правна последица от покупко-продажбата на стоки, а изрично дефинира, че "доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. В този смисъл, транспонирането на цитирания текст в националното ни законодателство е некоректно, доколкото чл. 6 от националния ЗДДС, определя доставката на стоки именно, като прехвърлително правоприемство. Решението е частично неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.. Относно доставчика "Д. М. Ц." ЕООД, в хода на ревизионното производство е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6050,13 лв. Предмет на доставката са строителни материали- "гипс картон 9,5 м. м. - 689 куб. м. " и "гипс картон 12 м. м. - 566 куб. м. "тухла ИТОНГ 7,5 см. - 860 бр. " и "тухла ИТОНГ 10 см. - 855 БРОЯ" "сехолиб 2,5 кг. - 500 кг. " "тухла ИТОНГ - 7,5 см. - 860 бр. "; черна хартия - 360 кв. м.", " газобетонно блокче 12,5 см. - 640 бр. "; "кофражни платна - 60 броя" и "газобетонно блокче - 10 см. - 920 бр. "газобетонно блокче - 10 см. - 940 бр. " и "газобетонно блокче - 10 см. - 740 бр." Доставките са за периода от 05.12. до 8.12.2011 г. В хода на ревизията е изпратено ИПДПОЗЛ -връчено лично на 8.03.2013 г. на представляващия дружеството Н. Н., който в качеството му на представител на "Д. М. Ц." ЕООД е депозирал декларация, че не притежава никакви документи на дружеството и не знае нищо за дейността му. Заявява, че е бил подведен и са му прехвърлили дружеството. В хода на предходната ревизия, същото лице е дало обяснения, че не е издавал фактури от името на "Д. М. Ц." ЕООД с получател жалбоподателя. Не е получавал плащания и не разполага със счетоводни документи. От жалбоподателя са представени оборотни ведомости за м. 05, м. 06 и м. 12.2011 г., извлечение на счетоводна сметка 302-1 "Материали", от извлечението на които се установява, че материалите, са заприходени при доставката им по сметка 302 и в кредита на сметка 401. В кредита на сметка 302-1 материалите са изписани на един ред с обща стойност, поради което от органа по приходите е прието, че "..... не може да се установи точно кои материали и въз основа на какъв документ са изписани.... ". Установено е, че фискалните бонове към процесните фактури са издадени от ЕКАФП регистриран на доставчика "Д. М. Ц." ЕООД, гр. Л., ул. "Л.", №... Към всяка от фактурите е приложена складова разписка като за представител на доставчика е посочен М. И., на длъжност "мениджър продажби" и положен печат на доставчика. В хода на ревизията е констатирано, че "Д. М. Ц." ЕООД няма наети лица по трудово правоотношение и не е декларирало ФУ. Като търговски обект е деклариран офис, от който осъществява дейността, като няма подадени годишни финансови отчети от за 2011 г. Съдът е обсъдил представения в хода на първоначалното ревизионно производство Договор за продажба и доставка от 1.12.2011 г., сключен между "Д. М. Ц." ЕООД, представлявано от Д. А. и жалбоподателя, с предмет продажба на строителни материали. Съгласно чл. 14 "....местоизпълнението на задължението на продавача да предаде стоката е с. Ц. - П. област. Разходите по предаването, включително меренето и/или тегленето, са за сметка на продавача, а разходите по приемането и доставката на стоката - за сметка на купувача...". Управителят на жалбоподателя е заявил, че всички доставки на строителни материали по процесните фактури са извършвани изцяло с транспорт на продавачите, като строителните материали са доставени до строителния обект находящ се в гр. П., ул. "Н. К.", .№..., като цената на доставките е калкулирана в продажната цена. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел за установено, че по делото няма данни дали процесните 6 бр. фактури, издадени от "Д. М. Ц." ЕООД, са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС; плащането по фактурите е извършено в брой на датите, посочени във фискалните бонове и са отразени по кредита на сметка 501 "Каса в лева"; стоките по фактурите са заприходени стойностно като материали по дебита на сметка 302 "Материали" срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици". В края на отчетния месец материалите са изписани с искане като вложени в строителния обект на дружеството в гр. П., ул. "Н. К." .№.... Проверка на място в счетоводството на дружеството доставчик не е извършена, тъй като на посочения по делото адрес не е намерен негов представител. Относно доставчика "Ц. Р." ЕООД е отказано право на данъчен кредит данъчен кредит в общ размер на 29797,92 лв. по 12 броя фактури, издадени от "Ц. Р." ЕООД, с предмет строителни материали: "арматурно желязо; "винкел 60/60 и "кофражни дъски "гипс картон "греди"; "винкел; "гипс картон; "профил CD60" и "профил UD 28, "МР75гипс мазилка""PERLFIX лепило сух. мазилка"; "FUGENFULER шпакловка; "SATENGIPS фугоуплътнител " и "теракот "фаянс"; "лепило за плочки "пясък", "баластра"; "фриз фаянс" и др. Доставчика не е намерен на декларирания данъчен адрес и не са депозирани исканите документи. От представеното в хода на ревизията извлечение на счетоводна сметка 302-1 "Материали", органа по приходите е установил, че материалите по издадени фактури са заприходени при доставката по сметка 302 и в кредита на сметка 401. В кредита на сметка 302-1 материалите са изписани на един ред с обща стойност, като е прието, че не може да се установи точно кои материали, въз основа на какъв документ са изписани и в кой обект са вложени. Установено е плащане и обект посочен в касовите бонове - склад в гр. П., бул. "Ш. с." № 256. За продавача в процесните фактури е положило подписа си М. И. и печат на дружество. Доставчика няма подадени годишни финансови отчети за 2011 г. Съдът е обсъдил представения Договор за продажба на строителни материали от 15.04.2011 г. и е приел, че предмета на сделката е видове и количества строителни материали, необходими за изграждането на "Жилищна сграда магазини и подземни гаражи", намираща се в гр. П., ул. "Н. К.", №..., срещу цена, която купувача се задължава да заплати при условията, уговорени в договора. В чл. 7 е уговорено, че разходите по транспортирането на стоката до обекта са за сметка на купувача, като предаването на стоката се извършва в склада на дружеството в с. Ц., - обл. П.. Въпреки уговореното, жалбоподателят е заявил, че всички доставки на строителни материали по процесните фактури са извършени изцяло с транспорт на продавачите, каквато е масовата практика, като цената на доставките е калкулирана в продажната цена. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел за установено, че процесните 12 бр. фактури, са включени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС, плащането по 11 бр. от фактурите е извършено в брой на датите, посочени във фискалните бонове, придружаващи фактурите и са отразени по кредита на сметка 501-Каса в лева; не е извършено плащане по фактура № 433/31.05.2011 г.; стоките по фактурите са заприходени стойностно като материали по дебита на сметка 302 "Материали" срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици". В края на отчетния месец материалите са изписани с искане като вложени в строителния обект на дружеството в гр. П., ул. "Н. К." .№.... Проверка на място в счетоводството на дружеството не е извършена. При тези факти настоящият състав намира решението за неправилно относно доставчика "Ц. Р." ЕООД и правилно в останалата си част. Както правилно е приел съдът "Доставка на стоки" съгласно чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и практиката на СЕС означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Относно доставчика "Д. М. Ц." ЕООД се установява, че предмет на доставките са строителни материали, които са предадени въз основа на складова разписка, към всяка от фактурите, като за представител на доставчика е посочен М. И., на длъжност "мениджър продажби" и положен печат на доставчика. Приет е по делото и договор между страните подписан от представляващия /към момента на сключване на договора/ дружеството доставчик. Факта, че е настъпило правоприемство при доставчика и настоящият управител в хода на ревизията заявява, че не е издавал фактури и няма счетоводна документация е ирелевантен, а довода в касационната жалба в тази насока е неоснователен. Към момента на настъпване на данъчното събитие м. 12.2011 г. представляващ дружеството е бил Д. А.. От приетото по делото Удостоверение за степен на завършеност № 55 от 16.06.2011 г. на Район "Южен", О. П., се установява, че към 16.06.2011 г. са изпълнени изцяло носещата стоманобетонна конструкция, всички външни и вътрешни зидове и покривната конструкция, както и че се работи по вътрешни и външни довършителни работи. Степен на завършеност: "груб строеж включително и довършителни работи - 100%", поради което и предвид вида на строителните материали, тяхното заприходяване и изписване при получателя и двустранно подписаните складови разписки може да се приеме, че факта на реалното предаване на родово определените вещи е доказан. Начисляването на данъка и плащане на данъчната основа за разлика от отменения ЗДДС са ирелевантни относно упражняване правото на данъчен кредит от получателя, а доводите в тази насока на касатора са неоснователни. Относно доставчика "Ц. Р." ЕООД настоящият състав намира, че изводите на съда са незаконосъобразни. Предмет на доставките са големи количества строителни материали, подробно посочени към всяка фактура в мотивите на решението на първоинстанционния съд, към които е представен само договор между страните, в който е уговорено, че разходите по транспортирането на стоката до обекта са за сметка на купувача, като предаването на стоката се извършва в склада на дружеството в с. Ц., - обл. П. Други доказателства за реалното предаване на стоката не са представени, а от получателя е заявено, че транспорта е бил за сметка на доставчика. При тези противоречиви доказателства относно начина на предаване/получаване на стоката, неправилно съдът е приел, че същата е реално получена. С оглед вида и количествата на материалите не се установява и факта на тяхното влагане в сградата на получателя-ответник по жалбата. Не е ангажирана СТЕ която да установи процесните количества желязо, винкел, гипс картон, лепило и т. н. вложени ли са в построената сграда и то като доставени в рамките на периода 18-31.05.2011 г., при наличие на удостоверение за степен на завършеност № 55 от 16.06.2011 г. на Район "Южен", О. П., от което се установява, че към 16.06.2011 г. обекта е на степен на завършеност: "груб строеж включително и довършителни работи - 100%". Спорният момент е при получаване на родовоопределени вещи, индивидуализирана ли е стоката по смисъла на чл. 24 от ЗЗД, чрез нейното отделяне, за да се приеме, че идентично количеството е използвана при изграждане на жилищна сграда находяща се в гр. П., ул. "Н. К." №.... Само въз основа на фактура и договор, за който липсват доказателства, че е изпълнен в частта относно организиране на транспорта от получателя на процесните тонове материали, незаконосъобразно съдът е приел, че е налице реалност на процесната доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице право на данъчен кредит. С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни изводи АС е постановил неправилно решение в тази си част, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на търговеца в тази част. С оглед крайният съдебен акт и превид изричната претенция на касатора, въпреки, че не е конкретизиран размера, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 2860 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,