Решение № 2753 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2008 г.

Решение № 2753 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Вълчева срещу решение от 9.09.2008 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 2928/08 г., с което е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № 2300-1316 от 15.12.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - област, потвърден с решение № 485/25.03.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, относно начислен ДДС в размер на 5241.26 лв. за данъчния период м. февруари 2006 г. ведно със съответните лихви и начислен ДДС в размер на 10.08 лв. за данъчния период м. март 2006 г. ведно със съответните лихви. С касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че оборотните ведомости са негодни доказателства, тъй като от същите не може да се установи кой и в качеството си на какъв ги е изготвил. Тези оборотни ведомости са представени от ревизирания субект в хода на ревизията. Жалбоподателят не ги е оспорил нито при административното обжалване, нито в съдебното производство. Неправилен е и изводът на съда, че доказателствената тежест за това, че доставките са облагаеми е изцяло на органа по приходите. Като не е указал, че е необходимо да се съберат доказателства в тази насока, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЗКПУ "Пробуда" - с. Мусачево, общ. Елин Пелин, обл. Софийска оспорва същата чрез Пенка Иванова Иванова, председател на УС и представляващ кооперацията по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд София - град е бил Ревизионен акт № 2300-1316 от 15.12.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - област, потвърден с решение № 485/25.03.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, относно начислен ДДС в размер на 5241.26 лв. за данъчния период м. февруари 2006 г. ведно със съответните лихви и начислен ДДС в размер на 10.08 лв. за данъчния период м. март 2006 г. ведно със съответните лихви. Според констатациите в Ревизионния доклад, с Данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 011/12.08.2005 г. е прекратена регистрацията по ЗДДС на кооперацията. Актът е връчен на 19.08.2005 г. ДЗЛ е подало заявление за регистрация по ЗДДС и с протокол № 100/21.03.2006 г. след извършена проверка на фактите и обстоятелствата е установено, че е налице основание за регистрация по ЗДДС на ЗКПУ "Пробуда", като датата на регистрацията е 21.03.2006 г. В хода на ревизията органът по приходите е приел, че за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. облагаемият оборот на кооперацията е в размер на 54 169.38 лв. и същата е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 17.01.2006 г., което не е направено. С оглед на това е начислен допълнително ДДС по издадените фактури за данъчните периоди м. февруари и м. март 2006 г. Административният съд е отменил РА в обжалваната част, като е изложил следните мотиви: В Ревизионния акт и в Ревизионния доклад не са посочени писмените доказателства, въз основа на които органът по приходите е направил извода си за наличието на облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.) в посочения размер. В Ревизионния доклад накрая е посочено само, че неразделна част от него са оборотни ведомости (месечни и по тримесечия). Същите не са подписани и не е ясно от кого са изготвени. От друга страна, разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.) предвижда, че облагаем оборот по смисъла на този закон е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула. Според чл. 108, ал. 4 от ЗДДС (отм.), при определяне на облагаемия оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие. Органът по приходите не е направил анализ на извършените през периода м. януари - м. декември 2005 г. от кооперацията доставки и не е доказал, че посочения от него оборот в размер на 54 169.38 лв. е изцяло от облагаеми доставки. Ревизията, в резултат на която е издаден обжалвания РА, е възложена при действието на ДОПК. Този кодекс не съдържа правило в смисъла на чл. 108, ал. 8 от отменения ДПК, според което фактическите констатации, отразени в акта, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Следователно, по силата на общите правила по чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактите, посочени в издадения от него акт. Така постановеното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, а и видно от мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ", през периода м. януари - м. декември 2005 г. кооперацията е извършвала както облагаеми, така и освободени доставки. Дори и да се приеме тезата на касатора, че макар и неподписани и несъдържащи данни за това от кого са изготвени, оборотните ведомости, приложени към РА, са представени от ревизирания субект в хода на ревизията, то от същите по никакъв начин не може да се установи посочените приходи дали са реализирани по облагаеми или по освободени доставки. За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за регистрация на лицето по ЗДДС към 17.01.2006 г., органът по приходите е следвало да посочи данъчните основи по кои фактури формират облагаемия оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от закона, като разграничи облагаемите от освободените доставки. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса. Правилно е позоваването в мотивите на съдебното решение на нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Неоснователен е третият довод на касатора за това, че съдът не е изпълнил задължението си да укаже за кои факти не се представят доказателства. На осн. чл. 163, ал. 3 от АПК с разпореждане от 30.05.2008 г. съдът е указал на ответника, че следва да докаже фактическите основания, посочени в акта. С оглед на изложеното, решението на АС - София - град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,