Решение № 4153 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2015 г.

Решение № 4153 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. Д. И., с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе, в качеството си на кандидат за кмет на с. Острица, подкрепен от политическа партия ПП "ГЕРБ", против Решение № 25 от 18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 489/2015 г. на Административен съд - Русе. Жалбоподателката счита, че решението, с което е потвърдено Решение № 150 от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Две могили за обявяване на резултатите от избора за кмет на кметство с. Острица, област Русе, проведен на 25.10.2015 г., е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основани съгл. чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни съображения за така заявените пороци. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирала е пред съда писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното решение като необосновано и незаконосъобразно. Ответната страна - Общинска избирателна комисия (ОИК) - Две могили - не взема становище. Заинтересована страна - Й. Т. Й, в писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и иска от съда да потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7-дневен срок, от надлежна страна съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 25 от 18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 489/2015 г. на Административен съд - Русе в производство по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК), е потвърдено Решение № 150 от 26.10.2015 г. на ОИК - Две могили за обявяване на резултатите от избор за кмет на кметство с. Острица, обл. Русе, проведен на 25.10.2015 г. В жалбата си пред първоинстанционния съд и допълнението към нея жалбоподателката е изложила многобройни възражения и твърдения за нарушения на изборния процес, които според нея са опорочили крайния резултат от изборите за кмет в с. Острица. При обстойно описана фактическа обстановка, съдът подробно е обсъдил всички твърдения и излагайки изчерпателни мотиви, ги е приел за неоснователни и недоказани. Пред първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на Протокол № 180800009 от 25.10.2015 г. на Секционна избирателна комисия (СИК) - с. Острица, като оспорването на истинността на представените официални документи се заключава в обстоятелството, че протокола съдържа невярна информация и неверни данни, отнасящи се за броя на гласувалите лица по списъка и броя на действителните и недействителните гласове. В съдебно заседание проведено на 04.11.2015 г. съдът е отхвърлил искането за назначаване на експертиза с мотивите, че посочените задачи не изискват специални знания по см. на чл. 195, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, проведено на 10.11.2015 г. и във връзка с направено искане от страна на жалбоподателката, е извършен оглед и непосредствена проверка на подписите, положени в избирателните списъци към секция № 180800009 и секция № 180800017, в присъствието на страните по делото и участващия прокурор. От извършения оглед на избирателния списък на секция № 180800009 е установено, че са положени 196 подписа на гласували избиратели. По отношение избирателна секция № 180800017, в частта за с. Острица и списък за допълнително вписване на придружители е установено следното: вписани са 12 бр. гласоподаватели като трима от тях са гласували с придружители, за които са посочени пълни данни и които са положили подписи по надлежния ред. Списъкът за допълнително вписване е подписан от председател и секретар на СИК. За изясняване на фактическата обстановка, съдът е допуснал и изслушване на свидетели, от които двама членове на ОИК - Две могили, един гласоподавател, гласувал в подвижна секция, и двама представители на политически партии. Съдът е извършил всички необходими действия за изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор. Мотивирал се е подробно по отношение на всички изложени в жалбата възражения. С оглед разпределената доказателствена тежест и събраните писмени и устни доказателства, съдът е приел, че не е оборена доказателствената сила на представените официални документи, поради което те съставляват годно доказателство за удостоверените факти - получения изборен резултат. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е посочил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. За да стигне до правния извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че липсват доказателства за допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до опорочаване на вота на избирателите. Предвид изложените мотиви първоинстанционният съд е потвърдил оспореното решение на ОИК - Две могили. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Русе е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 1 от ИК и е образувано по жалба на Л. Д. И., в качеството й на кандидат за кмет на с. Острица, издигната от ПП "ГЕРБ", срещу Решение № 150 от 26.10.2015 г. на ОИК - Две могили, с което Й. Т. Й, издигнат от МК "Единни за Община Две могили", е обявен за избран за кмет на с. Острица, обл. Русе, на първи тур. Безспорен факт е, че протоколите на СИК и ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на жалбоподателката, но същата не се е справила с доказателствената тежест и съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 от ИК). В настоящия случай основният спор е във връзка с действителността на една от бюлетините в секционен протокол № 180800009, която след гласуване на изборната комисия е приета за действителна. От приложеното по делото копие е видно, че в квадратчето за кандидата Й. Т. Й е отбелязан знак "Х", но върху него има и други вълнообразни по-бледи линии. Във връзка с нея е изготвен Протокол № 3 от 25.10.2015 г. на СИК - Две могили, с който бюлетината е обявена за действителна и е зачетен вотът за кандидата Й.. В протокола е отразено, че 5 гласа са "за", два - "против" и има едно особено мнение на председателя на комисията. Неоснователно е възражението на жалбоподателката по отношение на тази бюлетина. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отбелязването изразява ясно и еднозначно волята на избирателя и не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 437, ал. 3, т. 2 от ИК, тъй като липсват изброените от законодателя специални символи като букви, цифри или други знаци. Действително в квадратчето освен ясно отбелязания знак "Х" има бледи криволичещи линии, но те не могат да бъдат оприличени на специални символи или знаци, въз основа на които да бъде установена евентуално самоличността на гласоподавателя. Съгл. чл. 427, ал. 1 от ИК след като бъде допуснат до гласуване, избирателят получава хартиена бюлетина за всеки вид избор от чл. на секционната избирателна комисия, който я откъсва от кочана с бюлетините непосредствено преди предаването й и я подпечатва с печата на комисията. В конкретния случай няма спор относно обстоятелството, че е налице нарушение на изискването за откъсване на бюлетината от кочана с бюлетините непосредствено преди предаването й, явно осъществено от чл. на секционната избирателна комисия. То обаче, предвид нормата на чл. 494. ал. 1, вр. чл. 427, ал. 1 от ИК води до административнонаказателна отговорност на този чл. на СИК, а не до недействителност на бюлетината, тъй като законодателят е предвидил правната последица от това нарушение да е налагането на административно наказание. Съдът правилно е приел за неоснователно и твърдението на жалбоподателката, че гласуването на двама от гласоподавателите, осъществено чрез придружител е съществено нарушение при провеждане на изборния процес. Съгл. чл. 396 от ИК право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. В случая лицата Величко Маринов и Величка Маринова са с умерени умствени увреждания, съгл. приложените експертни решения, но не са поставени под запрещение, поради което същите не са лишени от право на глас. От изслушаните свидетелски показания става ясно, че членовете на ПИКС единодушно са взели решение двамата гласоподаватели да гласуват чрез придружител и няма данни да е имало разногласия. Също така следва да се отбележи, че определеното за придружител лице Павлинка Борисова Петрова (вуйна на кандидата за кмет - Й.), не попада в разпоредбата на чл. 236, ал. 6 от ИК, в която изчерпателно са изброени лицата, които не могат да бъдат придружители. Предвид това настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че така определения за придружител на двамата гласоподаватели, не съставлява съществено нарушение на изборния процес. Не без значение е фактът, че в състава на секционните избирателни комисии участват представители на различни политически партии, съгласно процедурата по назначаване на СИК по Раздел IV от ИК. Съгласно чл. 92, ал. 6 от ИК при определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия. Членовете на СИК безспорно имат противоположни интереси в изборния процес и могат своевременно /което не е сторено в конкретния случай/ да направят своите възражения и особени мнения. Относно оплакването за провеждана скрита агитация от МК "Единни за Община Две могили" в изборния ден следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 184, ал. 1 от ИК се забранява поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ИК, не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. В т. 17 на § 1 ДР на ИК е дадена легална дефиниция за "предизборна агитация" - призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори, като не се смята за агитация по смисъла на кодекса наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа. Предвид тази изчерпателна разпоредба разширително тълкуване на понятието "агитация", е недопустимо. Следователно в конкретния случай торбичките за храна с изписан върху тях знак № 1, не е нарушение на закона. Отделно от това, дори и да се приеме за нарушение на забраната, то няма как да се установи как това се е отразило на изборния резултат, след като вотът е таен - според чл. 10 от Конституцията на Република България, избори се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, а според чл. 3, ал. 1 от ИК, изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Тоест не може да се установи по безспорен и категоричен начин как тази торбичка с числото едно върху нея е повлияла на мисловната дейност на избирателя и за кого точно той е дал своя глас. В подкрепа на този извод е и Решение № 5 от 09.07.2013 г. по конст. дело № 13/2013 г., според което "причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване ... Няма как да се установи, дали изборният резултат би бил различен при отсъствието на твърдените нарушения". Следва да се отбележи и това, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Необходимо е на това място да се спомене решение на Конституционния съд на Република България, което макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципни въпроси. Според решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Русе е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,