Решение № 11691 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Попова против решение 626 от 05.02.2021 г., постановено по адм.д. 12379/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците М. Попов и И. Ладовинска не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Л. Попова против заповед РА-30-265/30.08.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на Л. Попова, М. Попов и И. Ладовинска е наредено да бъде премахнат незаконен строеж пристройка към ресторант съблекалня, находящ се в УПИ І-876,877, 879 по плана на гр. София, м.[наименование]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Приема, че строежът е изграден през 1999 г. и излага съображения, че същият не е търпим съобразно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, поради което прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид факта, че строежът е V-та категория, както и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство, като е приложена и скица на строежа. Констативният акт е връчен на адресатите на заповедта. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че строежът представлява изградена стена, която затваря пространството между плътна ограда, разположена от две страни и стената на ресторанта. В изградената стена е поставена врата, изпълнен е и покрив, като е обособено помещение с размери 2.95 м/2.55 м. и светла височина около 2.20 м., което се използва за съблекалня и склад. Така изпълненото строителство не е текущ ремонт и не попада в хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Доводите в касационната жалба, че в случая се касае за текущ ремонт са неоснователни. Изграждането на стена, обособяването на помещение и поставянето на покрив е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е търпим. По делото е установено, че строителството е извършено без одобрени строителни книжа през 1999 г., поради което за строежа е относима разпоредбата на § 127, ал. 1 ПРЗ ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Към момента на извършване на строителство е в сила нормата на чл. 113, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обнародвана ДВ бр. 48/1995 г. в сила до 05.06.2001 г.), регламентираща, че сгради и постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване. В случая тези изисквания не са налице, тъй като няма покриване на калканни стени. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че с изпълнената пристройка плътността на застрояване на имота е 65.1%, който надвишава допустимите показатели по сега действащия план, а съгласно чл. 41, ал. 3 ЗУТ не се допуска допълващо застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. Следователно строежът не е допустим съобразно разпоредбите, действали по време на извършването му, не е допустим и съобразно изискванията на ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,