Решение № 8500 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2011 г.
ВАСII отделение15.06.2011 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 11.01.2011 г. на Административен съд-Кюстендил, постановено по адм. дело № 205/2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8500 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Димитров Василев от гр. Дупница против решение № 4 от 11.01.2011 г. на Административен съд-Кюстендил, постановено по адм. дело № 205/2010 г., с което отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-КН-18/01.06.2010 г. на началник сектор Кюстендил при РДНСК Югозападен район, издадена на основани е чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "удължаване на тераса към първия етаж на 2МЖ" в УПИ ХVIII-5551, кв. 185 по плана на гр. Дупница. В касационната жалба се излагат довода за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответните страни началник сектор Кюстендил при РДНСК Югозападен район и Фидана Димитрова Гаветска от гр. Дупница оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория-терасата е част от сградата и следва нейната пета категория, а освен това процесната не представлява "остъкляване на балкон"- чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ, строеж от шеста категория. Жалбата е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а процесният строеж за подлежащ на премахване като нетърпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, за извършването на който липсва съгласието по чл. 56, ал. 3 вр. чл. 159 ЗТСУ отм. и чл. 183, ал. 1 и 2 ЗУТ, на останалите собственици в сградата в режим на етажна собственост и на съсобствениците в дворното място. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на процесния строеж е постановен влязъл в сила и съдебно потвърден отказ за узаконовяване на гл. архитект на община Дупница. Основание за отказа е липсата на съгласие за извършването му от собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост и съсобствениците в недвижимия имот, изискващо се съгласно чл. 56, ал. 3 ЗТСУ и чл. 183, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Извършване на строеж при липса на тези съгласия е в нарушение на правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, в редакцията му към издаване на отказа за узаконяване. Нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, ДВ, бр. 17/2009 г. е неприложима в разглежданата хипотеза, тъй като не се изключват съгласията на всички етажни собственици по отношение пристрояването на сграда-етажна собственост и е приета след постановяване на отказа за узаконяване. В този смисъл не са налице условията за узаконяване на строежа, както и за търпимостта му по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, които материалноправни условия съвпадат. Строежите, за които има влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ - § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Като е достигнал до верни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,