Решение № 3954 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12690/2008 г.

Решение № 3954 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12690/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Патентно ведомство на Република България и от "Папапанайоту" АД - "Дромеас АВЕЕА", гр. Серес, Република Гърция против решение № 517 от 19.06.2008 г., постановено по адм. д. № 3167/2007 г. по описа на Административен съд София - град. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Молят отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - "Архидея" ООД гр. София, оспорва касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № 31/27.02.2007 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е постановено прехвърляне правото върху регистрирана марка "DROMEAS", рег. № 49263 от "Архидея" ООД, гр. София на "Папапанайоту" АД - "Дромеас АВЕЕА", гр. Серес, Република Гърция, за стоките и услугите от класове 20, 35, 37: ремонт и монтажни услуги; 39: транспорт, опаковане и съхраняване на стоки и 42: научни и технологически услуги и свързаните с тях изследователски и проектантски услуги, промишлени анализи и проучвания. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по искане на "Папапанайоту" АД, с фирма "Дромеас", който обосновал правния си интерес с притежаваните от него по-ранни марки - "DROMEAS", регистрирани в Република Гърция, членка на Съюза за закрила на индустриалната собственост, както и на наличието на сключен договор от 1996 г. за търговско сътрудничество между касатора и ответника по касационната жалба. Установило се, че марката "DROMEAS", комбинирана, с дата на заявяване 5.03.2003 г. е регистрирана на 2.11.2004 г. в Патентно ведомство с притежател "Архидея" ООД за класове 16, 20, 35, 37, 39 и 42. С посочения по-горе договор за търговско сътрудничество се установило, че "Архидея" ООД е определено за изключителен представител за България на стоките, които произвежда и с които търгува "Папапанайоту" АД. Посоченият договор бил прекратен на 4.03.2003 г. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е постановен в нарушение на материалноправната норма на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е недопустимо разширителното тълкуване на понятието представител и агент, като независимо от наличието на сключения договор за търговско сътрудничество, извод за неговата същност следва да се прави от съдържанието му, което сочи на договор за дистрибуция. Направен е извод, че след като по делото не са налице доказателства за наличие на взаимоотношения на агентство и представителство, то волята на страните във възникналото между тях правоотношение изрично е изключила качеството на агент или представител на "Архидея" ООД спрямо "Папапанайоту" АД, поради което е изключено и прилагането на ЗМГО и Парижката конвенция. Прието е, че качеството на "Архидея" ООД по сключения между страните договор е било на разпространител на продуктите, произвеждани от "Папапанайоту" АД. Съдът се е позовал на легалното определение за търговски представител в търговския закон, както и на понятието агент, използвано в различни закони, при което е посочил, че понятието "агент" е свързано с представителството, като агента по силата на сключен писмен договор действа от името и за сметка на представлявания. Направено е заключението, че по отношение на "Архидея" ООД не е осъществен фактическия състав на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Видно от представените по делото писмени доказателства, е че между двете дружества бил сключен договор за търговско сътрудничество. В същия е уговорено, че предмет на договора е българското дружество да поеме продажбите в България на продуктите, представляващи изключително предмет на производство и маркетинг от гръцкото дружество и се настани в магазин, нает от "Папапанайоту" АД - ДРОМЕАС. В т. 1 от договора е уговорено, че "Папапанайоту" АД - ДРОМЕАС определя "Архидея" ООД за изключителен представител за София, България, на стоките които произвежда и с които търгува. По силата на договора "Архидея" ООД се е задължило да не извършва реклама, освен с ясното уточнение, че са представители за своя район на "Папапанайоту" АД - ДРОМЕАС и само след като нейно съдържание бъде одобрено от последното дружество. Поето е и задължение в магазина да се подържа изложение на стоките, изключително на гръцкото дружество, като е забранено излагането и заниманието, с каквито и да е други продукти, подобни или не на стоките на "Папапанайоту" АД - ДРОМЕАС. Видно от писмо изпратено от "Архидея" ООД до "Папапанайоту" АД - ДРОМЕАС през 2001 г., е че българското дружество се е определило като генерален представител за България на гръцкото дружество. С представените преписи от страници на справочника "Жълти страници" София за периода - 1997 г. - 2003 г. е установено, че "Архидея" ООД е извършвало реклама на предлаганите стоки, производство на Дромеас. С писмен договор от 4.03.2003 г., взаимоотношенията между дружествата са прекратени, като в договора е отбелязано, че "Архидея" ООД предава табалета с наименование "ДРОМЕАС". На 5.03.2003 г. "Архидея" ООД е подало искане за регистрация на търговска марка "DROMEAS", като не е било налице съгласие на притежателя на марката за регистрация. С оглед на изложеното следва, че на "Архидея" ООД е било известно, че стоките, които дружество е продавало и рекламирало за периода 14.09.1996 г. - 4.03.2003 г. са с марка "DROMEAS" и независимо от това е заявило марката за регистрация на свое име. В случая не може да се приеме тясното тълкуване на понятията Дпредставител и "агент", още повече, че самата норма на чл. 26, ал. 3 т. 3 от ЗМГО не говори за търговско представителство, за да се прилага определението за представител, дадено в търговския закон. Целта на закона и в частност на правилото на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО е да не се допусне агент или представител, който е узнал вследствие на търговски правоотношения с притежателя й, да извлече изгода и регистрира марката на свое име без съгласието на притежателя й. Сравнявайки текста на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО с тези на чл. 6, седмо, ал. 1 от Парижката конвенция (ПК)и чл. 8, ал. 3 от Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. относно търговската марка на Общността (CTMR) е видно, че те са почти идентични. За да се приеме наличието на основание за заличаване на регистрирана марка, респективно прехвърлянето на регистрацията, е било необходимо да се установи по делото наличието на всички релевантни за спора обстоятелства, които в случая са налице. Съществуването на по ранни марки "DROMEAS", собственост на "Папапанайоту" АД - ДРОМЕАС, регистрирани в Република Гърция, членка на Съюза за закрила на индустриалната собственост; регистрирането на комбинирана марка "DROMEAS", рег. № 49263 в ПВ на РБ на 2.11.2004 г., собственост на "Архидея" ООД. Двете марки се състоят от идентична дума, изписана с характерен шрифт, като е налице и идентичност на класовете, стоките и услугите. Липсва съгласие от страна на "Папапанайоту" АД - РОМЕАС за регистрация на търговска марка № 49263. Спорният въпрос, дали "Архидея" ООД е имало качеството на агент (представител следва да се разреши в духа и смисъла, заложен в ПК, Регламент 40/94 и ЗМГО. ПК не дава легално определение на понятията "агент" и "представител", но е ясен замисълът на този международен акт да се осигури защита на участниците в стопанския оборот, които доверявайки се на своите търговски партньори, търпят вреди от техни нелоялни действия. Легалните дефиниции на същите понятия в българското право в случая не могат да бъдат използвани, без оглед на обстоятелството какви области от обществените отношения се уреждат с тях, тъй като те са неприложими спрямо международните актове. Неприложими са и чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) - Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове и чл. 9, ал. 1 от ЗНА - Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. За вложеният в чл. 6, седмо, ал. 1 от ПК смисъл следва да се съди не от легалните определения на понятията "агент" и "представител" съгласно българското законодателство, а от този, който ползва самата ПК и актовете по прилагането й. Даденото в чл. 8, ал. 3 от Регламент 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. решение на този въпрос е идентично с решението, дадено от ПК и чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО. В този смисъл необоснован е изводът на съда, изграден върху легалните дефиниции на същите понятия съгласно Търговския закон, Закона за митниците, Закона за туризма и др. Показателно е тълкуването, дадено в Решение от 19.12.2002 г. на Отдела по заличаване при Службата за хармонизиране на международния пазар (търговски марки и дизайн), гр. Аликанте, Испания, по тяхна Преписка № 164С 000548644/1. Термините "Агент" или представител трябва да се тълкуват широко за да покрият всички видове търговски взаимоотношения, без значение отnomen juris (наименованието по закон) на договорната връзка между принципала -притежател и агентът-СТМ заявител (т. е. заявител на марката на общността). Ето защо това, че има някакво споразумение за търговско сътрудничество между страните от такъв вид, което поражда връзка на довереник, като поставя върху заявителя пряко или косвено основно задължение за доверие и лоялност въз основа на интересите на собственика на марката е достатъчно за целите на чл. 8