Решение № 346 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2008 г.

Решение № 346 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна, срещу решение № 196 от 20.03.2008 г. по адм. д. № 171/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, втори състав. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Едноличен търговец Росен Петров Русев с фирма "АИППМП - доктор Росен Русев" от гр. Варна не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 196 от 20.03.2008 г. по адм. д. № 171/2007 г., Варненският окръжен съд, Административно отделение, втори състав е отменил Заповед № РД-09-1941 от 28.12.2006 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна. Съдът е приел за установено, че несъхраняването на медицински документ (амбулаторен лист от специалист) в досието на пациент не попада в обхвата на чл. 238, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. и за подобно нарушение НРД не предвижда налагането на санкция. Освен това е било прието, че жалбоподателят е предписал процесните три лекарства въз основа на валидни според Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти протоколи, поради което и по този пункт от заповедта не е налице нарушение. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция е частично неправилно. Санкцията по пункт I от Заповед № РД-09-1941 от 28.12.2006 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна е наложена за това, че д-р Росен Русев е издал на ЗЗОЛ с ЕГН .......... рецептурна бланка № А 8892850 от 2.08.2006 г. с изписано в нея лекарствено средство АF 239 Glucophage без да се съхраняват консулти със съответните специалисти с назначена терапия или епикриза от болнично лечебно заведение с изписаното лекарствено средство. Разпоредбата на чл. 117, т. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) задължава общопрактикуващия лекар да създава и съхранява здравно досие на пациентите, което да съдържа и амбулатарните листове от специалисти. Обстоятелствата, че амбулаторен лист № 2146 от 2.08.2006 г. е бил открит по-късно и съответно представен пред Арбитражната комисия не променя факта, че към датата на проверката той не се е намирал към здравното досие на пациента. Чл. 168 от НРД 2006 г. вменява в задължение на изпълнителите на медицинска помощ да водят и съхраняват първични документи. Съгласно чл. 169, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. амбулаторният лист е именно такъв първичен документ. По този пункт от Заповед № РД-09-1941 от 28.12.2006 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна санкцията е наложена на основание чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г., който текст се отнася за нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи, а финансовата неустойка правилно е определена в размер на 90 лв. Следователно санкцията е наложена законосъобразно. Текстът на чл. 117, т. 2 от НРД 2006 г. изрично е посочен в заповедта, така че някои допуснати неточности при отразяване и на други текстове относно нарушението не влияят на крайния резултат. Стигайки до други правни изводи в тази част на решението си Варненският окръжен съд е нарушил материалния закон, поради което решението се отменя в тази му част, а подадената жалба се отхвърля в цитираната й част. В останалата й част касационната жалба е неоснователна. Правилно решаващият състав на първоинстанционния съд е преценил, че процесните три броя медикаменти са отпуснати от общопрактикуващия лекар въз основа на протоколи №№ 401 от 3.05.2006 г., 447 от 12.05.2006 г. и 566 от 24.07.2006 г., издадени от лекари-специалисти и в предписаните в тези протоколи количества, както и че тези протоколи са заверени от РЗОК. По делото няма данни действието на протоколите да е прекратено. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НРД 2006 г. действието на утвърден и заверен "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК (РЗОК) бл. МЗ-НЗОК № 1" се прекратява със заповед на директора на НЗОК, каквато заповед в случая липсва. Освен това тези протоколи са издадени преди влизане в сила на Лекарствения списък на НЗОК, в сила от 1.09.2006 г. и са съобразени с предходния такъв. След като цитираните протоколи не са били отменени съм момента на изписването на медикаментите от ОПЛ, то предписаните в тях количества са били задължителни за този лекар. Преценява се също така, че към посочения момент не е бил изтекъл срока им за валидност, посочен в чл. 30, ал. 1 от Наредба № 4 от 15.01.2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, обн. ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което е извършено виновно. Формите на вината са посочени в чл. 7, ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай нарушенията не са извършени виновно, тъй като ОПЛ не е имал право да изпише медикаменти в количества различни от посочените от лекарите-специалисти, посочени в цитираните протоколи. По изложените съображения обжалваното решение се оставя в сила в тази му част.