Решение № 12906 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на община Дупница за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила Решение 7126 от 11.06.2024 г. по адм. дело 2219/2024 г. на ВАС, седмо отделение и оставеното с него в сила Решение 209 от 10.11.2023 г. по адм. дело 179/2023 г. на Административен съд Кюстендил. Искането е обосновано с решение по дело С-620/23 на Съда на Европейски съюз (СЕС). Твърди се, че по аналогичен случай СЕС приема, че адресат на акта за финансова корекция е водещият бенефициер, а община Дупница няма такова качество, поради което националният съд е обосновал неправилен извод за законосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на посочените по-горе влезли в сила съдебни актове и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ ИПП за трансгранично сътрудничество България Северна Македония 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна, моли да бъде отхвърлено и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, но неоснователно по следните съображения: С Решение 209 от 10.11.2023 г. по адм. дело 179/2023 г. на Административен съд Кюстендил е отхвърлена жалбата на община Дупница срещу Решение РД-02-14-561/15.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган по Програма за Трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България Северна Македония 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 %. Посоченото съдебно решение е оставено в сила с Решение 7126 от 11.06.2024 г. по адм. дело 2219/2024 г. на ВАС, седмо отделение. В решение по дело С-620/23 на СЕС се приема, че: Член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка. Соченото от искателя решение по дело С-620/23 на СЕС не може да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС, които са постановени по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища на държавите - членки, са относими при осъществяване на инстанционен съдебен контрол във връзка със съответния спор, но не и в рамките на извънредния способ по чл. 237 и сл. от АПК (в този смисъл Решение 7941 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 1673/2024 г., 5-членен с-в и Решение 13288 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. 8209/2024 г., 5-членен с-в). Цитираното в искането за отмяна решение на СЕС не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 239 АПК не съдържа хипотеза, според която може да се отмени влязло в сила решение при наличие на решение на СЕС, каквато възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК относно решение на Европейския съд по правата на човека, но и в последния случай съответното решение трябва да е относимо към конкретния правен спор. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия