Решение № 5163 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2014 г.

Решение № 5163 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Петра Кирилова Митева, Румяна Венкова Михайлова, Таня Венкова Благоева и Мариана Венкова Благоева са подали жалба срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно отчуждаването на имоти под № 19 и № 21 от приложението към решението и размера на определените за тях обезщетения или поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4123 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1,501 дка, находяща се в София, район "Надежда", квартал "Илиянци", и поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4126 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1, 401 дка, находяща се в София, район "Надежда", квартал "Илиянци", от която се отчуждават 0,710 дка. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на решението в оспорените части поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено. В хода на съдебните прения е поискано само изменение на решението в частта относно размера на определените обезщетения и присъждане на направените разноски. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни, министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и Агенция "Пътна инфраструктура" са поискали отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд като провери законосъобразността на административния акт в оспорените части, прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложение по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението към решение № 813 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, се отчуждава имот с идентификатор № 68134.1353.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4123 по картата на възстановената собственост), представляващ нива от 1, 501 дка, находяща се в квартал "Илиянци", София, и част от 0, 710 дка от поземлен имот с идентификатор № 68134.1353.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 4126 по картата на възстановената собственост ), представляващ нива от 1, 401 дка, находяща се в квартал "Илиянци", София. И двата имота са описани като имоти в земеделска територия, собственост на Благой Митев Иванчев, починал на 13.02.1983 г. Жалбоподателите Петра Кирилова Митева, Румяна Венкова Михайлова, Таня Венкова Благоева и Мариана Венкова Благоева имат правен интерес да обжалват административния акт, тъй като са собственици на имота като наследници на Венко Благоев Митев, син на Благой Митев Иванчев, починал на 6.11.1993 г. С решението на Министерския съвет е определено обезщетение от 1216 лева за отчуждения поземлен имот с идентификатор 68134.1353.123. и обезщетение от 665 лева за отчуждената част от 0, 710 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126. Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи; наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии. Жалбоподателите поддържат незаконосъобразност на решението на Министерския съвет в частта за отчуждаването на поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126 по съображения, че от остатъка не може да се обособи самостоятелен парцел. Доводът обаче няма отношение към законосъобразността на отчуждаването, тъй като размерът на отчуждената част, съответно на останалата част от имота, се определя с подробния устройствен план, приет за населеното място, който е влязъл в сила, тъй като не е бил обжалван. Останалите доводи на жалбоподателите за незаконосъобразност на административния акт са свързани с размера на определеното за отчуждените имоти обезщетение. Те възразяват, че имотите им погрешно били характеризирани като земеделска земя и поради това определеното за тях обезщетение е било занижено. Върховният административен съд намира, че при издаването на решението на Министерския съвет на Република България в частта относно размера на определеното обезщетение за двата имота е било допуснато нарушение на материалния закон. Според възприетата в решението на Министерския съвет експертна оценка, изработена от независим оценител, обект на оценката са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии на територията на Столична община. Оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г. На основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато са намерени сделки, пазарната цена за отчуждаваните имоти е определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. В останалите случаи, поради липса на извършени сделки, оценката е изготвена по реда на правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони и наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи. За поземлените имоти в земеделска територия са намерени 66 вписани сделки, от които 5 се отнасят за имоти в землище "Илиянци". По съображения, че петте сделки не съответстват на изискванията на закона и не могат да се ползват като пазарни аналози, оценителят е изготвил оценката на имотите в земеделска територия, между които и процесните имоти, по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. За проверка на законосъобразността на определения в решението на Министерския съвет размер на обезщетението за двата имота, по делото беше изслушано заключение на вещо лице от 16.05.2014 г. Въз основа на две сделки с имоти, попадащи в земеделска територия, намиращи се в район "Надежда", София, вещото лице е изчислило средна пазарна стойност от 980 лева за декар, при което размерът на обезщетението за имот 68134.1353.123 възлиза на 1471 лева, а този за отчуждената част от имот 68134.1353.126 - на 696 лева. Във връзка с твърдението на жалбоподателите, че имотите им се намират в урбанизирана територия, с определение от 19.05.2014 г. са дадени указания за представяне на доказателства за статута на поземлените имоти. От приетото като доказателство писмо № РА 92-00-224/7.06.2014 г. на главния архитект на София, изпратено до началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-София, се установява, че група имоти, между които поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126, попадат в урбанизирана територия, тъй като се включват в обхвата на регулационния план НПЗ "Илиянци-запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София. Според допълнителното заключение на вещото лице от 21.03.2015 г. поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126 попада в територия с регулация, одобрена със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, а имот с идентификатор 68134.1353.123 не е в регулация. По действащия общ устройствен план на София поземлен имот с идентификатор 68134.1353.123 попада в зона "транспортна инфраструктура", а поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126 - в зона "транспортна инфраструктура и стопанска за бъдещо застрояване". Въз основа на тези данни следва да се приеме, че поземлен имот с идентификатор 68134.1353.123 незаконосъобразно е бил оценен по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи вместо по пазарни цени на сделки с имоти със сходни характеристики. Законосъобразният начин за определяне на равностойно парично обезщетение, когато има сключени сделки на пазарни цени, е въз основа на осреднената пазарна стойност на имоти с подобна на отчуждаваните характеристика. Сравнителният анализ в административното производство незаконосъобразно е бил извършен за сделки в землище "Илиянци". Не би могло да се сравняват пазарни аналози за сделки, намиращи се "землище Илиянци", тъй като според определението, дадено в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (чл. 3 ЗАТУРБ). "Илиянци" не е населено място, а квартал на София, който попада в границите на район "Надежда", (чл. 2, ал. 2, т. 22 от Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове). Съгласно чл. 10 ЗАТУРБ райони се създават в столицата и в градовете с население над 300 000 души. По определението, дадено в чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, районът е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. В зависимост от границите на района, обхванатите от него имоти биха могли да попадат, както в селищната, така и в извънселищната част на населеното място, респективно в урбанизирана, земеделска или горска територия. Затова случаите като разглеждания изискват съпоставката на имоти, които се намират в границите на района и същевременно попадат в една и съща по вид територия. Отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1353.123 също е била оценена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи като имот в земеделска територия, макар доказателствата да сочат, че попада в урбанизирана територия. От това следва, че размерът на обезщетението за този имот следва да се определи чрез съпоставката с имоти със сходна характеристика, попадащи в урбанизирана територия, въз основа на осреднена пазарна стойност или по реда, предвиден в Прадвилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Във връзка с довода си, че обезщетението за двата имота следва да се определи по пазарни цени, жалбоподателите са представили нотариален акт за покупко-продажба на идеални части № 18, том III, нот. дело № 358/2012 г., нотариален акт № 11, том III, нот. дело № 367/15.09.2011 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, нотариален акт № 161, том I, нот. дело № 139/2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, нотариален акт № 17, том III, нот. дело 557/2012 г. за покупко - продажба на идеални части от недвижим имот и "съгласие" за апортиране на недвижими имоти в капитала на "АБП груп" ЕООД със седалище и адрес на управление София. Сделките, описани в тези документи, обаче не могат да служат като пазарни аналози, въз основа на които да се изчисли осреднена пазарна цена. Продажбата на идеални части от поземлени имоти не е от вида на предвидените от закона сделки, тъй като не позволява изчисляването на пазарна цена за единица площ. Освен това имотите - предмет на тези сделки, се намират не в район "Надежда", а в район "Сердика". Сделката по нотариален акт № 11, том III, нот. дело № 367/15.09.2011 г., с която се учредява договорна ипотека върху земеделски земи, находящи се в квартал "Бенковски", район "Сердика", също не може да се ползва като пазарен аналог, тъй като имотите не се намират в близост до отчуждаваните, а и нямат вписана в нотариалния акт самостоятелна цена по причина, че общо обезпечават сумата по кредитната линия. Апортът на недвижими имоти в капитала на търговско дружество не може да се използва за определяне на пазарната стойност на подлежащите на отчуждаване имот, тъй като не отговаря на предвидените в закона критерии. Апортът не е имотна сделка, поради което не попада сред сделките, обозначени с понятието "други възмездни сделки" по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. По силата на извършеното прехвърляне не се придобива право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот срещу заплащане на определена цена, а дял от капитала на търговско дружество въз основа на оценка на непаричната вноска. Поради това че наподобява повече сделката за замяна, отколкото тази за покупко-продажба на имот, която има пряко парично изражение, апортът не би могъл да се разглежда като пазарен аналог. Като допълнителен аргумент срещу ползването на тази сделка в случая следва да се изтъкнат и обстоятелствата, че представеният документ "съгласие" не доказва прехвърлянето на собствеността, а имотите, за които се дава съгласие, се намират в районите "Сердика", "Нови Искър" и "Витоша", което означава, че не са в близост до отчуждаваните. При положение, че за попадащият в урбанизирана територия поземлен имот с идентификатор 68134.1353.126 не са намерени пазарни аналози, размерът на обезщетението следва да се определи по удвоената данъчна оценка съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 от Закона за държавната собственост. Жалбоподателите обаче не са представили удостоверение за данъчна оценка на имота. Вместо това са направени изчисления от вещото лице по делото в заключението от 21.03.2015 г. Този начин на оценяване обаче не е предвиденият от закона. Разпоредбата на чл. 32, ал. 31, т. 1 от Закона за държавната собственост препраща към чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който гласи, че при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Съгласно чл. 3 от приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Поради това жалбата в частта относно отчуждаването и определянето на обезщетението за този имот по пазарни цени, респективно по удвоена данъчна оценка, следва да се отхвърли като недоказана. По отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1353.123, за който не са ангажирани категорични доказателства, че попада в урбанизирана територия, решението на Министерския съвет следва да се измени в частта за определеното обезщетение, което да се изчисли по пазарни цени. Обезщетението следва се увеличи от 1216 лева на 1471 лева съгласно заключението на вещото лице от 16.05.2014 г., въз основа на изчислената осреднена пазарна стойност. Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на жалбоподателите е сключил с тях поотделно договор за правна помощ, всеки за сумата 500 лева, при което общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2000 лева. Възнаграждението не съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което размерът от 2000 лева следва да се намали на 600 лева, по аналогия с чл. 8, ал. 2, т., 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на направените от жалбоподателите разноски е 900 лева, от които 300 лева за вещо лице и 600 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да се присъдят половината от направените разноски или 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд