Решение № 7296 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16028/2010 г.

Решение № 7296 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16028/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 87 и сл. от ЗУБ е образувано по жалбата на Джамшед Амири, гражданин на Афганистан против решение № 495/15.11.2010 г. на Председателя на ДАБ при МС. Иска отмяна на решението, с което му е отказано предоставянето както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Твърди, че административния орган не е мотивирал своя акт като е приел, че в Афганистан няма непосредствена заплаха за живота, сигурността му или свободата му поради насилие породено от въоръжен конфликт, както и опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. В хода на делото по същество, служебно назначения представител на жалбоподателя - адв. Величков, допълва възражението от жалбата, посочвайки че приложената справка за ситуацията в Афганистан е бланкетна и не отговаря на истината. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не взема отношение по така подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са налице влезли в сила решения за отказ от предоставяне на статут, в които са обсъдени всички наведени от жалбоподателя основания. Върховният административен съд, III отделение, като обсъди представените към преписката доказателства прие за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по последваща молба по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, подадена от Джамшед Амири от 2.03.2010 г., (шеста по ред) с която е поискал "статут на бежанец и да живея със семейството си в България, които са български граждани". На същата дата чрез даване на писмени указания административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Амири на разбирам за него език (български) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 4.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване на новите обстоятелства въз основа на които е поддадена последващата молба. В хода на интервюто е посочено, че причината, поради която молителя желае да получи закрила, е осъщественото преди 1991 г. преследване спрямо него и семейството му, поради принадлежност към държавни служби, опасността от продължаване на това преследване при евентуалното му завръщане, както и невъзможността съпругата и детето му, които са български граждани да се приспособят към живота в Афганистан. На 25.03.2010 г. и 23.06.2010 г. са проведени допълнителни интервю, в което обстоятелствата от първото интервю са потвърдени. Към преписката е приложено и становище рег. № 1790/17.05.2010 г., установяващо обстановката в Афганистан - състояние на сигурността, рискови райони, антиправителствени сили, териториално разпределение на действията на талибаните, необходимост от международна закрила на афганистанските граждани. По молбата на Амири, интервюиращия орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № 7764/25.06.2010 г.), в което е направено предложение да бъде отказано предоставянето на закрила, тъй като обстоятелствата, въз основа които чужденеца обосновава нуждата от закрила, са преклудирани като разгледани в предходните административни производства. По отношение на опасността от въоръжен конфликт в страната е заявено, че макар същия да не е овладян окончателно, то в големите градове няма основание да се приеме, че всяко лице намиращо се там е застрашено. С обжалваното решение, административният орган, след като е обсъдил наличието на нови обстоятелства в молбата за закрила е отказал предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на молителя. Прието е, че чужденецът не сочи никакви нови факти от съществено значение за личното си положение или държавата си на произход, което прави така подадената последваща молба явно неоснователна. Позоваването на семейното положение на чужденеца, имащ брак с български гражданин и дете с българско гражданство, органа е преценил като обстоятелства, чието значение е разглеждано в предходни административни производства, поради което същите са преклудирани. Изложените мотиви в решението са в съответствие с материалния закон. Правилно е прието, че интегрирането на чужденеца в обществото ни, създаването на семейство с български гражданин, както и факта, че същия е баща на български гражданин не могат да бъдат основание за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. Напълно във връзка с фактите по делото, административния орган е преценил, че семейното положение на молителя обосновава възможност за защита по реда на Закона за чужденците в Република България, но не и по ЗУБ. С оглед изложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,