Решение № 5597 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2015 г.

Решение № 5597 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Абдул Хасиб Фарук- гражданин на Пакистан, действащ със съгласието на неговата майка Бадар Султана, чрез адвокат Силвия Любенова от САК срещу Решение № 3743/29.05.2016 г., постановено по административно дело № 3464/2015 г. на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита се, че административният орган е направил формална преценка на ситуацията в Пакистан и освен това не е разглеждал конкретно бежанската история и факта на отправени заплахи, а е подходил формално към случая, с което е нарушил чл. 35 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд не обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез които да установи обективната истина имаща съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, видно от неговата бежанска история. Излага се довод за необоснованост на решението, който е аргументиран с посочването на вътрешни противоречия в мотивите на съда и липса на причинна връзка между доказателствата и юридическите факти. Ответникът- Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита решението за правилно. Според него изводът на АССГ за законосъобразност на обжалвания административен акт е съответен на събраните доказателства и приложимия материален закон. Намира, че правилно са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и държавата му на произход, като изложените от лицето съображения са от социално- битов характер и са обсъдени от първоинстанционния съд. Счита, че заявените от молителя обстоятелства, поради които заедно с майка си и брат си е напуснал страната по произход не обосновават наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на търсените статут и закрила. По изложените съображения счита, че решението следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение № 3743/29.05.2015 г., постановено по административно дело № 3464/2015 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Абдул Хасиб Фарук, непълнолетно лице, представлявано от майка си Бадар Султана, гражданин на Ислямска Република Пакистан срещу Решение № 345/22.01.2015 г. на Заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена неговата молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ е приел обжалваното решение на ДАБ за правилно и законосъобразно, тъй като административният орган е направил вярната преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговите политически възгледи и поради неговата религия. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и справката за политическата ситуация в Пакистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Приема се за спазен чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, където е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на Държавната агенция за бежанците се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, тъй като административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност- предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства. На база приетата доказателствена маса е изградил законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Абдул Хасиб Фарук за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че произнасянето на административния орган, относно ситуацията в Пакистан е в разрез с разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като същият е извършил формална преценка на ситуацията в страната. Видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Пакистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Пакистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Пакистан, случващите се частични въоръжени сблъсъци не могат да се разглеждат като наличие на война. Цялостната оценка на ситуацията в страната не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Пакистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Пакистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Извършвани са отделни атентати и въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и само в северната част на страната. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател сочещи за необоснованост на решението аргументиран с посочването на противоречия в мотивите на съда и липса на причинна връзка между доказателствата и юридическите факти. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите за търсената закрила на пакистанския гражданин са идентични с тези, които той е посочил по време на предходните производства. При подаването на процесната молба, която се явява последваща за Абдул Хасиб Фарук, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. Фактите, които се съдържат в бежанската история, не обосновават констатация за съществуваща реална опасност за живота, здравето или човешките права на лицето, поради съществуващо насилие в Пакистан в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Причините, посочени от лицето са от битов и криминален характер и касаят влошени отношения между жалбоподателя и негови близки родственици. Наличието на извършено спрямо него криминално деяние от служител в училището, където е учил е извън обхвата на ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,