Решение № 10309 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2016 г.

Решение № 10309 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 406 от 10.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1552/15 г. Административен съд - Б., 18-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Е. Е. Д." - ЕООД - гр. Б., против ревизионен акт № Р-02000214001416-091-001/13.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 198/14.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 8 000 лв. за м. юни 2014 г. на осн. чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури издадени от "Арт корект плюс"-ЕООД. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. Б. юрисконсулско възнаграждение в размер на 762 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Е. Е. Д." - ЕООД -гр. Б., представлявано от управителя Е. Я. И. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Е. Е. Д." - ЕООД - гр. Б., против ревизионен акт № Р-02000214001416-091-001/13.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 198/14.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 8 000 лв. за м. юни 2014 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на осн. чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури издадени от "Арт корект плюс" - ЕООД. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "Арт корект плюс" - ЕООД за данъчен период м. 06/2014 г. и 07/2014 г. - сочил и доводите си, поради което счита, че издаденият ревизионен акт се явява законосъобразен и правилен, а жалбата неоснователна и недоказана. За да изгради своите доводи, първоинстанционният съд е обсъдил както събраните в хода на ревизията доказателства, така и доказателствата, които са били представени от задълженото лице в хода на съдебното производство - писмени документи и заключение на назначена съдебно счетоводна експертиза. От една страна съдът е изложил мотиви защо не е налице реалност на доставките по двете фактури в случай че се приеме, че те имат за предмет "плащане по договор" - плащането и по двете е извършено след започване на ревизията. От друга страна съдът е изложил аргументи защо според него не са налице реални доставки в случай че се приеме, че предмет на доставка е извършването на СМР. След дадено тълкуване на разпоредбите на материалния закон относно възникването на право на данъчен кредит, и обсъждане на доказатествата, аргументите на съда за липса на реални доставки на услуги се систематизират до следното: - 1. представеният протокол образец № 19 не разполага с обвързваща съда доказателствена сила, съпоставен с останалите доказателства по делото, както и писмените обяснения на управителя на ревизираното лице и на управителя на дружеството, издател на фактурите, същият не води до извод, че посочените СМР са изпълнени от "Арт корект плюс" - ЕООД; 2. предвид на обстоятелството, че писмените доказателства относно кадровата обезпеченост на доставчика са представени едва при съдебното обжалване и те нямат обвързваща съда доказателствена сила, следва да се приеме, че те са създадени за нуждите на обжалването, в тази насока съдът е извършил позоваване на решението на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С-324/11; 3. съдът не кредитира преките доказателства за извършване на СМР като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. В тази насока са обсъдени всеобхватно както писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, така и тези на управителя на изпълнителя, които установяват, че реалния изпълнител нае СМР е друго дружество - "Пробилдинг инженеринг" - ЕООД. Като допълнително обстоятелство е посочен факта, че най-голяма стойност на актуваните от "Арт корект плюс" - СМР са за изграждане на отоплителна система в офиса /ред 17 от протокол обр. 19/, като няма данни такъв актив да е заведен в счетоводството на дружеството. На база на гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направените оплаквания ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение. Едно от основните оплаквания на касатора е за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че първоинстанционният съд игнорирайки събраните по делото доказателства неправилно е възприел тезата на приходния орган относно липсата на реални доставки по процесните фактури. Това оплакване е несъстоятелно и не намира подкрепа във фактите и обстоятелствата по делото. От мотивната част на съдебния акт е видно, че първоинстанционният съд е изложил установената фактическа обстановка по време на ревизията, становищата и на двете страни по спора, ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число на отделен ред тези представени в съдебното производство, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В случая правото на данъчен кредит по двете процесни фактури е отказано поради липса на реални доставки, като обстоятелствата относно последваща /след издаване на фактурите/ дерегистрация по ЗДДС на доставчика, липса на плащане по фактурите към момента на издаването им и прочие, са изложени като допълнителни аргументи в подкрепа на констатациите за нереалност на доставките, а не като решаващи такива за непризнаване на право на данъчен кредит. В този смисъл аргументите на жалбоподателя, свързани с тях, са неотносими към спора, и не следва бъдат обсъждани. Неоснователни са и оплакванията, че първоинстанционният съд неправилно е възприел тезата на приходния орган изразяваща се в това, че управителят на "Арт корект плюс" - ЕООД е дал писмени обяснения, според които той лично не е извършвал никаква дейност и не знае, съответно не разполага със счетоводни документи относно извършвана дейност от дружеството, съответно, че строително-ремонтните работи, предмет на двете фактури, са извършени от друго дружество - "Пробилдинг инженеринг" - ЕООД през предходен данъчен период. Обясненията на управителя на "Арт корект плюс" - ЕООД наистина са дадени във връзка с насрещна проверка по друго данъчно производство, но те са приобщени по процесната ревизия по предвидения в ДОПК ред, поради което се явяват годно доказателствено средство за обстоятелствата, изложени в тях. Тези обяснения по никакъв начин не са опровергани от другите доказателства по делото, поради което няма пречка да бъдат зачетени както от приходния орган, така и от съда. От друга страна първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не дава вяра на ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства в хода на съдебното производство, които са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция. В същото време жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че СМР възложени на "Арт корект плюс"-ЕООД са различни от СМР, извършени от "Пробилдинг инженеринг" - ЕООД и кое е наложило тяхното повторно извършване. Както бе вече посочено, първоинстанционният е обсъдил въпроса за реалността на предмета на доставки по двете фактури на две различни основания - от една страна ако се приеме, че те имат за предмет плащане по договор, а от друга страна ако се приеме, че те имат за предмет извършени СМР и че в тях погрешно е посочено само "плащане по договор". Изложеното е вярно, но само по отношение на фактура № 9/30.07.20014 г. От представения договор за строителство от 7.04.2014 г., сключен между "Арт корект плюс" - ЕООД и "Е. Е. Д." - ЕООД /стр. 107 от делото/ е видно, че по чл. 2, ал. 1 страните са договорили следния начин на плащане - 50% авансово плащане след представяне на фактура в срок до 27.06.2014 г. и заключително плащане след подписване на протокол образец 19 и представяне на оригинална фактура от изпълнителя. При така направеното договаряне на начина на заплащане фактура № 8 от 27.06.2014 г., с означен предмет "плащане на договор за поддръжка", се явява авансово плащане по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, а между страните по делото няма спор, че към датата на издаване на фактурата плащане не е било извършено, а такова е последвало едва след приключване на ревизията. Направените оплаквания в касационната жалба, свързани с допуснато нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, също не могат да бъдат споделени. При изграждане на своите правни изводи административният съд е дал правилно тълкуване на материалния закон, с оглед на което е преценил относимите към спора доказателства. Обстоятелството, че задълженото лице притежава данъчна фактура само по себе си не е достатъчно за възникване на право на данъчен кредит. Правилно е акцентирано на значението на реалното извършване на услугата от доставчика като основание за възникване на правото на данъчен кредит, като в тази насока е съобразено и тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на европейския съюз. С основание съдът е посочил, че вписаният предмет на доставка в двете фактури не може да бъде обвързан с представените от жалбоподателя писмени доказателства - оферта, договор за строителство, протокол образец 19, поради което е споделил изводите на приходния орган, за липса на реални доставки. Като е приел, че издадения от ТД на НАП - гр. Б. ревизионен акт № Р-02000214001416-091-001/13.05.2015 г., потвърден с решение № 198/14.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., е правилен и законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Е. Е. Д." - ЕООД - гр. Б., Административен съд - гр. Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" гр. Б. разноски по делото в размер на 762 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,