Решение № 8090 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2015 г.

Решение № 8090 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. С., срещу Решение № 2638/15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7548/2014 г. по описа на Административен съд С. град с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му. Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията, гр. С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. С., против Комисия за регулиране на съобщенията гр. С., с която на основание чл. 292 от АПК дружеството е предявило обективно съединени искове, с искане да бъде признато за установено, че конкретно посочени задължения, вменени му за изпълнение от ответника с решения № 1361/2012 г. и № 1362/2012 г. са изпълнени към 10.04.2013 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове, като неоснователни, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното от ищеца изпълнение, към изведения от него в исковата молба момент. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, тъй като същото не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, каквито доводи са развити касационната жалба. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него се съдържа изложение относно становищата на страните и съдържанието на част от събраните по делото доказателства. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Декларативно посоченото в решението, че от извършените в него изброявания и фактически установявания, при разменяна кореспонденция между страните и след датата, на която се твърди изпълнение от ищеца, както и позоваването на практика на ВАС, относима според съда към част от задълженията, не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 292 от АПК длъжникът може да предяви срещу взискателя отрицателен установителен иск, оспорвайки задължението, предмет на изпълнение, въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, като предмет на изпълнение по смисъла на чл. 267 и чл. 268, т. 1 от АПК. В случая в обстоятелствената част на исковата молба се твърдят конкретни факти, настъпили след издаване на изпълнителните основания - решения № 1361/2012 г. и № 1362/2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, за установяването на които са представени доказателства, основаващи според ищеца изпълнение на вменените му задължения към определена дата. С обжалваното решение е възприета неоснователност на предявените искове, без съдът да даде дължимият се отговор, твърдяните от ищеца факти установяват ли се или не от представените доказателства, при положение, че се твърди изпълнение на задължението по седем конкретни точки от решение № 1361/2012 г. на КРС и три от решение № 1361/2012 г., доказана ли е липсата на изпълняемо задължение, в случая към определен момент. Всъщност възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като изложение на съдържанието на част от доказателствата по делото по никакъв начин не е залегнала при дължимото се произнасяне относно приложението на закона към приетото за установено. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,