Решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г.

Решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, във вр. с чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по предявен от "Б. "О., гр. В. иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА против [фирма], гр. София за отмяна на арбитражно решение от 31.05.2012 г., по В. № 7/2011 г., постановено от Арбитражен съд В. Т. при С. с нестопанска цел "П. П. И М. ". Със същото решение са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу ТД [фирма], гр. В. обективно съединени искови претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 258 ЗЗД и е осъден последния да заплати на ищеца в арбитражното производство сума в общ размер от 192 201 евро, формирана като сбор от дължимите по договор за изработка от 18.01.2010 г. и допълнително споразумение към него от 06. 07.2010 г. суми: 110 680 евро, представляваща първоначално договорена трета вноска, платима съгласно чл.2, раздел III от цитирания договор за изработка; 720 евро - неплатен остатък от първа вноска, дължима при подписване на горепосочения договор за изработка; 47 040 евро- стойността на допълнително изградени 490.4 кв. м. строителство към сграда 2 на етап "Заливане на основи, изработка и монтаж на метална конструкция, съгласно сключено допълнително споразумение от 06. 07. 2010 г., неразделна част от договор за изработка от 18.01.2010 г.; 3755 евро - стойност на изработка на подкранов път, съгласно цитираното допълнително споразумение към процесния договор за изработка и 30 000 евро - възнаграждение, произтичащо от разликата при преобразуване на навес в промишлена постройка в сграда 3 на етап "Заливане на основани, изработка и монтаж на метална конструкция" по допълнително споразумение към договора за изработка, като в тежест на ответника по спора са поставени и деловодните разноски в общ размер от 35 537.37 лв.. Въведеното с исковата молба отменително основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА е обосновано с отсъствие на валидно арбитражно споразумение, което да определя компетентността на АС по отношение на спора, с който е бил сезиран. Ищецът излага съображения, че подписаното арбитражно споразумение между него и [фирма], цедирал вземането си по процесния договор за изработка на [фирма], [населено място], е допълнение към сключения с цедента договор за изработка от 18. 01.2010 г., поради което е неприложимо в отношенията на длъжника с цесионера. Съображенията са, че той е придобил единствено прехвърленото му чрез цесията вземане за неплатено възнаграждение, така както е описано в договора за цесия, но не и всички права на цедента, произтичащи от основания договор. Поддържаното основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА е аргументирано още и с липсата на надлежна представителна власт за лицето И. М. С., подписала от името на "Б. "О. арбитражното споразумение, доколкото е безспорно, че към релевантния за спора момент за законен представител на ЮЛ- търговец е вписан А. С. П.. Последната е регистрирана като управител едва на 05.08.2010 г., т. е. след датата на сключения от нея процесуален договор, като предвид императивната разпоредба на чл. 140, ал. 4 ТЗ, според ищеца, без значение за действителността на осъщественото представителство е обстоятелството, че документите на същата, като новоизбран управител, са входирани в Търговския регистър за отразяване на промяната на 06.07.2010 г. Действителността на арбитражното споразумение, обуславящо приложението на отменителното основание по т. 2 на чл. 47 ЗМТА ищецът е оспорил и поради неспазване на договорената между страните специфична форма на неговото подписване - освен положен от оправомощените да представляват съконтрахентите подпис, да е изписано саморъчно и името на същите, поради което според доводите в исковата молба следва да се приложи по аналогия процесуалното правило на чл. 579 ГПК. Ответната по иска страна, чрез процесуалните си представители, е възразила по основателността му, излагайки подробни съображения в отговора си по чл. 131 ГПК, които поддържа и в проведеното по делото открито съдебно заседание, като иска отхвърлянето му и присъждане на направените деловодни разноски. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 48 ЗМТА и въведеното отменително основание, намира: Искът, основан на чл. 47, т. 2 ЗМТА е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 48 ЗМТА и е допустим, но разгледан по същество е неоснователен на въведеното основание. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че абсолютна предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от Арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, легално дефинирано в чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗМТА, което по своята правна същност представлява самостоятелен процесуален договор, писмената форма на който е елемент от фактическия му състав. В случая между страните по процесния договор за изработка - [фирма] и настоящия ищец е налице сключено арбитражно споразумение, обективирано в изготвено в писмен вид допълнително споразумение от 19.07.2010 г. Тезата на ищеца, че то е недействително, като сключено от лице без представителна власт за последния, предвид императивно разпореденото от чл. 140, ал. 4 ТЗ в редакцията на нормата, обнародвана в "ДВ, бр. 58/2003 г. " конститутивно действие на вписването не се споделя от настоящия съдебен състав. Безспорно установено е по делото, че подписалата процесното арбитражно споразумение от името на "Б. "О. - И. С. е била избрана за управител на това търговско дружество от проведеното на 29.06.2010 г. ОС на съдружниците, депозирала е документи за вписване в Търговския регистър на 06.07.2010 г., като самата регистрация е извършена на 05.08.2010 г. Следователно съобразени фактите по делото и задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 140, ал. 4 ТЗ, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 690 от 03.12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г. на II т. о., според която дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ правновалидният за търговското дружество и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване, произтичащи от взето решение от върховния орган на О. - ОС на съдружниците, промени е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното, дават основание да се приеме, че по отношение на представляваното дружество и самите съдружници решението за избор на И. С. за управител е породило незабавно действие. Поради това то е противопоставимо на настоящия ищец и последният не би могъл да се позове на липса на надлежна представителна власт на представляващи я го, по съображения, основани на конститутивния ефект на вписването, намиращ в този случай проявление само спрямо трети лица, правата на които Б. "О. не е оправомощен да предявява, вкл. чрез правопогасяващо възражение. Неоснователно е и твърдението за недействителност на арбитражното споразумение поради липса на форма. При безспорното му изготвяне в писмена форма и положен подпис от надлежно представляващия ищцовото ТД негов законен представител е правно ирелевантно обстоятелството, че изписаното под подписа име и фамилия на същия не е осъществено собственоръчно от последния - арг. от чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Що се касае до позоваването на чл. 579 ГПК, то настоящият съдебен състав счита, че процесуалната норма е неприложима по аналогия на осн. чл. 46, ал. 2 ЗНА. Отделен остава въпросът, че въобще в случая отсъстват установените от закона предпоставки - приложимият нормативен акт да е непълен и да е налице сходство между отделните случаи. Арбитражното споразумение, няма правната характеристика на нормативен акт, а и ЗМТА, въвеждащ конкретни изисквания за същото с легалното му дефиниране, не е непълен в тази си част. Не съществува и сходство между нотариалните действия по издаване на нотариален акт, изчерпателно регламентирани в ГПК и осъществяваните от съконтрахентите действия по сключване на процесуален договор. Що се касае до обективното отсъствие на техническа възможност за извършване на нова почеркова експертиза, допусната в проведеното по делото открито съдебно заседание, то съобразено обстоятелството, че такава е била изслушана пред АС и в. л., изследвало оригинала на сключеното арбитражно споразумение, категорично е заявило в заключението си, че положеният под него подпис е на лицето И. С., при липсата на доказателства за проявена от негова страна недобросъвестност, некомпетентност, или данни за осъществено престъпление, тази невъзможност не е основание да се изгради различен от извода на АС за автентичността на документа. Недоказана е и твърдяната нищожност на процесуалния договор, поради липса на предмет. Обстоятелството, че на 19.11.2010 г. е сключено тристранно споразумение между "Б. "О., [фирма] и [фирма], приложено по делото, изключва споразумението за прекратяване на договора за изработка от 18.01.2010 г. да е породило своите правни последици. Като частен свидетелстващ документ то няма обвързваща съда доказателствена сила и се преценява наред с всички останали доказателства по делото, както е процедирал и АС. Настоящият съдебен състав не приема за основателна и поддържаната в исковата молба теза, че доколкото цесионерът [фирма] не страна по процесното арбитражно споразумение, то същото е неприложимо в отношенията между страните. Съобразена правната характеристика на договора за цесия и правните последици, които същият поражда следва да се приеме, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, каквато принадлежност е и уговореният между съконтрахентите начин на разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по договора. Но дори да се възприеме изразеното в исковата молба разбиране, че извършената цесия на вземането по договора за изработка не е довела до встъпване в арбитражното споразумение на цесионера - ищец в арбитражното производство, то възражението за неприложимостта му е оправомощен да направи единствено последният, доколкото съгласието на длъжника съществува и липсва законово основание за оттеглянето му. Що се касае до останалите въведени от ищцовата страна доводи, най- общо свързани с процесуалното поведение на АС при събиране и оценка на доказателствата, вкл. заключението на в. л. и предприетите процесуални действия, във вр. с исканото спиране на производството по делото, то те - относими към процесуалната законосъобразност на арбитражния акт, не подлежат на съдебен контрол в производството по чл. 48 и сл. ЗМТА. поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по същите. По изложените съображения исковата претенция, основана на чл. 47, т. 2 ЗМТА следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото в исковото производство пред ВКС на ответната по иска страна следва да бъдат присъдени деловодните разноски, които своевременно е претендирала възлизащи на сумата 20 000 лв. - реално заплатено възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие серия "Д" № [ЕГН ], неоспорено от ищеца като прекомерно - арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС