Решение № 2 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2010 г.

Решение № 2 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Л. В. Т. и Т. Б. Т. за отмяна на влязлото в сила на 13.07.2010 г. решение № 893 от 23.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1850 по описа за 2008 г. на В. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 2003 от 17.06.2007 г. по гр. д. № 9930/2007 г. на В. районен съд. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезата на чл. 304 от ГПК. Ответниците по молбата Е. Й. Г. и П. Й. Н., ищци в исковото производство оспорват същата, а А. Т. М., Р. Т. Т., Р. Х. М. и К. М. М., ответници в исковото производство, считат, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявения от Е. Й. Г. и П. Й. Н. против А. Т. М., Р. Т. Т., Р. Х. М. и К. М. М. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, за който на ищците им е признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците са поддържали, че са придобили собствеността по силата на договор за дарение, оформено с нот. акт № 49/8.08.1997 г., а праводателите им са били собственици по давност, евентуално са поддържали, че самите те са придобили собствеността по давност. Молителите поддържат, че макар да не са участвали в процеса, решението ги обвързва, тъй като се явяват прехвърлители по договора за дарение и са си запазили правото на ползване върху имота и решението засяга правата им в две насоки: отрича правото им на собственост към датата на дарението, като препятства възможността им в нов процес да опровергават тези изводи на съда и има пряко отражение в правната им сфера като носители на правото на ползване. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т. е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. Прехвърлителят на недвижим имот не е необходим другар с приобретателя по сделката, когато по предявен иск се отрича правото на собственост на приобретателя, тъй като не е налице еднаквост на спорното правоотношение и решенията спрямо другарите може и да са различни - дори да се отрече правото на собственост на прехвърлителите, приобрателят пак да бъде признат за собственик, например ако е придобил имота по давност. Липсва необходимо другарство и между носителя на право на ползване и носителя на голата собственост при предявен иск за собственост на недвижим имот, тъй като тези лица не са страни в едно неделимо правоотношение. Следователно молителите не са обвързани от влязлото в сила решение и не са легитимирани да искат отмяната му при условията на чл. 304 ГПК. В обобщение молбата за отмяна на влезлите в сила решения на Варненския районен и Варненския окръжен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Молителите следва да възстановяват направените от Е. Й. Г. и П. Й. Н. разноски за настоящото производство в размер на 300 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат З. С. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение