Решение № 3973 от 12.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Райчева - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 745/09.11.2022 г., постановено по адм. д. 935/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Д. Антонова, [ЕГН], с адрес: гр. Димитровград, [улица],[номер], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002620006808-091-001/26.05.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 432/10.08.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП и приходната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 010 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита доводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА за неиздържани предвид установената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото. Твърди че в хода на ревизията на физическото лице безспорно е констатирано наличието на недобросъвестно поведение в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, целящо да лиши КИБЕЛА-83 ООД от имущество за плащане на публичните му задължения. В тази връзка оспорва правните изводи на съда за отсъствие на кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. В касационната жалба са развити подробни аргументи. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 381,60 лв. като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответната страна Д. Антонова, чрез адв. Е. Писков, оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което прилага списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г. и банково извлечение от 01.03.2023 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Хасково е бил РА Р-16002620006808-091-001/26.05.2021 г., издаден от В. Ангелова, на длъжност началник на сектор орган, възложил ревизията и П. Андрева, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, с който е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на Д. Антонова за задължения на Кибела-83 ЕООД по ЗДДС за данъчен период м. 08.2016 г. в общ размер на 172 700 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16002620006808-020-001/10.11.2020 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив. Предметният обхват на ревизията включва отговорност на физическото лице по чл. 19 ДОПК за задължения на Кибела-83 ЕООД за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г., за ДДС за периодите от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. и от 01.10.2015 г. до 31.01.2016 г. С последваща Заповед за изменение на ЗВР Р-16002620006808-020-002/16.02.2021 г. срокът на ревизията е удължен до 16.04.2021 г. Извършените процесуални действия и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16002620006808-092-001/29.04.2021 г., издаден от определения със заповедите ревизиращ екип и връчен на адресата на 27.05.2021 г. Ревизираното лице не е упражнило правото на възражение срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА, който е бил обжалван и потвърден с Решение 432/10.08.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. В констативната част на първоинстанционното съдебно решение са описани подробно фактите и събраните доказателства от извършените процесуални действия от органите по приходите. Кибела-83 ООД е било учредено в началото на 2009 г. от Д. Антонов и Д. Цацева (по-късно Антонова). Капиталът е разпределен поравно между физическите лица, а управленските функции са изпълнявани съвместно от тях до 10.09.2016 г. На посочената дата съсобствениците прехвърлят дружествените си дялове на А. Желев по силата на договор за покупко-продажба, вписан в Търговския регистър на 15.09.2016 г. (заедно с промяната на правноорганизационната форма на ЕООД). В полза на Д. Антонова са изплатени суми от разплащателните сметки на дружеството в ОББ АД на 16.09.2016 г. 51 200 лв., на 17.09.2016 г. два превода от 29 900 лв. и 16 600 лв. и на 19.09.2016 г. в размер на 75 000 лв., представляващи разпределен дивидент. С подадена справка-декларация за ДДС с вх. 26001459976/16.09.2016 г. от Кибела-83 ЕООД за м. 08.2016 г. е деклариран резултат - данък за внасяне в размер на 245 918,64 лв. Определеният резултат произтича от отразяване на протоколи от 01.08.2016 г. за анулиране на фактури от доставчиците Трендкорп ЕООД и Ава плюс ЕООД. След извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения РА приемайки, че последният е издаден от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и с определеното в чл. 120, ал. 1 ДОПК съдържание. В хода на производството по издаване на РА не са констатирани съществени процесуални нарушения за отмяна на акта или основания за обявяване на нищожност. От правна страна в мотивите на съдебния акт е аргументирано, че жалбата срещу РА е основателна, тъй като в ревизионното производство не са били доказани всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на Д. Антонова по чл. 19 ДОПК. За да достигне до това заключение, административният съд е обсъдил фактическата обстановка и е отчел законовите изменения в редакцията на чл. 19 ДОПК съгласно изм. ДВ бр. 94 от 2015 г. и изм. ДВ бр. 63 от 2017 г. С оглед на това е прието, че разпоредбата на ал. 10 и презумпцията за недобросъвестност е неприложима в случая. В РА са изложени едновременно обстоятелства, относими към хипотезите по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, но от съдържанието на акта може да бъде направен извод за ангажиране на отговорността въз основа на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Независимо че ревизиращият екип е установил конкретни данни за парични плащания от имуществото на дружеството в полза на физическото лице, недобросъвестността на действията му и причинно-следствената връзка подлежат на пълно доказване с РА и това не е изпълнено. Като обстоятелства в подкрепа на крайното решение са посочени извършването на стопанската дейност на дружеството основно от Д. Антонов, включително само същият е подписал протоколите от 01.08.2016 г. за анулиране на фактурите, издадени от Ава плюс ЕООД и от Трендкорп ЕООД, както и че Д. Антонова няма качеството на управител към датите на плащанията. В допълнение на мотивите за отмяна на РА направен извод, че подаването на СД за ДДС на 16.09.2016 г. е относимо при преценката за приложение на чл. 19, ал. 1 ДОПК, но отговорността за укриване на факти и обстоятелства по този състав не може да бъде вменена поради липсата на преки доказателства, сочещи недобросъвестност на ревизираното лице. Обжалваното решение на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил последователен анализ на фактическата обстановка и е квалифицирал точно спорния въпрос, свързан с предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. Антонова за задължения на Кибела-83 ЕООД. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно, вследствие на което при обсъждане на събраните доказателства съдът е обосновал надлежно направеното заключение по същество. В хода на съдебното производство от страните не са представени допълнителни доказателства, които да налагат промяна в правната квалификация на установените при ревизията факти. Приложимият фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015 г.), урежда изчерпателно предпоставките, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на неизплатени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в текста на разпоредбата действия; 4. Обективно намаление на имуществото на задълженото лице, водещо до неизплащането на задълженията; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението на имуществото на задълженото лице; 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. По делото е безспорно установено, че ревизираното лице е било съдружник и съуправител за периода от вписването на Кибела-83 ООД в Търговския регистър на 16.01.2009 г. до 15.09.2016 г. Отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Д. Антонова в случая е ангажирана с РА за невнесени задълженията от Кибела-83 ЕООД по СД за ДДС с вх. 26001459976/16.09.2016 г. в общ размер на 239 049,16 лв. главница и лихви в размер на 114 271,83 лв., като с акта е ограничена до сумата на плащането от 172 700 лв. или 119 524,58 лв. - главница и лихви в размер на 53 175,42 лв. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е акцентирал върху отсъствието на обективно изследване на фактите при процесната ревизия. Касаторът навежда отново доводите, че според публикувания договор за учредяване на Кибела-83 ООД, дружеството се представлява съвместно от двама управителя и че на ревизираното лице са изплатени суми по банков път в общ размер на 172 700 лв. на дати 16.09.2016 г., 17.09.2016 г. и 19.09.2016 г. Направените от съда изводи, че съответните факти не са достатъчни установяване на причинно-следствената връзка, е правилен. Единствено твърдението, че управителят носи принципна отговорност за извършване на търговската дейност не е достатъчно за изясняване на каузалната връзка в случая. Посочените факти очевидно са довели органите по приходите до погрешно заключение, че е налице доказано поведение на Д. Антонова, което изпълнява от субективна и обективна страна фактическия състав на отговорността на трето лице по реда на ДОПК. В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел за незаконосъобразно приложението на презумпцията за наличие на недобросъвестност по чл. 19, ал. 10 ДОПК към посочените дати на плащания на дивидентите, така и към момента на образуване на ревизията за задължения по ДДС на Кибела-83 ООД, приключила с РА Р-16002616002520-091-001/14.12.2016 г. Тези изводи остават непроменени и след постановяване на Решение 11775/19.12.2022 г. по адм. д. 3128/2022 г. по описа на ВАС. С него е отменен издаденият РА Р-16002620006810-091-001/26.05.2021 г., въз основа на който е била ангажирана отговорността на съпруга Д. Антонов по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на "Кибела - 83" ООД за м. 08.2016 г. Според мотивите касационната инстанция, през този период Д. Антонов е бил управител на задълженото лице, но не е имал това качество при извършването на намаляващите имуществото на главния длъжник плащания на дивидент. Без да е трето лице за целите на отговорността по чл. 19 ДОПК, осъществяването по отношение на него на тази отговорност с обжалвания РА е неправомерно . След проверка на наведените оплаквания и възражения в касационната жалба се установява, че същите са били обсъдени надлежно от първоинстанционния съд. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви на първоинстанционния съд за отмяната на РА. Липсата всяко едно от предвидените в чл. 19, ал. 2 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на третото лице за несъбраните задължения за ДДС на дружеството. Като е достигнал до същото крайно заключение и е отменил издадения РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на деловодни разноски. Такива обаче не следва да бъдат присъждани за настоящата съдебна инстанция, тъй като липсват доказателства за тяхното заплащане от страна на ответникът Д. Антонова. Съгласно приложената по делото справка от банкова сметка при ЦКБ АД Клон Централно управление към 01.03.2023 г., сумата в размер на 12 000 лв., представляваща уговореното адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г., е наредена от дружество Никея Груп Инвест ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,