Решение № 8200 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2015 г.

Решение № 8200 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. А., гражданин на Пакистан, подадена чрез адв. А. Д., против решение № 3729 от 28.05.2015 г., постановено по адм. дело № 900 от 2015 г. по описа на Административния съд - С.-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. С., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При формиране на решението си АССГ обосновано е потвърдил отказа на административния орган, още повече, че изтъкнатите от кандидата причини да получи статут са от личен и икономически характер. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на К. И. А., гражданин на Пакистан, срещу решение № 8915/11.12.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца както на базата дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган, така и на другите събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на заместник-председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на К. И. А. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - не членува в политическа партия или религиозна организация и не е имал проблеми с официалните власти, с армията или полицията на Пакистан, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно основанието му да напусне Пакистан - религиозни проблеми във връзка със селото, където живее, съдът е приел, че търсещият закрила е мюсюлманин, каквито са и другите жители на селото, и че в действителност причините за напускане на страната на произход са от личен и икономически характер. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Установил е, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Сама по себе си ситуацията в Пакистан не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, ако историята на чужденеца не съдържа такива данни, въз основа на които да се направи заключение, че при завръщането му би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Касационният жалбоподател не е бил арестуван или задържан в страната си на произход или в други държави, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблем с армията, полицията и официалните власти в Пакистан. Страхът, на който се позовава К. И. А. е във връзка проблеми, които твърди че е имал, при осъществяването на правото му да изповядва религията си. Тези проблеми били свързани с хора от неговото село, негови съседи, поради което правилно съдът е посочил, че сочените от К. И. А. мотиви, обуславящи желанието му да получи статут, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. В действителност се касае за причини от личен и икономически характер. Следователно към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на К. И. А. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява К. И. А. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е обсъдил липсата на достоверни доказателства, които да обуславят действителност на твърденията за основателен страх у кандидата. За пълнота на настоящото решение следва да се посочи, че направеното с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г., трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. С оглед оценяването на бежанската история на молителя като недостоверна правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чужденецът не е бил обект на заплахи и за него не се установява риск за нито едно посегателство по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, а именно: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки или лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Насилието в страната не е достатъчно и не презумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Не може да се приеме, че жалбоподателят е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и в чл. 15 от Директивата. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Пакистан въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл, направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,