Решение № 5677 от 10.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) против решение 5956/21.10.2021 г. по адм. дело 6385/2021 г. по описа на Административен съд- София град. Иска отмяната му по наведени доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Неправилно съдът приема, че в заповедта липсват мотиви, обосноваващи временното отстраняване на младши инспектор И. Йорданов. Твърди, че няма законово изискване за излагане на конкретни съображения по чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), като счита че е достатъчно да има само предположение за това как служебното положение на служителя би затруднило закриване на обективната истина. Претендира разноски. Ответната страна И. Йорданов, чрез процесуален представител адв. Велинова, оспорва касационната жалба по съображения развити в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отменил заповед Л-1829/03.06.2021 г. на главния директор на ГДИН в частта по т.3, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР И. Йорданов е отстранен временно от длъжност младши инспектор, надзирател II степен в арест в арест- [улица]към сектор Арести при ОСИН- София за срок от два месеца, считано от датата на запознаване със заповедта, тъй като служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. ГДИН е осъдена да заплати на И. Йорданов направените пред първата инстанция разноски в общ размер на 360 (триста и шестдесет) лева. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради немотивираност на акта и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е отменил същия като незаконосъобразен. Решение е правилно. Фактическата обстановка, която съдът е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд приема, че срещу И. Йорданов със заповед на главния директор на ГДИН е образувано дисциплинарно производство за нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2 , т. 4 от Закона за МВР, за които е предвидено дисциплинарно наказание уволнение за това, че е осъществил контакт със съпругата на задържано под стража лице С. Гевгелийски, като се е възползвал от нейните услуги, а именно на 26.05.2021 г. същата е превозвала дъщерята на младши инспектор Йорданов със семейния автомобил на сем. Гевгелийски джип HUMMER, черен металик. От състоялото се събитие е наличен снимков материал, който е качен в социалните мрежи на 27.05.2021 г. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Нормата съдържа две кумулативни предпоставки, при наличието на които на органа е дадена възможност да постанови временно отстраняване от длъжност. В настоящия случай правилно съдът е приел, че първата предпоставка е налице, защото е образувано и е висящо дисциплинарно производство към момента на отстраняването, но не е доказана втората предпоставка, изискваща служебното положение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице обективно да е в състояние да повлияе на хода на конкретното дисциплинарно разследване/производство. Липсват конкретни обстоятелства и доказателства как служебното положение на Велев като надзирател в ареста на [улица]към Областна служба Изпълнение на наказанията София може да се отрази на разкриването на обективната истина. В мотивите липсват изводи каква е длъжността на съответният служител, няма посочени конкретни обстоятелства, проявлението на които да създава реална опасност от затрудняване на разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно разследване/производство. По делото са налице само няколко снимки, от които дори не се вижда регистрационния номер на автомобила. Не са снети обяснения от съпругата на задържаното лице, което би доказало въобще факта на предоставяне на услугата. Затова от съдържащите се в административната преписка документи не може да се направи обоснован извод за наличие на основание относно наложената мярка на служителя. Няма данни, които да установят връзка между служебното положение на лицето и опасност от разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като липсват установени факти и мотиви за необходимостта служителят да бъде отстранен временно от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Правилен е изводът му за необоснованост на оспорената заповед в обжалваната й част, което по своята същност води до нейната незаконосъобразност. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 350 (триста и петдесет) лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение предвид договора за правна защита и съдействие от 12.01.2022 г. Тази сума следва да се възложи в тежест на Главна дирекция Изпълнение на наказанията. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК