Решение № 560 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2010 г.

Решение № 560 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Маргарита Тодорова Чанева и Борис Николов Стателов, Бисерка Методиева Стателова, Николай Манолов Стателов, Мирослава Манолова Стателова, Любица Любомирова Илиева, Петьо Манолов Чанев, Любка Кирилова Ралчева, Десислава Александрова Гьошева, Вяра Александрова Гьошева, Теодора Александрова Гьошева - Кундева и Александрина Александрова Гьошева против решение от 30.03.2010 г. постановено по адм. д. № 3023 по описа на Софийски градски съд, Административно отделение за 2006 г. Навеждат оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът областен управител на област София не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна ПФК "Славия 1913" не изразява становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211от АПК от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Производството по делото е образувано по жалбата на наследници на Люба Манолова Стателова, б. ж. на гр. София против заповед № РД-22-009 от 23.05.2006 г. на областния управител на област София, с която е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ по заявлението им № РД-97-00-2191/19.05.1998 г. за отчужден по реда на Закона за одобрение на общия градоустройствен план на Столична голяма община във връзка с чл. 99 от Закон за прилагане на общия градоустройствен план на Столична голяма община. В мотивите към обжалвана пред СГС заповед областният управител е развил съображения, че претенцията по ЗОСОИ за обезщетяване чрез реално възстановяване на отчуждения имот - двуетажна къща с прилежащо дворно място и съсобственост върху новоизградените обекти, в отчуждения имот, първоначално представляващ овощна и зеленчукова градина от 23.дка ведно с масивна двуетажна къща о с площ от 101 кв. м., масивна барака, площ от 10 кв. м., масивен навес от 13 кв. м. и кладенец, е неоснователна. Имотът е бил отчужден от наследодателката Люба Стателова, актуван е с АДС № 4193/1960 г. на основание отчуждителните преписки, но обезщетение за него не е изплатено, съгласно писмо на СГНС № 1742/4.08.1964 г. Върху имота са реализирани предвидените мероприятия. понастоящем е публична общинска собственост съгласно АОС № 61/1997 г. Понастоящем имотът е публична общинска собственост, актуван с АОС № 61/1997 г., поради което способът за обезщетяване се определя по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ - заплащане по действителни пазарни цени към деня на влизане на закона в сила, а искане за обезщетяване по този начин не е депозирано в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. С решението си СГС е отхвърлил жалбата против заповед № РД-22-009 от 23.05.2006 г., като е приел, че не са налице законовите предпоставки за обезщетяване на жалбоподателите, същите не са легитимирани да търсят обезщетение по ЗОСОИ. Съдът е посочил, че нормативният акт, въз основа на който е извършено отчуждаване на процесния имот, принадлежал на Люба Стателова е включен в обективните предели на чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ ...и жалбоподателите е следвало да поискат отмяна отчуждаването в срока по този ред. Доколкото обаче пред съда не е установено визираното в чл. 2, ал.2 от ЗВСВОНИ обстоятелство - имотът да е отчужден не по установения ред или да е отнет без законово основание, не е налице основание за обезщетение по чл. 2, ал.1 от ЗОСОИ. Аргумент за това, че имотът е отчужден по установения ред и не е отнет без законово основание, съдът черпи от представеното по делото съдебно решение от 24.07.1995 г. по адм.д.№ 666/1993 г. по описа на Софийски градски съд. Решението по адм.д. № 666/1993 г. е постановено между други страни, в рамките на друго административно правоотношение. Макар жалбоподателите да са наследниците на Люба Стателова, ответник по адм.д. № 666/1993 г. е кмет на Столична голяма община. Съдът по адм.д. № 666/1993 г. се е произнесъл относно наличието на елементите от фактическия състав на чл. 1 от Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ ..., а той е различен от фактическия състав по чл. 2, ал 2 от ЗВСВОНИ. Въпреки това, от представената по делото преписка се установява, че отчуждаването на процесния недвижим имот е извършено с Протокол № 59/1.08.1948 г., одобрен от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, на основание чл. 3 от Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столична голяма община. Съгласно чл. 96 от същия закон, изменен и допълнен - ДВ, бр. 134/10.06.1948 г., фактическият състав на отчуждението по реда на този нормативен акт включва решение на Столичния народен съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Фактическото завземането на отчуждените имоти, съгласно чл. 3, изменен и допълнен с Указ за изменение и допълнение на ЗПОГПСГО / ДВ, бр. 114/18.05.1948 г., може да се извърши и преди изплащане на на дължимото обезщетение на собственика, ако то е необходимо за предстоящото реализиране на съответното мероприятие, а въвода във владение се извършва по административен ред. Законът не поставя като изискване за влизане в сила или за завземане на имоти предварителното обезщетяване. Предвидена е възможност за съдебно обжалване на определената по реда на чл. 96, ал. 2 оценка която е пазарната цена на имотите. С изменението на чл. 3 от закона. Протоколът за оценка на имота е бил обжалван по съдебен ред и с решение на Софийския окръжен съд, Гражданска колегия от 22.12.1953 г., е определен окончателен размер на обезщетението. Видно от писмо № 1742/4.08.1964 г. на ГНС, Отдел "Финансов", изпратено до Министерство на финансите, обезщетението, ведно с лихвите върху него и определените по съдебен ред с решение на Софийски окръжен съд от 25.01.1954 г., оставено в сила с решение № 167 от 27.03.1954 г. на Върховния съд на НРБ, разноски не са били изплатени под предлог, че не подлежи на изплащане, тъй като имотът е придобит по давност и завзет през 1949 г. От доказателствата по преписката се налага извод, че отчуждаването на имота е извършено по предвидени за това законов ред - с протокол на комисията по чл. 3 от Закона на приложението на общия градоустройствен план на СГО, одобрен от министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Плащането на определеното обезщетение, за което поради обжалването му, е бил издаден изпълнителен лист, обективиращ изискуемото от държавата вземане, не елемент от фактическия състав на отчуждителното производство, то създава облигационни отношения между отчуждения собственик и държавата, за чиито нужди е отчужден имотът. Административното производство е проведено съгласно закона, поради което следва да се направи извод, че редът за отчуждаване е спазен. Не е налице и отнемане на имота без законово основание. Предвид изложеното, правният извод за липса на основание по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, което да води като последица възникване на право на обезщетение, направено в мотивите към решение от 30.03.2010 г. по адм. д. № 3023/2006 г., е правилен. Решението не страда по посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение