Решение № 9266 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2011 г.

Решение № 9266 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Иван Здравков Иванов е обжалвал решението 25.01.2011 г. постановено по адм. д. № 3435/2010 г. на Административен съд гр. Варна, ХVI състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК- 02-СИР-19/27.08.2010 г. на началника на РДНСК - североизточен район гр. Варна. Наведени са оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Ответникът РДНСК гр. Варна не изразява становище Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно допустимо и правилно. С оспорената заповед е наредено премахването на на строеж "Полумасивна сграда от бетонови блокчета, собственост на касатора, находяща се в ПИ 000011, Рибарско селище "Чайка" с. Звездица, м. "Орехчето", обл. Варна, издадена на основание чл. 225, ал. 2 т 2 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж, извършен от Иванов в поземлен имот - държавен горски фонд, констатиран с констативен акт№ 133/13.11.2009 г., чийто констатации не са оборени както в хода на административното производство, а и в съдебното такова. При безспорно установения факт, че имота е държавна собственост и строежа е изпълнение без промяна на предназначението на земята, и без учредено право на строеж и без наличие на строителни книжа и документи, правилно е прието, че е в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 1 и чл. 148 ЗУТ. Без правно значение в настоящият случай и в производството по чл. 225 ЗУТ е факта свързан с издадено у-ние по § 16 от ПЗР на ЗУТ, която разпоредба в случая е неприложима. След като касатора се е легитимирал като единствен собственик на процесния строеж, предвид нот. акт и констативните протоколи следователно правилно е прието от органа, че адресат на административния акт е самия той. Дори и да се приеме, че органа не е определил изчерпателно всички адресати на акта, това обстоятелство не ограничава правата им и не се отразява на правно значимите факти за участието им. Доколкото се навеждат доводи за недопустимост на решението свързани с неправилно конституиране на страните в процеса по-скоро свързани с участие на МЗХ като заинтересувано лице, касаторът не може да упражнява чужди права и този факт не е основание да се приеме, че решението е недопустимо. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен ак, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и установени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение